О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
[населено място], 12,02,2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети февруари,през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Б. ч.т.д.№ 269 по описа за две хиляди и петнадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на С. К. Б. против определение № 322 / 02.10.2014 год. по т.д.№ 2311/2014 год. на І т.о. на ВКС,с което е оставена без разглеждане касационната жалба на същата страна против решение № 28/20.01.2014 год. по в.гр.д.№ 1035/2013 год. на Окръжен съд- Пазарджик.Със същото са уважени предявени от [фирма],по реда на чл.422 ал.1 ГПК, искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК,за установяване вземания на ищеца към ответницата,на основание сключен помежду им договор за потребителски кредит,съответно главница от 7 497,21 лева и 240,65 лева – мораторна лихва.Касаторът не навежда конкретни доводи за неправилност на атакуваното определение,освен формалното си несъгласие с извода на съда за недопустимост на касационното обжалване, на основание чл.280 ал.2 ГПК, предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове.
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба и претендира разноски .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на обжалване,като преграждащ касационното произнасяне по същество, съдебен акт.
Частната жалба е неоснователна .
Договорът за потребителски кредит е банкова сделка, по смисъла на чл.1 ал.1 т.7 предл. първо ТЗ .Съгласно чл.2 ал.1 от Закона за кредитните институции банката е юридическо лице осъществяващо публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставящо кредити или друго финансиране,за собствена сметка и на собствен риск,наред и с други допълнително предвидими по лиценз дейности / чл. 2 ал.2 З. / .Посочените в чл.1 ал.1 ТЗ сделки са абсолютни търговски сделки,спорове във връзка с правоотношенията по които обуславят търговски характер на делото, нещо повече – изрично попадат в категорията „търговски спор„ по смисъла на Глава ХХХІІ на ГПК – чл.365 т.1 ГПК.Няма противоречие в съдебната практика,че търговските спорове по Глава ХХХІІ на ГПК обуславят търговски характер на делото,макар „търговските дела” ,по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК,да не се изчерпват единствено с тях.Цената на всеки от предявените искове е под законодателно предвидения минимум за допускане на касационното обжалване по търговско дело,поради което и атакуваното определение като правилно следва да се потвърди .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 322 / 02.10.2014 год. по т.д.№ 2311/2014 год. на І т.о. на ВКС.
ОСЪЖДА С. Б., на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.1 вр. с ал.8 ГПК,да заплати на [фирма] понесените за настоящото производство разноски от 150 лева / юрисконсултско възнаграждение / .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :