6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
София, 12.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2423 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар. 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017г.
Образувано е по касационната жалба на синдиците на [фирма]/н/ против Решение № 1415 от 20.06.2017г. по в.т.д.№ 2225/2017г. на АС София, с което е потвърдено решението по т.д.3694/2016г. на СГС, VІ-15 състав. С него, при разглеждане на направеното по чл.66,ал.6 З. от [фирма] възражение, на основание чл.68,ал.3 във вр. с ал.1 З., е променена поредността на удовлетворяване на включеното в списъка на приетите в производството по несъстоятелност на банката вземане на дружеството /под № 7437 в размер на 195 537.20лв./ по чл.94,ал.1,т.4 З. /ред. преди изменението с ДВ бр.62/2015г./, вместо по чл.94,ал.1, т.7 З..
В касационната жалба се поддържат касационните основания по чл.281,т.3 ГПК. Възразява се срещу правилността на извода, че кредиторът [фирма] има качеството на вложител и неговото вземане, придобито чрез договор за цесия, е с поредност на удовлетворяване по чл.94,ал.1,т.4 З. – ред. ДВ бр.67/2003г. като вземане на вложител, непокрито от системата за гарантиране на влоговете. Искането е за отмяна на решението като незаконосъобразно със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроси, за които се твърди, че САС се е произнесъл и които са от значение за точното прилагане на закона, от решаващо значение за производството по несъстоятелност на [фирма]/н/, както и за развитието на правото:
1/ Качеството „вложител” субективно качество ли е с оглед на личността;
2/Прехвърлимо ли е чрез договор за цесия качеството „вложител” по смисъла на З.;
3/ Придобитото вземане по силата на договор за цесия, произтича ли от временни положения в резултат на обичайните банкови сделки, отговарящи на дефиницията за „вложител” по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на З.;
Поддържа се и искане за допускане на обжалването по въпроси, по които въззивният съд не се е произнесъл, и които са от значение за точното прилагане на закона, от решаващо значение за производството по несъстоятелност на [фирма]/н/, както и за развитието на правото:
1/Към коя дата следва са се определи кръгът на вложителите на [фирма]/н/. След датата на поставяне на банката под специален надзор възможно ли е кредитор са придобие качеството на „вложител“ на банката въз основа на сключен договор за цесия, съобщен на банката след поставянето й под специален надзор;
2/С оглед на това, че вземането е придобито до една година преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, следва ли кредиторът да се удовлетворява по реда на чл.94 ал.1 т.4 от З. като вложител;
3/ Отговаря ли на дефиницията за вложител съгласно пар.1,т.4 от ДР на З. цесионер, за когото не е налице, което й да е от следните условия: 3.1/не е в правоотношение с банката,
3.2/ не е сключил договор за влог с банката,
3.3/не е предоставил парични средства на банката,
3.4/не е идентифициран от банката съгласно вътрешните правилаза идентификация,
3.5/не е приел общите условия на банката,
3.6/не заплаща такси по тарифата на банката за обслужване на сметката, по която е осчетоводено прехвърленото вземане,
3.7/не е извършена задължителна проверка по реда на Закона за мерките срещу изпиране на пари.
4/Законосъобразно ли е прилагането на двойни стандарти по отношение на списъка на приетите вземания, като същият да бъде допълван с кредитори – цесионери с ред на удовлетворяване по реда на чл.94 ал.1 т.4 от З., след като съдът по несъстоятелността е одобрил и проверил законосъобразността на съставения от синдиците на банката списък на приетите вземания, в който цесионерите са с ред на удовлетворяване по чл.94,ал.1,т.7 З. /ред. 67/2003г./
Писмен отговор от подалото възражение по чл.66,ал.6 З. дружество [фирма], [населено място] не е постъпил в срока по чл. 287,ал.1 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въведените във въззивната жалба на синдиците на [фирма]/н/ доводи са, че качеството „вложител“ е присъщо единствено на лицето, вложило от свое име парични средства в банката, а такъв не е цесионерът; че договорът за банков влог е сключен с оглед особените качества на цедента-вложител, поради което цесионерът не добива качество на вложител. Въззивникът е оспорвал правилността на изводите на първоинстанционния съд, че преминаването на вземането по волята на цедента в патримониума на цесионера не изключва приложението на общото правило на чл.99,ал.2 ЗЗД по отношение на привилегиите по чл.94,ал.1,т.4 З. в приложимата /с оглед разпоредбата на пар.12 от ПЗР към Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и пар.6,ал.1 от ПЗР на ЗИД на З. – ДВ бр.62/2015г., в сила от 14.08.2015г./ редакция на З. – ДВ бр.67/2003г. Съставът на САС е изложил аргументи, основани на дефиницията на договора на банков влог – чл.420,ал.1 ТЗ, като е посочил, че влогодател може да бъде всяко физическо или юридическо лице и доводите на синдиците, че този договор винаги се сключва с оглед личността на влогодателя са несъстоятелни. По възражението, основано на тълкуването на понятието „вложител“, въззивният състав е обосновал, че съгласно пар.1,т.4 от ДР от З., „вложител“ е лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка или кредитните салда, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки; че според § 1, т. 6 от ДР на ЗГВБ, вложител е титулярят или титулярите на влога, а по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗГВБ, влог е кредитно салдо, което се получава в резултат на средства, оставени по сметка, или от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки, което банката е длъжна да плати съгласно приложимите законови и договорни условия.
Обосновано е, че след като по делото е безспорно, че цедентът е имал качеството „вложител“ в банката по смисъла на цитираните разпоредби, то по силата на договора за цесия от 05.11.2014г. това качество е преминало и върху цесионера. Този извод е мотивиран с естеството на договора за цесия при който, съгласно чл. 99, ал.2 ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Мотивирано е и, че това означава, че цесионерът придобива вземането в размер, вид, произход и състояние, в което то се е намирало в патримониума на цедента към датата на сключване на договора за цесия.
Искането за допускане на обжалването по първата група въпроси относно статута на прехвърленото вземане и произтичащия от това ред за удовлетворяването му /по чл.94,ал.1,т.4 или т.7 З. в приложимата редакция – ДВ бр.67/2003г./ е неоснователно поради необосноваване на въведената от касатора допълнителна предпоставка. Приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на посочената в изложението допълнителна предпоставка т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, не се изчерпва с формалното цитиране на съдържанието на нормата, а предпоставя аргументирана обосновка защо и в какъв смисъл произнасянето по реда на чл.290 ГПК би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване тълкуването на конкретна правна норма с оглед измененията в законодателството, или, че се касае за непълна или неясна законова разпоредба, по прилагането на която следва да се създаде практиката.
Паралелно с това и действащият ЗГВБ и отмененият ЗГВБ третират като лица с „права по влог“, т.е. „титуляри на влога“, „вложители“, както лицата по чл.9,ал.1 /респ. по чл.4,ал.1/, чиито влогове са гарантирани до законовоустановения размер, така и лицата по чл.9,ал.2, /респ.чл.4,ал.3/ – придобилите права по влога в резултат на извършени разпоредителни действия с влога в срока на действие на мерките по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за кредитните институции и след датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1. Несъмнено разпоредителните действия с влога са законосъобразни, но придобитите права по него след посочените дати, не се ползват със закрилата на Фонда за гарантиране на влоговете. Именно вземанията, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете са включени в четвъртия ред на разпоредбата на приложимата редакция на чл.94,ал.1 З., уреждаща реда на изплащане при разпределение на осребреното имущество на банката /наред с вземанията, в които се е суброгирал фондът/. По смисъла на пар.1,т.3 от ДР на отменения ЗГВБ „Вложител“ е лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка или кредитните салда, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки – определение, идентично на съдържащото се в пар.1, т. 4 от ДР на З.. Несъмнено и лицата с негарантирани влогове имат право да получат паричните си средства по банковата сметка, респ. кредитните салда, от което следва качество им на вложители по смисъла на З..
Същевременно, дефиницията „вложител“ по смисъла на З. /лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка или кредитните салда, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки/ е симетрична на понятието „влог“ по смисъла на действащия ЗГВБ /кредитно салдо, което се получава в резултат на средства, оставени по сметка, или от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки, което банката е длъжна да плати съгласно приложимите законови и договорни условия/. И двата закона не определят вложителя единствено като лице, сключило договор за влог с банката и не съдържат изискване правата на вложителя да имат за източник единствено договор за банков паричен влог /чл.421 ТЗ/, съответно влогът да е такъв по чл.421 ТЗ. Не са идентични термините, с които борави ТЗ и дефинициите в З. и ЗГВБ. Кредитор на банката по смисъла на чл.430 сл.ТЗ е влогодателят, а по смисъла на З. и ЗГВБ – вложителят, което изключва основателността на тезата, че придобитите от приобретателя по договора за прехвърляне на вземане права по влога не са вземания на вложител, а е безспорно, че те не са покрити от системата за гарантиране на влоговете по смисъла на чл.94, ал.1, т. 4 З. в приложимата редакция.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по втората група въпроси /които касаторът сам посочва, че въззивният съд не е обсъдил/ произтича от обстоятелството, че те не са наведени като доводи и възражения в жалбата /в основната си част се заявяват за първи път пред касационната инстанция/, поради което въззивната инстанция не се е произнасяла и не е дължала произнасяне по тях – чл.269,изр.второ ГПК. При проверка на правилността на решението съставът на САС е ограничен от заявените в жалбата оплаквания, тъй като в случая не се касае за нарушение на императивна материалноправна норма и не са налице останалите предпоставки, посочени в т.1 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Освен, че не са въведени в предмета на спора, респ. не са разрешени от въззивната инстанция, а са хипотетични, а не обуславящи, в голямата си част те не са правни, а казуистични и поради това не отговарят на характеристиката, очертана в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и не могат да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
[фирма] /н/ следва да бъде осъдена да заплати по сметката на ВКС държавната такса по чл.18,ал.2, т.1 от Тарифата, която не е предварително внесена.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1415 от 20.06.2017г. по в.т.д.№ 2225/2017г. на АС София.
Осъжда „К.”/н/ да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 30 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: