О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
София, 12.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов
ч. гр. дело № 81/2020 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. М. Е., с адрес [населено място], подадена от пълномощника ? адв. А. Д., срещу определение № 23658 от 14.10.2019 г. по ч.гр.дело № 10725/2019 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 145158 от 19.06.2019 г. по гр.д. № 30243/2014 г. на Софийски районен съд, ГО, 24 с-в. С него е върната като просрочена въззивна жалба с вх. № 5153784/01.10.2018 г., подадена от В. М. Е..
Въззивният съд е приел, че частната жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд е допустима, но по същество – неоснователна. Посочил е, че въззивната жалба срещу решението на СРС е депозирана на 01.10.2019 г. Видно е от документите по делото, че препис от обжалвания акт е връчен на ищцата на 15.05.2018 г. на посочения от нея съдебен адрес. В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е била депозирана молба от В. М. Е., с която се иска предоставяне на правна помощ за изготвяне на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение. Молбата е била нередовна, доколкото не е подписана от молителката. В тази връзка били дадени указания на молителката да подпише молбата си и да представи декларация по образец относно обстоятелствата от значение при преценка основателността на искането за предоставяне на правна помощ. В. М. Е. е била уведомена за указанията на съда на 13.08.2018 г., което обстоятелство не се оспорва от същата. По делото липсват данни указанията да са изпълнени. Въззивният съд е приел, че молбата за предоставяне на правна помощ не представлява надлежно извършено процесуално действие, което да е основание за прекъсване на срока за обжалване на първоинстанционното решение по смисъла на чл. 259, ал. 2 ГПК. Молителката не е изпълнила указанията на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовностите във връзка с подадената от нея молба и процесуалното действие следва да се счита за неизвършено по смисъла на чл. 101, ал. 3 ГПК. Доколкото няма валидно извършено процесуално действие, молбата за предоставяне на правна помощ не е годно средство, което да прекъсне срока за въззивно обжалване. Посочена е практика на ВКС в тази връзка. Препис от решение № 391678 от 23.04.2018 г. по гр.д. № 30243/2014 г. на СРС, 24 с-в, е връчен на В. М. Е. на 15.05.2018 г., поради срокът за обжалване на същото е изтекъл на 29.05.2018 г. и следователно подадената от нея въззивна жалба се явява просрочена и правилно първоинстанционният съд е постановил връщането ?.
В частната касационна жалба са изложени твърдения за неправилност на определението на въззивния съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е формулирала следните правни въпроси, по които счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. „Следва ли да се счита за изтекъл срок, който не е започнал да тече?“ 2. „В случаите, в които първоинстанционният съд констатира, че молбата за правна помощ не е подписана и даде указания на подалата я страна да я подпише, но страната не изпълни дадените указания, какви трябва да са следващите процесуални действия на съда – да върне молбата за правна помощ или да я остави без уважение?“ 3. „Нарушава ли се правото на защита на страна в исков процес в случаите, в които първоинстанционният съд вместо да върне молбата за правна помощ, погрешно я остави без уважение, като се има предвид, че връщането ? би подлежало на самостоятелно обжалване, в което страната би имала възможност да поиска възстановяване на пропуснат срок, поради наличие на особени непредвидени обстоятелства?“ 4. „Следва ли да се счита неподписване на молбата за правна помощ за десезиране на съда при условие, че същата страна впоследствие е подала въззивна жалба?“ 5. „Следва ли да се считат за нарушени принципите на законност и служебно начало, обективирани в чл. 5 и чл. 7 от ГПК, когато поради процесуална грешка на решаващия състав страна в исков процес е била лишена от процесуална възможност за подписване на молбата си за правна помощ?“
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно чл. 274, ал. 3, т. 1, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Допустимостта на касационното обжалване в тези случаи се предпоставя от въведените основания по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания въззивен акт, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В конкретния случай поставените от жалбоподателката въпроси не са обусловили правните изводи на въззивния съд и не са от значение за изхода на частното дело. Първият поставен въпрос не е обуславящ, доколкото решаващите мотиви на въззивния съд са, че нередовната молба за предоставяне на правна помощ не е годно средство, което да спре течението на срока за обжалване. В този смисъл въпросът дали срокът е започнал да тече отново не е бил от значение за правните изводи на въззивния съд, тъй като същият е приел, че срокът изобщо не е спирал.
Останалите въпроси касаят правилността и допустимостта на определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата за предоставяне на правна помощ. Същото не е обжалвано и е влязло в сила, с оглед на което не е било предмет на частното дело, образувано пред въззивната инстанция срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба, подадена от В. Е.. Следователно въззивният съд не се е произнесъл по поставените въпроси, с оглед на което те не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване. При това положение ВКС не е длъжен да изследва налице ли е допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросите да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 23658 от 14.10.2019 г. по ч.гр.дело № 10725/2019 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.