ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1169
София, 25.08. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 613 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Националната з. к. /НЗОК/ София, приподписана от глюрисконсулт Ц. , срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 19. ХІІ.2008г. по в.гр.д. № 3281/2008г.
Ответникът по касационната жалба К. А. Д. от София е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е оставил в сила решението на Софийския районен съд от 22.VІІ.2008г. по гр.д. № 4246/2008г., с което НЗОК е осъдена да заплати на К. А. Д. на основание чл.222 ал.3 от КТ във вр. с чл..43 б.. „б” от КТД от 2007г. 11055.60лв., представляващи неизплатена част от обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от 17.І.2008г. до окончателното изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд е приел след тълкуване на клаузите в КТД, че той предвижда еднакъв режим за служителите както на НЗОК, така и на районните к. , за възникване правото на обезщетение в максималния размер по смисъла на чл.43 б. „б” от договора. Според него за това е достатъчно служител да е работил последните 7 години в системата на НЗОК, независимо дали в централното управление, в РЗОК или и на двете места последователно, с оглед изрично предвиденото в чл.19 от КТД, че при преминаване от РЗОК в ЦУ на НЗОК стажът ще се счита като положен при един работодател. В случая ищецът има стаж над 7 години и е възникнало правото му на обезщетение в максималния размер 12 месечни възнаграждения.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд е превишил правата си, като е дал разширително тълкуване на текстовете на чл.19 и чл.43 б. „б” от КТД, каквито клаузи страните по него не са предвидили. Касационно обжалване следва да бъде допуснато, за да се преодолее чрез тълкуване от ВКС непълнотата, неяснотата или противоречието на КТД, който не може да предвиди всички възможни хипотези в урежданата материя.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай в изложението не се съдържа формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора по делото, по който се е произнесъл въззивният съд. Твърденията на касатора в изложението всъщност са такива за необоснованост на извода на въззивния съд за възникнало право на ищеца за получаване на гратификационното обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ по предвидения в КТД увеличен размер, а това е основание за касационно обжалване по чл.281 от ГПК, което може да е предмет на проверка едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му. Посочването на материалноправен или процесуалноправен въпрос е основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване, неудоврелтовяването на която прави невъзможна преценката на съда за наличието и на някой от допълнителните критерии за това. Следва да се отбележи още и че в закона освен тълкуването на правни норми не е предвидено като основание за допускане на касационно обжалване отстраняването на непълноти, неясноти или противоречия на клаузи от договори, каквото е искането на касатора.
Изложените съображения налагат извод, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, ІV Д с-в, от 19. ХІІ.2008г. по гр.д. № 3281/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: