3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1167
С., 7.12. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4577/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез пълномощник адв. М. А. Сливенска адвокатска колегия против въззивно решение № 132 от 29.05.2015г. по в. гр. дело № 231/2015г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 192 от 10.03.2015г. по гр. дело № 4103/2014г. на Сливенски районен съд, с което на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД [фирма] е осъдено да заплати на М. Д. Д. сума в размер на 20 000 лв., по частичен иск от пълен размер 73 625,96лв., представляваща платена цена по развален предварителен договор от 08.05.2008г. за изграждане и покупка на самостоятелен обект в сграда № 1, представляващ апартамент № 18, кв. Република, [жилищен адрес] [населено място].
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподотелят оспорва извода на съда, че ищцата е изправна страна и като такава е имала право за развали с нотариална покана предварителния договор поради забава на изпълнителя, без да съобрази, че страните не са ограничили или изключили правилото на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, с което не е приложено Постановление № 3/29.02.1973г. на Пленума на ВС. Не било отчетено, че при разваляне на договора, ищцата не е дала подходящ срок за изпълнение и въпреки предложеното от строителя изпълнение е прието, че са налице предпоставки за разваляне на договора, без да се съобрази разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Представена е съдебна практика на ВС и ВКС по приложението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, чрез която жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответницата М. Д. Д. чрез адв. А. С. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване, поради липса на изведен правен въпрос от значение за изхода на делото. Изложени са съображения й по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски по представен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 55 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото. Съображенията касаят съществото на спора и имат отношение към правилността на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. Независимо, че жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и представя съдебна практика, твърденията са за неправилност на фактическите и правни изводи на съда, които били в противоречие с представите съдебни решения. В този вид изложението не покрива изискванията за допускане на касационно обжалване въведени с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по приложението на чл. 280 ГПК.
Доколкото акцента в изложението е поставен върху приложението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, извода на съда, че неизпълнената част от задълженията на строителя не е незначителна с оглед интереса на изправната по договора страна, не почива на субективното отношение на тази страна към неизпълнената част от задължението. Преценката е извършена с оглед обективните дадености по делото, в какъвто смисъл е представената от жалбоподателя съдебна практика. Съдът е отказал да приложи разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, след като е съпоставил неизпълнената част към степента на завършеност на апартамента като самостоятелен обект годен да се използва по предназначението му, уговорена с предварителния договор, с изпълнената част, и след като е съобразил, че строителят е забавил изпълнението с четири години, спрямо уговорения срок, т. е. правното разрешение по приложението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД е дадено въз основа на конкретните факти по делото.
В производството по чл. 288 ГПК касационният съд проверява само правните разрешения на въззивния съд при приетите от него факти, а тази факти сочат, че както към момента на разваляне на предварителния договор с нотариалната покана, така и към момента на извършения оглед от вещо лице по назначена съдебно-техническа експертиза, сградата е била завършена само в „груб строеж”, но обещаният самостоятелен обект предмет на предварителния договор фактически не е бил изграден – към момента на връчване на нотариалната покана не са били изградени разделителни стени обособяващи самостоятелните обекти на четвъртия жилищен етаж, а към момента на огледа извършен три месеца след това, тази стени били поставени само за апартамента на ищцата, изпълнение което не съответства на уговореното в чл. 9 от предварителния договор. Доколкото въз основа на тези факти, от правна страна е прието, че неизпълнението не е незначително за интереса на кредитора, дори са се изведе въпрос по приложението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, той не обуславя основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за касационното производство в размер на 1330 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 132 от 29.05.2015г. по в. гр. дело № 231/2015г. на Сливенски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на М. Д. Д. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1330 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ