1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
гр.София, 12.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 821/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на [фирма] срещу определение на Върховен касационен съд, І г.о., № 860 от 27.11.2017 г. по т.д.№ 60402/ 2016 г., в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от дружеството касационна жалба срещу въззивно решение на Софийски градски съд № 3258 от 21.04.2016 г. по гр.д.№ 11564/ 2015 г. за осъждане на [фирма] да заплати на М. Л. М. по иск, квалифициран по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, сумата 10 721,27 лв. Преграждащото определение е постановено по съображения, че цената на иска е под 20 000 лв, а делото е търговско и решението по него не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че спорът между него и М. М. е граждански, а не търговски. Искът е квалифициран по чл.55 ЗЗД – за връщане на неоснователно получена сума, а не като вземане от търговска сделка по смисъла на чл.365 ГПК. Освен това спорът е потребителски, тъй като ищецът по делото се позавава на правата си на потребител, а според установената практика по такива спорове прагът за достъп до касационно обжалване е като по граждански дела – при цена на иска над 5 000 лв. В случая въззивното решение уважава иск с цена 10 721,27 лв и то подлежи на касационен контрол.
Ответната по частната жалба страна – М. Л. М. – я оспорва и моли обжалваното определение на друг състав на Върховния касационен съд да бъде потвърдено. Поддържа, че споровете за връщане на платени без основание суми по абсолютни търговски сделки (какъвто е процесният случай), са търговски съгласно установената от Върховния касационен съд практика. Ако са за вземания до 20 000 лв, решенията по тези спорове не подлежат на касационен контрол, както правилно е прието в обжалваното определение.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.
Първоинстанционното производство е образувано пред Софийски районен съд по искова молба на М. М. срещу [фирма], предявени са обективно кумулативно съединени искове, включително иск за сумата 10 721,27 лв. Фактическите твърдения, от които ищецът извежда спорното право, защитавано с този иск, са следните: сключен между него и ответника договор за банков кредит от 02.09.2008 г.; плащане на анюитетни вноски като изпълнение на задължение на кредитополучателя по договора в период 17.04.2009 г. – 17.02.2011 г. в размер 87 699 лв; превалутиране едностранно от банката на сумата по кредита, в резултат на което левовата равностойност на вноските в швейцарски франкове надвишава с исковата сума левовата им равностойност в евро. Правното твърдение на ищеца е, че клаузата за превалутиране нарушава правата му на потребител, нищожна е, не е породила последици и поради това въпросната разлика в левовата равностойност е дадена при начална липса на основание и следва да му бъде върната от кредитора. Този иск е уважен с обжалваното пред друг състав на Върховния касационен съд въззивно решение, който състав е оставил частично без разглеждане касационната жалба на банката – кредитор с обжалваното в настоящето производство определение.
Видно от твърденията и искането на ищеца, предявен е иск за защита на потребителски права. Съгласно установената практика (определение № 547/ 23.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 4967/ 2016 г., IV г.о.), въззивните решения по тези спорове са изключени от обхвата на касационния контрол само ако предявените искове са с цена до 5 000 лв. В цитираното определение е прието, че материалните правоотношения между страните по абсолютна търговска сделка се уреждат от ТЗ, той урежда и материалните правоотношения по сделките, които са търговски само за една от страните. Споровете, произтичащи от търговски сделки, когато са родово подсъдни на окръжен съд, подлежат на разглеждане по реда на производството по търговски спорове – и в този смисъл тези дела са търговски; но не са търговски по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 ГПК делата, които имат за предмет правоотношения, произтичащи от търговски сделки, една от страните по които не е търговец. Основанието за определяне на по-висок праг за достъп до касационно обжалване според паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция – 20 000 вместо 5 000 лева е, че в отношенията между търговци сумата 20 000 лева не е голяма. Когато една от страните по сделката е нетърговец (това са всички сделки с потребители), прагът за достъп до касационно обжалване според паричната оценка на предмета на делото е като по граждански дела – 5 000 лева.
Поради това касационната жалба срещу въззивно решение по иск с цена 10 721,27 лв, чието основание произтича от сделка с потребител по смисъла на З., включително от нейната недействителност, е допустима. Определението на друг състав на Върховния касационен съд, с което се приема обратното, следва да бъде отменено и делото следва да се върне за произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този иск.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение на Върховен касационен съд, І г.о., № 860 от 27.11.2017 г. по т.д.№ 60402/ 2016 г., в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу въззивно решение на Софийски градски съд № 3258 от 21.04.2016 г. по гр.д.№ 11564/ 2015 г.и ВРЪЩА делото за извършване на следващите се процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: