О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1169
гр. София , 26.10.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети и втори октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 5191/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
В. Г. С. е подал касационна жалба срещу решение № 135 от 21.07.2008 г. по гр.д. № 457 от 2008 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 19.12.2007 г. на Софийски градски съд, І-во г.о. постановено по гр.д. № 2* от 2006 г. и се отхвърля като неоснователен предявеният от касатора срещу С. дирекция “П” иск по чл.261, ал.2 ЗМВР за сумата 12 955,46 лева, представляваща разликата между дължимите двадесет брутни заплати , изчислени на база последното брутно трудово възнаграждение и обезщетението, което е получил при предходното освобождаване от служба. В касационната жалба се инвокират доводи за неправилност на решението поради противоречие със закона и поради необоснованост на правните и фактически изводи .
В представеното изложение, инкорпорирано в жалбата , В. Г. С. обосновава допустимостта на касационната проверка на въззивният съдебен акт при условието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК като посочва ,че въззивният съд неправилно се е произнесъл по материално правен въпрос за дължимото еднократно обезщетение , предвидено в чл.261, ал.2 ЗМВР при повторно напускане на служба в П. и че по този въпрос съществува противоречива съдебна практика на окръжните съдилища , която цитира.
Ответника С. дирекция “П” не е представила отговор.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на В. Г. С. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 , т.2 ГПК.
В. Г. С. е бил служител в С. дирекция“П” на офицерска длъжност в периода от 30.07.1976 г. до 17.12.1991 г. и от 27.02.1995 г. до 7.07.2003 г. и има общ трудов стаж в системата от 23 години и 10 месеца . Бил е освободен от органите на МВР със заповед № К* от 7.12.1991 г. на основание чл.66 , ал.1, т.3 ЗМВР поради непригодност и със заповед № К* от 7.07.2003 г. С втората заповед С. е бил освободен на основание чл.253, ал.1, т.9 ЗВМР /ред.от 1997 г./ поради придобиване на право на пенсия и при условията на чл.69 КЗОО. В заповедта е вписано, че следва да се изплати обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие за прекратяването на служебното правоотношение и другите дължим обезщетения по ЗМВР. Вещото лице Х. Х. е установило ,че през 1991 г. на ищеца са били изплатени 8 брутни месечни заплати в размер на 26 100 неденоминирани лева , а през 2003 г. са били изплатени 12 месечни брутни заплати в размер на 19 472,34 лева. Като разликата между размера на обезщетението по чл.262, ал.1 вр. с ал.2 ЗМВР, изчислено на база заплатата от последното освобождаване е 12 955,46 лв. Софийския апелативен съд е посочил, че тълкува разпоредбата на чл.261, ал.2 ЗМВР като задължение да се изплати обезщетение в размер на трудовото възнаграждение за месеците до разликата от 20 брутни заплати.
Решението е постановено в съответствие с практиката на ВКС .
Установено е че ищецът бил служител в МВР. Със заповед от 1991 г. е бил освободен от служба и му е изплатено обезщетение в размер на осем брутни месечни възнаграждения. Обезщетението е изплатено на основание чл. 68 ЗМВР от 1991 г. /отм./. Според този текст, в редакцията с ДВ бр. 49 от 17.06.1994 г., при уволнение по чл. 66, ал. 1, т. 1- 5, на служителя се изплаща еднократно парично обезщетение съобразно прослуженото време, като размерът на обезщетението се определя от МС. През 1995 г. касаторът – ищец отново постъпил на работа в МВР и работил до уволнението си по чл. 253, ал. 1, т. 9 ЗМВР /отм./, поради придобиване право на пенсия. При второто уволнение му е изплатено обезщетение в размер на 12 месечни заплати по чл. 261 ЗМВР /отм./. Не се спори, че МВР отказало да заплати на ищеца разликата между обезщетението , което е платено и изчислено на база 8 месечни възнаграждения , получени към 1991 г. и сумата , която би била получена през 2003 г. в размер на 12 955, 46 лева. Второто обезщетение е изплатено при действието на ЗМВР /от 1997 г. /. Съгласно чл. 261 ЗМВР /отм./ в действуващата към момента на уволнение редакция с ДВ бр. 112 от 2003 г., при освобождаване от служба на служителите се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения колкото прослужени години имат, но не повече от 20. В ал. 2 изрично е записано, че при повторно освобождаване от служба се приспада обезщетението, получено при предишното уволнение. Правото да се получи обезщетение по чл. 261, ал. 1 ЗМВР /отм./ е ограничено по размер – не повече от 20 брутни месечни възнаграждения. След като ищецът е получил при предишното уволнение 8 брутни месечни възнаграждения, обезщетението което му се дължи при второто уволнение е за 12 брутни месечни възнаграждения, т. е разликата до 20 брутни месечни възнаграждения. В закона не е предвидена индексация на полученото предходно обезщетение.
Настоящия състав намира ,че не следва да се допусне касационна проверка на решението при условието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК , тъй като то е в съответствие с трайната практика на ВКС. Действително първоначално практиката на окръжните съдилища е показвала колебание, но в момента това противоречие е преодоляно и е създадена постоянна практика в горния смисъл . Освен това не се налага формирането на нова практика или извършването на промяна във вече съществуващата , поради което не е налице и разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на решение № 135 от 21.07.2008 г. по гр.д. № 457 от 2008 г. на Софийския апелативен съд по касационната жалба на В. Г. С. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: