3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
С., 14,05,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 376 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3267 от 30.І.2012 г. на П. Н. П. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-В. против въззивното решение № 1592 на Варненския ОС, ТК, от 21.ХІІ.2011 г., постановено по т. д. № 2352/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на РС-Варна, ХVІІІ-и с-в, от 8.VІІ.2011 г. по гр. дело № 16854/2010 г. : за признаването за установено по иска на Д. Д. Г. от [населено място] с правно основание по чл.- 422 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че настоящият касатор му дължи сума в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/ на основание издаден от последния запис на заповед от датата 1 март 2010 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК /23.VІІ.2010 г./ и до окончателното изплащане на главницата, посочена в ценната книга, а също и общо 1 565. лв. разноски за двете инстанции.
Оплакванията на касатора П. са незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение на Варненския ОС, поради което той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който положителният установителен иск на Г. по чл. 422 ГПК да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът П. Н. П. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение Варненският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три решения на отделни състави от търговската колегия на този съд по материалноправен въпрос, но без последният да е ясно и точно формулиран.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Д. Д. Г. от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно решение на Варненския ОС, претендирайки присъждане на разноски за настоящето пр-во по чл. 288 ГПК в размер на 600 лв., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на П. Н. П. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Атакуваното въззивно решение на Варненския ОС е било постановено по търговско дело с предмет положителен установителен иск на поемателя по процесния запис на заповед Д. Д. Г. с правно основание по чл. 422 ГПК, който е бил предявен срещу настоящия касатор, имащ качеството на издател на същия менителничен ефект. Този иск е бил с цена 10 000 лв. и, следователно – под законоустановения минимум за обжалване на въззивни решения по търговски дела, установен в чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 8, предл. 2-ро – във вр. чл. 535 и сл. ТЗ записът на заповед е сред абсолютните търговски сделки, а според чл. 365 ГПК търговски е всеки спор, образуван по иск с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка /вкл. сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, както и последиците от последното/.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК на ответника по касация Д. Д. Г. от [населено място] ще следва, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК и предвид изрично направеното искане за това, да бъдат присъдени направените разноски в размер на платеното от него възнаграждение за един адвокат в размер на сумата от 600 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 29.ІІІ.2012 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. Н. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], подадена против въззивното решение № 1592 на Варненския окръжен съд, ТК, от 21.ХІІ.2011 г., постановено по т. дело № 2352/2011 г. И ПРЕКРАТЯВА НАСТОЯЩЕТО ПРОИЗВОДСТВО ПО ЧЛ. 288 ГПК.
О С Ъ Ж Д А П. Н. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, ал. 4 ГПК, да заплати на ответника по касация Д. Д. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. ІІІ, ап. № 6, СУМА в размер на 600 лв. /ШЕСТСТОТИН ЛЕВА/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по спора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 376 по описа за 2012 г.