О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1169
София, 19.12.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 1059/ 2011 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх.Nо 917/ 13.07.2011 година на Ш. А. Ю. от [населено място], общ.Д. чрез адв.М. Ч. АК- К. срещу Решение Nо 204 от 10.06.2011 година по гр.възз.д. Nо 160/2011 година на ОС- Кърджали , с което е отменено частично Решение Nо 71/15.05.2009 година по гр.д.Nо 208/2008 г. на РС-Момчилград, в частта , с която същият е осъден да заплати на Ю. Ю. сумата 4176.65 лв./ четири хиляди сто седемдесет и шест и 0.65 лв./, съставляваща по малката измежду сумата , съставляваща увеличение стойността на имота и сума за направени разходи и увеличена стойност на имота в следствие на извършени подобрения .
С касационната жалба се поддържа се , че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила и на материалния закон- чл. 72-74 ЗС, основание за отмяната му по чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод , че въззивният съд се е произнесъл по материално правен въпрос- иск по чл. 74 ЗС, които иск дава право на недобросъвестния владелец да иска обезщетяване на извършени подобрения в чужд имот, като е присъдил обезщетение в полза на владелеца на имота, в противоречие с ПП ВС 6-74 и ПП ВС 85-68, даващо отговор кой е добросъвестен владелец и правата му спрямо собственика за подобрения в имота.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа и на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуално-правния въпрос за квалификацията на иска и правното основание на което същия е уважен, без да е съобразен петитума по исковата молба , в противоречие с ПП ВС 2-1977 год.,, ТР 1/2001 на ОСГК на ВКС, и на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса може ли да бъде уважена претенция по чл. 74 ЗС след като не е заявена от ищеца и недоказаност на твърдение , че претендираните подобрения са извършени със знанието и без противопоставянето на собственика, без да се сочат конкретни решения на съдилищата.
По делото не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 278 ГПК от ответника по касация Ю. Ю..
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на основанията по чл. 280 ал.1 и чл. 280 ал.2 ГПК , във вр.с чл. 295 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на цената на претендираното парично притезание от 7 609 лв. , посочено като цена на насрещния иск при предявяването му , същата е процесуално допустима.
За да уважи иска на Ю. Ю. за заплащане на направени подобрения в чужд имот , при повторното разглеждане на делото от въззивния съд ,решаващият състав е съобразил дадените указания на ВКС по приложение на материалния и процесуален закон в т.в. и изрично приетата с отменителното решение на ВКС правна квалификация на иска като такъв не по чл. 72 ЗС , а по чл. 74 ЗС , предвид на приетата правна теза, че Ю. Ю. не е бил добросъвестен владелец по см. на чл. 70 ал. 1 ЗС, но не е бил и държател на ревандикирания от Ш. Ю. недвижим имот , а е бил недобросъвестен владелец и като такъв има правото да получи по малката сума измежду на направените разноски и сумата ,с която е увеличена стойността на имота вследствие на доказаните подобрения.
С разпоредбата на чл. 295 ГПК законодателят е посочил, че при повторно искане да допускане касационно обжалване на въззивно решение , постановено след отменително решение на ВКС , „ когато са налице предпоставките по чл. 280 ал.1 ГПК ”, второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото”. Императивният характер на разпоредбата , тълкувана във вр. с чл. 290 ал.2 ГПК налага извод , че когато се иска допускане на касационното обжалване на въззивно решение, произнесено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд след отменително решение на ВКС, не могат да се сочат същите основания за допустимост на касационното обжалване ,посочени въз основа на които обжалването е било допуснато и по които ВКС се е произнесъл с решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.Основанията за допустимост на касационно обжалване , когато ВКС се произнася при условията на чл. 295 ГПК могат да бъдат свързани само с релевирани нарушения на процесуалния или материален закон допуснати при повторното разглеждане на делото пред въззивния съд.
След като , с оглед на данните по делото, поставените правни въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК се припокриват по съдържание с тези , поставени с касационната жалба при първоначалното обжалване на въззивното решение пред ВКС, и по които въпроси ВКС е произнесъл решение за уеднаквяване на практиката на съдилищата по реда на чл. 290 ГПК – задължително като съдебна практика, то повторното поставяне на същите въпроси , като ново основания за допустимост на обжалването, не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 295 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 917/ 13.07.2011 година на Ш. А. Ю. от [населено място], общ.Д., заявена чрез адв.М. Ч. АК- К. срещу Решение Nо 204 от 10.06.2011 година по гр.възз.д. Nо 160/2011 година на ОС- Кърджали , с което е отменено частично Решение Nо 71/15.05.2009 година по гр.д.Nо 208/2008 г. на РС-Момчилград, в частта , с която същият е осъден да заплати на Ю. Ю. сумата 4176.65 лв.,/ четири хиляди сто седемдесет и шеств и о. 65 лв. / съставляваща по малката измежду сумата за разноски и тази, съставляваща увеличение стойността на имота ,вследствие на извършени подобрения.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :