2
гр. д. № 619/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1167
София, 01.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 619/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Н. Ц. Рогачки е подал касационна жалба срещу решение от 03.11.2010 г. по гр. д. № 828/2009 г. на Врачански окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Л. Г. К., П. Р., М. М., Л. Ц. и И. Г. иск за делба на имот к. № 0.190, с площ от 2015 кв. м., за част от който е отреден УПИ ІІ в кв. 53, с площ от 994 кв. м. и за имот к. № 0191 с площ от 2015 кв. м. с площ от 2501 кв. м. , за който е отреден УПИ ІІІ в кв. 53 с площ от 956 кв. м. и двата имота в землището на [населено място]. касационният довод е за необоснованост на изводите за неоснователност на иска. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса дали извлечение от емлячния регистър и административен акт за изваждане на имот от регулация са доказателства, които легитимират съделителите като съсобственици на имота, делба на който се иска. Твърди се че въпросът е от значение за развитие на правото, което обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Ответницитe по касация Л. Г. К. и Л. Г. П. и Ц. Т. Р. намират жалбата за неоснователна. Останалите ответници не са взели становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
Ищецът е предявил иск за делба на недвижим имот с кад. № 271 в кв. 53 по плана на [населено място] с площ от 8143 дка, който имот е бил собствен на наследодателя К. Т. Р., починал 1936 г. В обстоятелствената част на исковата молба е заявил, че 3200 кв. м. от имота са били изключени от регулацията на населеното място на основание ПМС 216/1963 г. От останалата част от имота са били образувани три парцела ІV, V и VІ, които са били предмет на делба и с постигната съдебна спогодба по гр. д. № 835/71 г. са били възложени на трима от съделителите. Счита съдебната спогодба за нищожна поради участието в нея на лице, което е извън кръга на наследниците на общия наследодател.
За да отхвърли иска за делба съдът е приел за установено, че не е налице съсобственост между страните върху имота. Изводът е направен въз основа на установеното, че част от имота с площ от 3200 кв. м. е била изключена от регулацията на населеното място, в резултат на което е със статут на земеделска земя и приобщена към общинския поземлен фонд. Страните по делото не са провели процедура по възстановяване на земята по реда на ЗСПЗЗ, поради което не се легитимират като съсобственици на тази част от бившия имот пл. № 271 в кв. 53, по кадастралния план от 1924 г. По отношение на останалата част от имота е установено, че от него са образувани три парцела, съсобствеността върху която е прекратена с постигната съдебна спогодба по гр. д. № 835/71г. на Врачански районен съд. В това производство е участвал касатора и в негов дял е бил възложения отредения парцел ІV за част от имота. В производството по делба е бил конституиран като съделител и главно встъпила страна Ц. Т. Р., в дял на когото е бил поставен УПИ V, след като е бил признат за собственик на този имот на основание наследствено правоприемство и давност.
Д. за нищожност на делбата е намерен за неоснователен, тъй като в това производство са участвали всички наследници на общия на страните наследодател Ц. К. Р., единствен син и наследник на К. (К.) Т. Р..
Поставеният в изложението въпрос дали записването в разписния лист към плана и административният акт за изваждане на имот от регулацията, са документи, които удостоверяват на кого принадлежи правото на собственост върху недвижим имот не е решаващ за изхода на спора. Въпросът е решен в съответствие със закона и трайната практика на съдилищата. Тези документи създават индиция за твърдяния факт. Записването в разписния лист към плана удостоверява кое лице е намерено във владение на имота при съставянето на плана, а не удостоверява вещни права. На следващо място този въпрос не е съществен за изхода на спора. Неоснователността на иска е мотивирана с това, че за част от имота, която е изключен от строителните граници на населеното място ищецът не се легитимира като собственик към момента на предявяване на иска, поради това че не е проведена процедура по ЗСПЗЗ за реституирането му. По отношение на иска за делба на УПИ съдът го е намерил за неоснователен поради липса на съсобственост върху тях към момента на предявяване на иска. Това са решаващите за спора въпроси, по които съдът се е произнесъл. Те не са въведени в изложението към касационната жалба. След като поставените въпроси не са решаващи за изхода на спора то не е налице общата предпоставка за допускане касационна проверка на въззивното решение по чл. 280, ал.1 ГПК, което е основание такава да не се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.11.2010 г. по гр. д. № 828/2009 г. на Врачански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: