3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1167
гр. София, 28.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 884 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ч. А. А. чрез процесуален представител адв. З. Т. срещу определение № 563/03.10.2012г. по ч. т. дело № 390/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е върната частната жалба на Ч. А. А. срещу определение № 406 от 29.06.2012г. по ч. т. дело № 390/2012г. на ВКС, ТК, Първо отделение.
Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, тъй като е нарушено правото му на защита съгласно чл. 56 от Конституцията на Република България. Поддържа становище, че последиците на определението – предмет на настоящата частна жалба представляват отказ на съда да разгледа и се произнесе по искането за отстраняване на пречката, препятстваща осъществяването на упражненото право на защита по реда на второинстанционното разглеждане на правния спор. Релевира доводи за неправилност на определението на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на Ч. А. за освобождаването му от внасянето на държавна такса по въззивната жалба, и на определението на ВКС, с което определението на Варненски апелативен съд е потвърдено. Частният жалбоподател моли обжалваният съдебен акт на ВКС да бъде отменен и делото да бъде върнато за разглеждане на частната жалба.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да върне подадената от Ч. А. А. частна жалба срещу определение № 406 от 29.06.2012г. по ч. т. дело № 390/2012г. на ВКС, ТК, Първо отделение, ВКС на РБ, ТК, състав на Първо отделение е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
Обжалваното определение на ВКС е правилно, съобразено със закона и при неговото постановяване не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Определение № 406 от 29.06.2012г. по ч. т. дело № 390/2012г. на ВКС, ТК, Първо отделение е постановено по повод постъпила частна жалба на Ч. А. А. срещу определение № 241 от 24.04.2012г. по т. дело № 180/2012г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса по въззивната жалба срещу решението по т. дело № 2221/2010г. на Варненски окръжен съд.
Определението на Върховния касационен съд, с което последният се е произнесъл по правилността на определението по чл. 83, ал. 2 ГПК, не е от категорията на актовете, посочени в чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК визира две групи определения, които подлежат на обжалване с частни жалби. Първата група съдебни актове са определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/. Втората група съдебни актове са тези, чието обжалване е предвидено изрично в закона /т. 2/. Определението на ВКС, с което се потвърждава определението на въззивната инстанция, с което е оставена без уважение молбата на въззивника за освобождаване от заплащане на държавна такса по въззивна, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалваемостта на този съдебен акт е предвидена в ГПК.
Определението на ВКС не е от категорията и на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като не е определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито с него се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Доводите на частния жалбоподател, че с обжалваното определение се нарушава правото му на защита съгласно чл. 56 от Конституцията на Република България, както и че последиците на определението – предмет на настоящата частна жалба представляват отказ на съда да разгледа и се произнесе по искането за отстраняване на пречката, препятстваща осъществяването на упражненото право на защита по реда на второинстанционното разглеждане на правния спор, са неоснователни. Правото на защита в исковото производство се осъществява чрез упражняване на предоставените от процесуалните разпоредби в ГПК правомощия на всяка една от страните, включително чрез правото на обжалване на първоинстанционното решение. Осбовождаването от държавна такса е право на страната, която няма достатъчно средства да ги заплати, да поиска това от съда, в чието правомощие е да извърши преценка за наличие на предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК.
В този смисъл правилно съставът на Първо отделение, ТК на ВКС е приел, че обжалваното определение е окончателно и не подлежи на обжалване. Следователно определението на ВКС, ТК, състав на Първо отделение – предмет на настоящата частна жалба е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 563/03.10.2012г. по ч. т. дело № 390/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.