2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 117
София, 1.02. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи януари, през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Светла Димитрова
гр. д. № 884/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. И. от[населено място], чрез пълномощника си адв. С. Б. от АК-С., против въззивното решение на С. окръжен съд № 71 от 07.04.2010 год. по в. гр. дело № 92/2010 год., с което е отменено решение № 910 от 03.12.2009 год. по гр. дело № 2709/2009 год. на С. районен съд в частта, относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между Д. К. И. и П. И. И., прекратен с развод като дълбоко и непоправимо разстроен, в частта относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения и в частта на издръжката на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, като е постановено, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи, упражняването на родителските права по отношение на децата от брака К. Д. И. ЕГН [ЕГН] и И. Д. И. ЕГН [ЕГН], са предоставени на майката П. И. И., с право на бащата Д. К. И. да взема децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 8.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката и Д. К. И. е осъден да заплаща на П. И. И. като майка и законен представител на малолетните К. Д. И. и И. Д. И. месечна издръжка в размер на 70 лв. за първото и 40 лв. за второто, считано от 09.07.2009г. до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното и заплащане.
В касационната жалба жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението, в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство, като поддържа неправилност на извода на въззивния съд за виновното поведение и на двамата съпрузи и в частта, относно упражняването на родителските права като твърди, че въпросът за правилно определяне интересите на децата е разрешен с обжалваното решение в противоречие[населено място] № 1/12.11.1974г. на Пленума на ВС, а за издръжката в противоречие[населено място] № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата П. И. И. от[населено място], чрез пълномощника си адв. Г. Х. от АК-С. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение и изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск за развод и последиците по акцесорни искове намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа изведен правен въпрос от значение за изхода на делото като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Посочено е, че въззивното решение е в пълно противоречие с постоянната практика на ВКС и са цитирани двете постановления на ПВС и с него е решен материалноправен и процесуалноправен спор, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В касационната жалба в частта за вината са изложени съображения по съществото на спора с твърдение за неправилно интерпретиране на събраните по делото доказателства в тази насока, което се опровергава от изложените пространни и задълбочени мотиви във въззивното решение относно поведението на двамата съпрузи в брачната връзка.
По отношение на определените мерки за упражняване на родителските права от майката се поддържа, че с обжалваното решение интересите на децата са преценени в противоречие[населено място] № 1/74 год. на Пленума на ВС, поради което неправилно е определен родителят, който за в бъдеще ще следва да полага грижите по отглеждане и възпитание на малолетните деца.
Преди всичко следва да се посочи, че при определяне мерките за упражняване на родителските права, съдът е развил съображенията си съобразно изискванията на посоченото Постановление № 1/74 год. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът се е ръководил от посочените в постановлението критерии – родителски и възпитателски качества на страните по делото, фактически полаганите за децата грижи от двамата родители, привързаността на децата към тях, тяхната възраст и пол, необходимостта да растат и живеят заедно, материалните и битови възможности на всеки един от родителите, социалното им обкръжение, с пространно развити съображения и обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните, при което ръководейки се от интересите на децата е приел, че към настоящия момент майката е по-пригодния родител, комуто следва да се предоставят родителските права. В същото време родителската годност на бащата не е отречена и това е показано в определения разширен режим на лични отношения. Определената издръжка е съобразена с изискванията на посоченото Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС.
От изложеното е видно, че при определяне мерките за упражняване на родителските права и издръжката на децата съдът се е ръководил от задължителната съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
В заключение, както се изложи по-горе, в случая изложението не съдържа правен въпрос от материално и/или процесуално естество, обусловил изхода на спора, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/, поради което липсата на формулиран правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 71 от 07.04.2010 г. по в. гр. дело № 92/2010 г. на С. окръжен съд по касационна жалба с вх. № СО-05-01-4307 от 17.05.2010 г. на Д. К. И. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :