O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1168
София, 19.12.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1098 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 12700/02.06.2011 година на М. З. М., И. Р. П. , и двамата от [населено място] , чрез адв.А. Ш.- АК П. срещу Решение Nо 593 от 19.04.2011 година по гр.възз.д. Nо 657/2010 година на ОС-Пловдив по допускане съдебна делба на недвижим имот.
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258и сл. ГПК е отменил Решение Nо 3317/16.12.2009 година по гр.д. Nо 14 07/2008 година на РС-Пловдив по отхвърления иск за съдебна делба и е постановил ново решение , с което е допуснато да се извърши съдебна делба между Б. З. М., И. З. Д., Й. З. Й. , М. З. М. и И. Р. П. на следния недвижим имот: имот Nо * с площ от 7 387 кв.м. в местността ”К. с.”, при посочените граници, идентичен с описания недвижим имот по НА Nо */1991 год. –дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 7230 кв.м. заедно с построените едноетажна със сутерен жилищна сграда от 65 кв.м.,навес, лятна кухня , съставляващо имот пл. Nо * в кв. 74 по плана на сл.Ц., какато следва – при права от 3 / 24 идеални части за Б. З. М.,3/24 идеални части за И. З. Д., 3/24 идеални части за Й. З. Й., 6/24 идеални части за М. З. М. и 9/24 идеални части за И. Р. П. по отношение на 3230/7230 идеални части от дворното място и сградите , а за съделителките Б. М. и Й. Й. и по 2000/7230 идеални части от дворното място, като е отменен НА */2003 година , поради нищожна сделка.
Поддържа се , че решението е недопустимо, респ. неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон основани за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т. 3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , с довод, че решението на възивния съд , по процесуалния въпрос : „допустимо ли е решението по допускане на съдебна делба , когато е постановено в нарушение на чл. 6 ал.2 ГПК и е налице произнасяне за нещо в повече от това , с което съдът е сезиран” е в противоречие с Решение Nо 620 / 25.06.1993 год. по гр.д. Nо 211/1993 година на ВС-I отд., Решение 300/06.07.1989 година по гр.д. Nо 242/1989 година на ВС-I отд.,
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалния въпрос за приложението на чл. 266 ГПК относно възможността да се допуснат нови доказателства пред въззивната инстанция, след като страната която ги представя за първи път , не го е ангажирала пред първата инстанция и не ги сочи като искане за събиране на доказателства във въззивната жалба/ – сочи Решение Nо 79 от 03.02.2010 година по гр.д. Nо 26/2009 год. на ВКС-IV отд. по чл. 290 ГПК, Решение Nо 284 / 21.07.2010 година по гр.д. Nо 378 / 2009 година на ВКС-IV отд. и Решение Nо 224/ 02/07.2010 година по гр.д. Nо 177/2010 година на ВКС-2 отд.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , по процесуалния въпрос- допустима ли е делба на идеална част от недвижим имот , който наследодателят е притежавал в съсобственост в трети лица , с довод , че с въззивното решение е налице произнасяне обратно по смисъл на Решение Nо 713 / 11.03.1983 година по гр.д. Nо 163/1981 год. на ВС- 1 отд. и Решение Nо 3018 от 13.10. 1982 година по гр.д. Nо 2098/1982 година на ВС -1 отд.
Допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се поддържа по процесуалния въпрос- как следва съдът да цени съдебното признание на факт от страна на страната или нейния представител, произнесен с въззивното решение в смисъл, различен от този по Решение Nо 475 / 08.06.2010 година по гр.д. Nо 1311/ 2009 година на ВКС- 3 отд. по чл. 290 ГПК .
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от останалите съделители – ответниците по касация.
Б. З. М. , И. З. Д. и Й. З. И. са подали частна жалба на основание чл. 274 ал.2 ГПК срещу Определение Nо 1735/27.06.2011 година по гр.д. 657/ 2010 година на ОС-Пловдив , с която е оставена без уважение молба по чл. 248 ал.1 ГПК за изменение на Решение Nо 593/19.04.2011 година по посоченото гражданско дело , в частта за разноските. Поддържа се , че въъзивният съд, при отказа да присъди разноскит4е на страната за въззивното производство , неправилно не е съобразил предмета на въззивно обжалване , в смисъл , че се касае до специфичен спорен преюдициален въпрос на първата фаза на делбата и разноските се дължат по правилата на чл. 78 ГПК. Тези разноски са в размер на 975 лв. и се дължат в пълен размер.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал. 2 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – делба на недвижими имоти и съединените искове по чл. 30 ал.1 ЗН и чл. 26 ал.2 ЗЗД и спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустим.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима .
След преценка на релевираните основания за допустимост и , развитите доводи и представената задължителна и незадължителна съдебна практика настоящият състав приема , че касационното обжалване , СЛЕДВА да бъде допуснато при наличие на обоснованите предпоставки за допустимост на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК .
Противоречивото разрешаване на посочен правен въпрос , обусловил изхода на конкретния материално-правен спор, като довод за допускане на касационното обжалване следва да е обоснован с приложението на съдебна практика- решения , с които в сходни хипотези по приложението на една и съща правна норма, се постановени разрешени в противоположен смисъл. По изведеният въпрос: допустимо ли е решението по допускане на съдебна делба , когато е постановено в нарушение на чл. 6 ал.2 ГПК и е налице произнасяне за нещо в повече от това , с което съдът е сезиран , е налице такова противоречие с посочените незадължителна съдебна практика Решение Nо 620 / 25.06.1993 год. по гр.д. Nо 211/1993 година на ВС-I отд., Решение 300/06.07.1989 година по гр.д. Nо 242/1989 година на ВС-I отд., поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато.
По изведеният въпрос за приложението на чл. 266 ГПК относно възможността да се допуснат нови доказателства пред въззивната инстанция, след като страната която ги представя за първи път , не го е ангажирала пред първата инстанция и не ги сочи като искане за събиране на доказателства във въззивната жалба , настоящият състав приема че е налице основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като поставените процесуални , поради разрешение на въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика по Решение Nо 284 / 21.07.2010 година по гр.д. Nо 378 / 2009 година на ВКС-IV отд. и Решение Nо 224 / 02/07.2010 година по гр.д. 177/2010 година на ВКС-2 отд., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Не може да се приеме довода на касаторите за наличие на предпоставки за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по процесуалния въпрос- допустима ли е делба на идеална част от недвижим имот,който наследодателят е притежавал в съсобственост в трети лица , при наличие на задължителна и прилагана съдебна практика по ПП ВС 2-82, с което е обобщена именно посочената като противоречивата практика , на която се позовават касаторите.
По въпросът как следва съдът да цени съдебното признание на факт от страна на страната или нейния представител не може да се приеме , че въззивния съд не е съобразил с произнасянето си развитата теза по Решение Nо 475 / 08.06.2010 година по гр.д. Nо 1311/2009 година на ВКС- 3 отд. по чл. 290 ГПК , поради което и не може да се приеме , че е налице основание за допускане на касационното обжалване и по този поставен въпрос.
При допускане на касационното обжалване , касаторът дължи заплащането на пропорционална държавна такса , изчислена по правилата на чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 155.20 лв. . / сто петдесет и пет и о.20 лв. ./, вносима от касатора по сметка на ВКС.
По заявената частна жалба , съставът на ВКС ще се произнесе с решението си по същество, тъй като въпросът за дължимите разноски за въззивната инстанция са обусловени от резултата по допуснатото касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 12700/02.06.2011 година на М. З. М. и И. Р. П. , и двамата от [населено място] , зявена чрез адв.А. Ш.- АК П. срещу Решение Nо 593 от 19.04.2011 година по гр. възз. д. Nо 657/2010 година на ОС-Пловдив по допускане съдебна делба на недвижим имот.
УКАЗВА на касаторите лично и чрез адв. А.Ш. – АК П., че следва да бъде внесена дължимата пропорционална държавна такса в размер на сумата 155.20 лв. /сто петдесет и пет и 0.20 лева / по сметка на ВКС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………………………………………………., за която дата да се призоват страните, като на касаторите и повереника адв. А.Ш.-АК-П. се съобщи задължението за внасяне на пропорционална ДТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :