1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
гр. София, 11.03.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 07 март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр. дело № 24 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от Р. И. М., Б. Л. М. и [фирма] [населено място], чрез управителя Р. И. М., всички чрез адв. М. Д. против определение № 115/02.11.2012 г. по ч.гр.дело СП № 111/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 13.09.2012 г., постановено по гр.дело № 642/2012 г. на Окръжен съд [населено място], с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с пр.осн.чл.22,ал.1 ЗОПДИППД/отм./, предявим от К. срещу Р. И. М., Б. Л. М. и [фирма] [населено място].
Жалбоподателите мотивират доводи за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния и процесуален закон. Искат отмяна и постановяване на друго, с което молбата на К. за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД/отм./ да се остави без уважение. Според жалбоподателите не е налице една от основните предпоставки за допускане на обезпечение на бъдещ иск – не е установено наличието на обезпечителна нужда за ответника по частната жалба К., че неправилно е наложена обезпечителна мярка възбрана върху несеквестируем имот по смисъла на чл. 444, ал. 1, т. 7 ГПК, че наложената обезпечителна мярка противоречи на разпоредбите на чл.23,ал.7 от ЗОПДИППД/отм./, тъй като правото на Държавата да отнеме това имущество все още не е доказано, че обезпечение не може да бъде допуснато върху недвижимите имоти на длъжника – земеделски стопанин, така както е предвидено в чл.444,т.5 ГПК. Поддържат се и доводи, че въззивният съд не е обсъдил възраженията на жалбоподателите по наложените запори на банкови сметки, че според чл.23,ал.4 ЗОПДИППД/отм./ обезпечителни мерки/възбрани и запори/ по този закон могат да бъдат отменени, когато това е необходимо за лечение или други неотложни хуманитарни нужди на лицето, върху чието имущество са наложени обезпечителни мерки или на член на неговото семейство, плащане на издръжка и др. Според жалбоподателите необходимостта винаги се презюмира и следва да е в полза на длъжника, чиито права са ограничени.
В изложението към частната жалба е формулиран правният въпрос – може ли в специалното производство по ЗОПДИППД/отм./ да се наложи обезпечителна мярка върху несеквестируем по смисъла на чл.444,ал.1 ,т.5 и т.7 ГПК имот, в производство по обезпечаване на бъдещ иск. В производството по обезпечаване на бъдещ иск по чл.22,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ К. не се ли преобезпечава като иска от съда, а последният налага обезпечителни мерки върху всички движими и недвижими имоти, собственост на евентуалния ответник, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решение № 87/29.01.2010 г. по гр.дело № 369/2009 г. на ВКС III г.о., определение № 269/19.05.2011 г. по гр.дело № 272/2011 г. на ВКС III г.о., определение № 209/13.03.2012 г. на Апелативен съд [населено място], определение № 180/22.06.2010 г. на Апелативен съд [населено място].
Ответникът по частната жалба К., чрез гл. инспектор К.Т. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната частна жалба по същество. Според доводите в отговора поставеният правен въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателите и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирани страни в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Определението на Софийски апелативен съд не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното определение Софийският апелативен съд е потвърдил определение от 13.09.2012 г. по гр.дело № 642/2012 г. на Окръжен съд [населено място], с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с пр.осн.чл.28,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, предявим от К. срещу Р. И. М., Б. Л. М. и [фирма] [населено място].
Въззивният съд е приел, че К. – сега според чл. 5 и следващите от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, в сила от 19.11.2012 г. с наименование К. е подала мотивирано искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл.28, ал. 1 от ЗОПДИППД/отм./, чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на Р. М. и Б. М., запор върху моторни превозни средства, собственост на същите лица, запор върху един дял от капитала на [фирма] и запор върху всички банкови сметки и наличностите по банкови касети, открити в лицензирани банки в РБългария с титуляр Р. И. М., Б. Л. М. и [фирма] [населено място] и запор върху дружествен дял в [фирма]. Прието е, че с одобрено с протокол № 120/18.07.2002 г. споразумение по нохд № 337/2002 г. на Врачанския районен съд, имащо правните последици на влязла в сила присъда жалбоподателят Р. И. М. се е признал за виновен в това, че действайки като помагач, в съучастие и след предварителен сговор с извършителите В. Й. и К. К. на 02.07.1997 г. от склад в [населено място] е спомогнал да бъдат присвоени от връчените на длъжностните лица Й. и К. в това им качество да ги пазят и управляват движими вещи – колена на стойност 77 850.50 лв., върнати на собственика до приключване на съдебното следствие, като за улесняване на престъплението е извършена поправка на заявка № 339/01.07.97 г. и деянието е в големи размери – престъпление по чл.202,ал.2,т.1,вр.ал.1,т.2, вр.чл.201 НК, което престъпление попада в обхвата на чл.3,ал.1,т.7 от ЗОПДИППД/отм./.
Съдът е приел, че с решение № 292/22.06.2011 г. на К. срещу Р. М. е образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Прието е, че М. и съпругата му Б. М. са придобили в режим на семейна имуществена общност недвижими имоти, които на осн.чл.10, вр.чл.4,ал.1 и ал.2 ЗОПДИППД подлежат на отнемане в полза на държавата в производството по чл.28,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./. Жалбоподателят Р. М. е прието, че е собственик на 2 бр.автомобили и зърнокомбайн, които също на осн.чл.10, вр.чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ подлежат на отнемане в полза на държавата в производството по чл.28,ал.1 от същия закон. За проверявания период от 01.01.1988 г. до момента на образуване на производството за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност приходите на жалбоподателите Р. и Б. М. са в размер на 665.27 М., а разходите са в размер на 2 267.27 М., като след приспадане и на разходите за придобиване на имуществото съобразно стойностите по приложените доказателства за придобиване е установена отрицателна разлика в размер на 1 281.14 М..
Прието е, че имуществото на жалбоподателя Р. М. – недвижимо имущество, движими вещи и доходи е на значителна стойност по смисъла на пар.1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./. Според съда това имущество многократно превишава законните доходи на М., което обосновава наличието на основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност.
Въззивният съд е приел за установено наличието на предпоставките, предвидени в чл. 390 и 391,ал.1,т.1 ГПК за допускане на обезпечение на бъдещ иск – допустимост на иска, вероятна основателност и наличие на обезпечителна нужда. Относно налагане на обезпечителната мярка възбрана върху недвижимия имот дворно място с площ от 1196 кв.м. в местността „…” в землището на [населено място], представляващ имот № … в парцел 15, масив 605, заедно с построената масивна жилищна сграда на три етажа съдът е приел, че този имот не представлява несеквестируемо имущество по смисъла на чл.444, т. 7 ГПК. Прието е, че нескестируемостта на жилището на длъжника, когато е единствено като институт на принудителното изпълнение е противопоставима на взискател с парично вземане, а основанието за държавата по чл.3,ал.1 вр.чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност не е от такова естество, че се касае за имуществено право по специален закон. Според въззивния съд възбраненият имот, представляващ дворно място от 1196 кв.м. в землището на [населено място] в м.”…”, имот № …, парцел 15, масив 605, заедно с построената в него масивна жилищна сграда, застроена на три етажа не е единствено жилище на жалбоподателя Р. М. и съпругата му Б. Л. М.. Прието е също, че обезпечителните мерки не са допуснати от първоинстанционния съд върху имущество, по отношение на което на основание чл.23,ал.7 от ЗОПДИППД/отм./ и чл.393 ГПК не може да се насочи принудително изпълнение.
При тези съображения съдът е направил извода за основателност на молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск с пр.осн.чл.28, ал. 1 ЗОПДИППД/отм./, предявим от К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, запор върху моторни превозни средства, запор върху един дял от капитала на [фирма] и запор върху всички банкови сметки и наличностите по банкови касети, открити в лицензирани банки в РБългария с титуляри жалбоподателите, съответно за правилни изводите на първоинстанционния съд, които са в същата насока.
По правния въпрос:
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК по поставения правен въпрос.
Решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното определение са, за основателност на молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на поисканите обезпечителни мерки върху имущество, което не е несеквестируемо. Както се посочи решаващ правен извод на съда е, че възбраненият недвижим имот – триетажна жилищна сграда, находяща се в дворно място с площ от 1196 кв.м. не е единствено жилище на жалбоподателя Р. М. и съпругата му Б. М.. Формулираният правен въпрос е поставен при хипотеза на допуснато обезпечение възбрана върху единствено жилище на жалбоподателите Р. и Б. М., каквато съдът не е приел. Следователно въззивният съд не е разрешавал поставения въпрос от жалбоподателите, поради което същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. За да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК следва да се установи наличието на общото основание за допускане на касационно обжалване – формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото – т.1-ва от ТР № 1/2009 г. по т.гр.дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това, че въззивният съд не е разрешил поставения правен въпрос не се установява общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване на определението на САС, без да се излагат съображения за наличие на допълнителните предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 115/02.11.2012 г. по ч.гр.дело СП № 111/2012 г. на Софийски апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 163/12.11.2012 г., подадена от Р. И. М., Б. Л. М. и [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Р. И. М., всички чрез адв. М. Д., съдебен адрес [населено място]” [улица].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: