ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1167
София, 25.08. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 489 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. Д като процесуален представител на Г. Д. Е. от гр. П. срещу въззивното решение на П. окръжен съд от 11. ХІ.2008г. по в.гр.д. № 756/2008г.
Ответниците по касационната жалба М. Д. К., С. А. Г. и К. А. П., всички със съдебен адрес гр. П., не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение П. окръжен съд е оставил в сила решението на П. районен съд от 25.VІІ.2008г. по гр.д. № 2029/2007г., с което е развален до претендираните от М. К. , С. Г. и К. П. размери, съответстващи на наследствените им части, договорът за прехвърляне на недвижим имот, предмет на нот.акт № 138/30. ХІ.2006г., от К. А. Е. , починала на 18.І.2007г., на Г. Е. срещу поетото от него задължение за гледане и издръжка на прехвърлителката, като й осигури нормален и спокоен живот.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че по делото е установено пълно неизпълнение на поетите от ответника задължения по сключения алеаторен договор. Прехвърлителката била в тежко здравословно състояние и се нуждаела от грижи, каквито полагала дъщеря й – ищцата К. Изводът е направен въз основа на показанията на свидетелите на ищците, приоритетно тези на брата на починалата св. Т, който не е заинтересован от изхода на делото, близък роднина на страните е, посещавал често дома на наследодателката и има преки впечатления за това кой и по какъв начин е полагал грижи за сестра му, показанията му се подкрепят от тези на св. И, която на няколко пъти търсила К. за помощ и заварвала при болната само нея, и то в моменти, когато реално полага грижи. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите на ответника, тъй като никой от тях не е бил пряк свидетел на полагани от ответника грижи за майка му, а се основават на впечатления, придобити въз основа на разкази на ответника. Показанията на тези свидетели взаимно си и противоречат относно факта можела ли е или не прехвърлителката да се движи и сама да се обслужва, включително да си сменя памперсите. Освен това показанията се опровергават и от събраните писмени доказателства за невъзможността възрастната жена да се обслужва сама, тъй като към м.ноември 2006г. тя била прекарала три инсулта, довели до нарушена двигателна активност до степен невъзможност да се обслужва самостоятелно и необходимост от грижи за извършване на ежедневните й естествени нужди в леглото. От трудовата книжка на ответника показанията се опровергават и в частта, установяваща, че за да може да гледа и обслужва майка си, ответникът започнал работа на половин работен ден. Като косвено доказателство, че грижи за наследодателката е полагал друг, а не ответникът, е оценено обстоятелството, че при поредния й инсулт и при смъртта й при нея отново била само дъщеря й К. , като и в двата случая ответникът отсъствал.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по съществени процесуалноправни въпроси – несъобразяване с доказателствата, представени от ответника, неподлагането им на анализ и оценка, неправилна оценка на показанията на свидетелите Т, И. и К. , недопускането на нови доказателства от значение за изхода на делото, което довело до произнасяне по материалноправния въпрос за развалянето на алеаторния договор в противоречие с практиката на съдилищата. Сочат се и се представят четири решения на състави на ВКС, решение № 3/1973г. на ПП на ВС и едно решение на СГС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По силата на посочената разпоредба по сега действащия ГПК касационно обжалване се допуска на въззивно решение, в което съдът се е произнесъл по процесуалноправен или материалноправен въпрос от съществено значение за спора по делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или е решаван противоречиво от съдилищата.
Въпросът за недопускането на исканите от касатора разпит на М. К. като свидетел за оборване на твърденията, че не се е грижел за майка си – тъй като пред първата инстанция са разпитани много свидетели, изяснили подробно отношенията между страните и изпълнението на договора, и оглед на стаята, където е живяла прехвърлителката, и свързаната с нея тераска, както и местонахождението на стълбището за втория етаж – тъй като това не са обстоятелства, които може да бъдат установени с оглед, не е решен от въззивния съд в противоречие с решението по гр.д № 95/1999г. на ВКС, състав на ІІ ГО. Това е така, тъй като в последното са разрешени въпросите за новите по смисъла на чл.205 от ГПК /отм./ доказателства и че пред въззивната инстанция са допустими всички доказателствени средства, които са допустими и пред първата инстанция. Освен това касаторът не е посочил за установяването на какви точно обстоятелства е поискал допускането на още един свидетел /след като са били разпитани шестима посочени от него свидетели/, което не позволява преценката за значението им за спора.
Не е налице противоречие с решението по гр.д. № 379/2004г. на състав на ВКС, ІІ ГО, по въпроса за некредитирането на показанията на свидетелите на ответника. Освен приетото с него, че приобретателят – ответник носи доказателствената тежест да установи ежедневно, пълно изпълнение по договора, са изложени и съображения защо е правилен изводът на съда в тази насока, а именно, че той не е имал основание да не кредитира показанията на свидетели, които са контактували със страните по договора и са имали лични възприятия за отношенията им и как приобретателят е изпълнявал поетите задължения, и чиито показания са взаимно допълващи се, непротиворечиви и с останалия събран доказателствен материал. В разглеждания случай въззивният съд също е изложил пространни съображения защо не е кредитирал показанията на свидетелите на ответника след задълбочени анализ на същите и съпоставка с останалия събран доказателствен материал.
Не се установява противоречие и с решенията по гр.д. № 944/2001г. на ВКС, ІІ ГО, по гр.д № 295/2002г. на ВКС ІІ ГО и по гр.д. № 1039/2002г. Според първото и второто решения поетото от приобретателя по договора за гледане и издръжка задължение трябва да бъде изпълнявано не епизодично, а ежедневно, непосредствено и непрекъснато, в какъвто смисъл е изводът на въззивния съд и в случая, и да се престира такава издръжка, която да съответства на всички нужди на прехвърлителя, по какъвто въпрос в атакуваното решение няма произнасяне. Според третото решение обемът на насрещната престация при договори за гледане и издръжка се определя съобразно постигнатото съгласие и с оглед конкретните нужди на прехвърлителя, като в тежест на атакуващия договора е ангажирането на доказателства, че прехвърлителят е имал нужда и от други грижи, различни от установените престирани съобразно уговореното /по какъвто въпрос също няма произнасяне от въззивния съд/.
Не се обосновава противоречие и с решение № 3/1973г. на Пленума на ВС. Това е така, тъй като в атакуваното решение няма произнасяне по разрешените с посоченото решение въпроси за недопустимост на разваляне на договор относно вещни права върху недвижими имоти, ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, както и когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора.
Изложените съображения налагат извод, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на П. окръжен съд, ГК, от 11. ХІ.2008г. по гр.д. № 756/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: