О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1169
гр.София, 22.12. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 925/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
„Ф”АДСИЦ, гр. С. е подал касационна жалба вх. № 6* от 12.06.2009 год. срещу въззивното решение № 172 от 25.05.2009 год. по в.гр.дело № 328/2009 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 107 от 12.02.2009 год. по гр.дело № 2022/2007 год. на Великотърновския районен съд. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения срещу дружеството иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд, с позоваване на решение № 1* от 07.04.2004 год. по гр.дело № 1137/2002 год. ІV г.о., както и на решение № 407 от 12.01.2007 год. по адм.дело № 5955/2006 год., ВАС, V отделение и определение № 6* от 04.06.2008 год. по адм.дело № 4261/2008 год. ВАС, ІІІ отделение по въпросите за материалната доказателствена сила на удостоверението за наследници; за оспорването на истинността на този документ по исков път и за разпределението на тежестта на доказване между страните и б/ значение на формулираните въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С първоинстанционното решение, потвърдено от въззивния съд, е уважен предявения иск по чл.108 ЗС, като дружеството-касатор е осъдено да предаде на К. Н. Т. собствените й недвижими имоти в с. О., общ. Полски Т. нива от 18.639 дка, трета категория, м.”Ч”, имот № 1* и нива от 13.127 дка, пета категория, м.”Л”, имот № 2* П. е, че ищцата К. Н. Т. е собственик на двама имота, като универсален правоприемник на имуществото, останало след смъртта на майка й В. В. С. /починала на 04.05.2001 год./, а последната е била единствен законен наследник на В. А. Е. , бивш жител на с. О., общ. П. Т. /починал на 07.04.1966 год./. Според въззивния съд, липсват доказателства, че К. С. В.-прехвърлител по договора за продажба, предмет на нотариален акт № 1* т.VІІІ, рег. № 8* нот.дело № 676 от 19.09.2006 год., е правоприемник по наследство на В. А. Е. Основание за този извод е дало установеното противоречие между представеното пред нотариуса на 19.09.2006 год. удостоверение за наследници № от 22.03.2006 год./л.37 от гр.дело № 2022/2007 год. на ВТРС/, в което като законен наследник на В. А. Е. освен К. С. В.-син, е записана и В. В. С. , родена на 23.02.1945 год. и починала на 18.04.1996 год.-от една страна, и от друга-удостоверение за наследници № от 16.05.2002 год./л.7/, в което за рождена дата на ищцата К. Н. Т. е посочена 22.10.1952 год. и удостоверение за наследници № от 07.03.2008 год., според което В. В. С. е починала на 04.05.2001 год./л.59/. Въззивният съд е приел, че след като дружеството-ответник/сега касатор/ се позовава на деривативен способ за придобиване на собственост, следвало е да установи родствената връзка между К. С. В. и В. А. Е. , а оттам и че праводателят му е придобил собствеността върху спорите имоти по силата на наследствено правоприемство, но такива доказателства по делото не били представени. В същото време, по безспорен начин било установено, че В. В. С. е родена на 09.09.1932 год., а е починала на 04.05.2001 год., а не както е записано в удостоверение № 31/22.03.2006 год. – съответно на 23.02.1945 год. и на 18.04.1996 год., както и че в това удостоверение не фигурира ищцата К. Н. Т., а е вписан като син К. С. В., чиито бащино и фамилно имена не съвпадат с личното, бащиното и фамилното име на В. А. Е. С оглед на това, прието е, че договорът за продажба от 19.09.2006 год. не е породил вещнопрехвърлително действие, тъй като праводателят не е станал собственик по силата на наследяване.
Въззивното решение не противоречи на практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с решение № 1* от 07.04.2004 год. по гр.дело № 1137/2002 год. ІV г.о., според което удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ, който съгласно чл.143 ГПК/отм./ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че удостоверените факти са се осъществили, така както се твърди в документа, а неговата материална доказателствена сила може да бъде оборена чрез оспорване на неговата истинност по исков път по реда на чл.97, ал.3 ГПК/отм./. Касае се за оспорване истинността на официален свидетелстващ документ, който доказва, но не обуславя валидността на удостоверените с него обстоятелства относно наличието, респ. липсата на наследствено правоприемство.
В процесния случай, с молба от 31.01.2008 год./л.46 от гр.дело № 2022/2007 год. на ВТРС/ ищцата изрично е оспорила съдържанието на приложеното към нотариалната преписка /получена в съда на 06.12.2007 год./ удостоверение за наследници на В. А. Е. № 31 от 22.03.2006 год. Това оспорване е направено още в деня на заседанието на първата инстанция от 31.01.2008 год., в което ищцата не се е явила, са били приети като доказателства описаните в писмо изх. № 39/06.12.2007 год. на нотариус Д. Р. 14 фотокопия от документи, съхраняващи се в нотариално дело № 676/2006 год., в т.ч. удостоверение № 31 от 22.03.2006 год./л.37/. В същото заседание ответната страна е заявила, че ще се ползва от оспорените от ищцата документи, а с определение съдът е разпоредил да се издаде на последната удостоверение, по силата на което да се снабди с друго от кмета на с. О. за наследниците на В. А. Е. В заседанието на 10.03.2008 год. ищцата е представила като доказателство удостоверение за наследници № от 07.03.2008 год./л.59 от гр.дело № 2022/2007 год. на ВТРС/. Въз основа на това удостоверение, както и на удостоверение за раждане № 45 от 14.05.1965 год., издадено въз основа на акт за раждане под същия номер от 25.10.1952 год., на удостоверение за наследници № от 16.05.2002 год. и на удостоверение за наследници № от 31.08.2007 год., въззивният съд е приел, че удостоверение № 31 от 22.03.2006 год. не го обвързва с констатациите си и дали е налице наследствено правоприемство е въпрос на правна преценка с оглед на всички обстоятелства, която преценка не налага откриване на производство по оспорване на документа по смисъла на чл.154 ГПК/отм./. На практика, обаче съдът е приел за настъпили последиците от успешно проведено оспорване – опровергаване на презумптивната материална доказателствена сила на удостоверение за наследници № от 22.03.2006 год., независимо, че не е изразил становището си по истинността на документа с нарочно определение /чл.156, ал.1, изр.първо ГПК-отм./. За сметка на това, с определение от 25.05.2009 год./л.15/ е постановил на основание чл.205 НПК, на прокуратурата да се изпратят копия от материалите по гр.дело № 2022/2007 год. на ВТРС – л.л.7, 25-39 и 59 поради наличие на данни за извършено документно престъпление /чл.156, ал.1, изр.второ ГПК-отм./.
В обобщение, липсва основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, тъй като всъщност не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС, илюстрирана с решение № 1* от 07.04.2004 год. по гр.дело № 1137/2002 год. ІV г.о. Решения № 407 от 12.01.2007 год. по адм.дело № 5955/2006 год., ВАС, V-то отделение и № 6677/04.06.2008 год. по адм.дело № 4261/2008 год., ВАС, ІІІ-то отделение не могат да бъдат съобразявани при преценката за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК. Съдебните актове, постановени от административните съдилища съгласно чл.128, ал.1, т.1 от А. кодекс не се обхващат от понятието практика на Върховния касационен съд, нито от понятието противоречива съдебна практика по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК. Преодоляването на противоречията в съдебната практика по административни дела е от компетентност на Върховния административен съд /срвн. чл.258 и чл.259 АПК/.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Такава предпоставка би била налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В изложението не се съдържат твърдения, че е налице подобна хипотеза. Отговорите на въпросите, формулирани с изложението за допускане на касационно обжалване биха съставлявали резултат от проверка на правилността на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но по основателността на жалбата Върховният касационен съд се произнася само ако е налице поне една от предвидените алтернативно в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки, които оправдават необходимост от разглеждане на оплакванията. Доколкото такова основание липсва, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 172 от 25.05.2009 год. по в.гр.дело № 328/2009 год. на Великотърновския окръжен съд по жалба вх. № 6* от 12.06.2009 год., подадена от „Ф”АДСИЦ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: