ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1168
София, 21.10.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2397 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Р.Д. като процесуален представител на Е. Г. Н. от С. срещу въззивното решение на СГС от 06.ІІ.2013г. по в.гр.д. № 5/2013г.
Ответникът по касационната жалба Н. и. за о. и н. /Н./ „А. б.” С. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК, приподписан от адвокат Е. П., е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС от 17.Х.2012г. по гр.д. № 37332/2012г. в уважителните му части по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Е. Г.Н. срещу Н. „А б.” искове.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че: страните са били в трудово правоотношение за длъжността „редактор” на списание „Стратегии на образователната политика”; към месец януари 2012г. ищцата е полагала труд и при друг работодател по договор за допълнителен труд; с молба от 24.І.2012г. тя уведомила ответника, че е преминала на основен трудов договор при друг работодател и поради това желае да премине на 4 часов работен ден при ответника, считано от 01.ІІ.2012г.; във връзка с молбата е издадена заповед, с която на основание чл.325 ал.1 КТ ответникът прекратил трудовия договор с ищцата, считано от 01.ІІ.2012г.; съображенията на последната за незаконосъобразност на тази заповед не следва да се разглеждат, тъй като уволнението с нея не е оспорено; на 01.ІІ.2012г. между страните е сключен друг трудов договор за същата длъжност на 4 часов работен ден на основание чл.111 КТ; този трудов договор е прекратен с процесната заповед за уволнение от 05.VІ.2012г. на основание чл.334 КТ; по силата на пар.1 т.12 КТ работникът/служителят може да работи само по едно основно трудово правоотношение, каквото е всяко такова, независимо от основанието за възникването му, което е съществувало преди сключването на договор за допълнителен труд, съответно когато труд се полага само по едно трудово правоотношение, то винаги ще бъде основно, дори и да не е възникнало като такова, поради липсата на друго правоотношение; в случая при прекратяването на основното трудово правоотношение с ответника единственото останало е това с другия работодател, с оглед на което то се е трансформирало в основно, а възникналото между страните на 01.ІІ.2012г. е за допълнителен труд; при това положение е налице основанието по чл.334 КТ за уволнението на ищцата, поради което предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ са неоснователни.
В изложението Е. Г.Н. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение по гр.д. № 1464/2011г. ІV ГО, и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, по въпроса „трансформира ли се автоматично, без изричното писмено съгласие на страните, допълнителният трудов договор /по външно съвместителство/ в основен по силата на прекратяване на трудовото правоотношение по основния трудов договор”. Изложено е и становището касаторката по казуса.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По единствения поставен от касатора материалноправен въпрос с представената съдебна практика не се обосновава наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.2 КТ за допускане на касационно обжалване. Даденото с решението на ВКС ІV ГО по гр.д. № 1464/2011г. разрешение е по въпрос във връзка с различен от разглеждания казус. Това е така с оглед на обстоятелството, че трудовият договор, законосъобразността на прекратяването на който е била предмет на разглеждане по посоченото дело, е бил сключен на основание чл.111 КТ при наличие на основен трудов договор с друг работодател, който е прекратен преди прекратяването на допълнителния, при което е прието, че прекратяването на основния трудов договор /сключен между ищеца по посоченото дело и трето лице/ не е рефлектирало върху вида и същността на допълнителния. Разликата в разглеждания случай се изразява в приетото, че прекратения трудов договор е такъв по чл.111 КТ, тъй като е сключен по време на съществуването на друг сключен като договор за допълнителен труд с друг работодател, но трансформирал се в основен след прекратяването на предишния основен трудов договор между страните. Релевираният в изложението в случая въпрос е за наличието или не на трансформиране на договора между ищеца и третото лице, а разрешеният в посочената практика въпрос е за наличието или не на трансформиране в основен на договора между страните за допълнителен труд след прекратяване на основния трудов договор с трето лице. С оглед на това не е налице противоречиво разрешаване на поставения от касаторката материалноправен въпрос.
Не са налице и предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване по този въпрос. Съгласно т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай касаторката не твърди и не е обосновала нито една от посочените в това тълкувателно решение хипотези, обуславящо наличието на твърдяното /бланкетно/ основание за допускане на касационно обжалване.
Останалите релевирани в изложението съображения, обективиращи личното становище на касаторката по разглеждания спор, представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, а те се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 420лв. разноски, направени за настоящата инстанция по договор за правна защита и съдействие от 26.ІІІ.2013г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІV-Г въззивен състав, № 807 от 06.ІІ.2013г. по в.гр.д. № 5/2013г.
ОСЪЖДА Е. Г. Н. от С.да заплати на Н. И. ЗА О. И. Н. „А. Б.” С. 420лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: