О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
София, 15.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 2973 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Б., чрез адв. С. П. С., АК – Л., срещу решение № 71 от 11. 04. 2018 г. по гр. д. № 57/2018 г. на ОС – Ловеч, с което е потвърдено решение № 394 от 23. 11. 2017 г. по гр. д. № 315/2017 г. на РС – Троян, с което е уважен предявеният от Н. К. П., Д. П. М. и М. П. П. против Н. И. Б. иск с правно основание по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като е признато за установено между страните по делото, че ищците са собственици на част от поземлен имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], която част е с площ от около 13 кв.м. и е изобразена с червен цвят, между зелената линия по точките А. и червената линия по точките 3-4-5 на комбинираната скица към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. В. П., както и че в одобрената със заповед № РД-18-11/20. 04. 2007 г. кадастрална карта на [населено място] е допусната грешка, изразяваща се в неправилното заснемане на описаната реална част като част от имот с идентификатор …… , вместо като част от имот с идентификатор ….. .
Излагат се съображения за неправилност на решението. Твърди се, че в нарушение на чл. чл. 51, 52 и 53 ЗКИР и при несъобразяване с ТР № 8/2014 г., съдът е изследвал собствеността върху спорната реална част само към момента на одобряване на кадастралната карта, като не е съобразил последващото придобиване по давност на същата от ответника. Твърди се, че изводът на съда за придобиване от ищците на собствеността върху спорните 13 кв.м. не съответства на доказателствата по делото, установяващи собственост върху имот с обща площ 392 кв.м., а не 426 кв.м. Сочи се необоснованост и на извода, че дворищнорегулационният план от 1965 г. е бил приложен, както и на извода, че каменният дувар е стигал до линията между точки 4 и 5 на комбинираната скица. Поддържа се и необсъждане на гласните доказателства, установяващи, че ответникът е владял частта от терена зад къщата на ищците и я е придобил по давност. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 и ал. 2 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Н. К. П., Д. П. М. и М. П. П. изразяват становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Претендират разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на окръжния съд е приел, че ищците са наследници на П. Д. П., починал на 10. 09. 2017 г. На 13. 06. 1960 г., с н.а. № 143/1960 г., П. П. и майка му М. Г. купуват неурегулирано дворно място в [населено място], м. „Б.“, с площ от около 3 ара, при граници: шосето Т.-Л., н-ци на В. Дим. В., И. К. Б., наследници на С. Г.. Към този момент е действал кадастралният план от 1954 г. и по него закупеният имот е бил нанесен като имот пл. № ….., като северозападната му граница е минавала по букви ЖЗБВГ на комбинираната скица към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. П.. Представена е декларация, с която наследодателят на ответника И. Б. дава съгласие на майката на наследодателя на ищците М. Г. да построи жилищна сграда на етаж и половина на разстояние 60 см. от граничната линия на дворното му място, като капката от къщата да капе в тези 60 см. В декларацията е посочено, че двете дворни места не са урегулирани. По КРП, одобрен със заповед № 2389/24. 07. 1965 г., закупеният от ищците имот е нанесен като имот пл. № …., за който е отреден парцел IХ, кв. 10, като северозападната регулационна линия е минавала по буквите А.. По този план 92 кв.м. от имот пл. № ….. на ответника, изобразени между точките АБЗЖ, се придават към парцел IХ на ищците. Придаденото място е заплатено на ответника и за същото в полза на наследодателя на ищците е издаден констативен нотариален акт за собственост № …../8. 04. 1967 г. По участъка между точки АБВ съществува 50 сантиметров каменен дувар, като разстоянието от средата на дувара до ръба на жилищната постройка (точки В-4) е 55 см. По следващия КРП, одобрен със заповед № 325/1980 г., имотът на ищците е нанесен с пл. № ….., а на ответника – с пл. № …., като имотната граница между двата имота е нанесена не по буквите А., а по точки 3-4- 5 на комбинираната скица. За имоти пл. № № …. и ….. е бил отреден един общ парцел III, в кв. 226. С н.а. № …../9. 03. …. г. М. Г. прехвърля на сина си П. П., срещу задължение за гледане и издръжка, 1/2 идеална част от дворно място от около 425 кв.м., попадащо в парцел III, кв. 226, заедно с 1/2 ид.ч. от едноетажна масивна жилищна сграда, гараж и лятна кухня. По одобрената през 2007 г. КК на [населено място] границата между ПИ 73198.501.151 на ищците и ПИ 73198.501.142 на ответника съвпада напълно с имотната граница между имоти пл. № ….. и ….. по КРП от 1980 г. – минава по точки 3-4-5, но не съвпада с регулационната линия между парцели IХ-….. и VIII-….. по КРП от 1967 г. – по точки А.. Според експерта, допуснатата грешка по плана от 1980 г. е пренесена и в кадастралната карта от 2007 г., като част от имота на ищците, изобразена с червен цвят между точките А-Б-В-Г-5-4-3 на комбинираната скица, с площ от 13 кв.м., вместо към собствения им ПИ ….. е нанесена към ПИ ….. на ответниците. От писмо от 30. 11. 2016 г. от Община – Т. до ответника е видно, че след извършена по повод жалба на ответника проверка на място е установено несъответствие между материализираната граница каменен дувар зад жилищната сграда и границата между поземлени имоти ….. и ….. . Ответникът се легитимира като собственик на ПИ ….. с публично нотариално завещание от 1. 05. 1946 г., решение по гр. д. № 302/1954 г. на Т. и съдебна делба по гр. д. № 518/1960 г. на Т., удостоверение за наследници и нотариален акт № …../24. 08. ….. г. за собственост по давност и наследство.
От правна страна съдът е приел, че към одобряване на регулационния план от 1965 г. е действал ЗПИНМ /отм./. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от цитирания закон, дворищно-регулационният план е имал пряко отчуждително действие по отношение на придадените по регулация части от имоти, но регулацията се стабилизира след прилагане на плана, откогато регулационните граници се трансформират в имотни при изработване на следващ кадастрален и регулационен план. Ако до изработването на следващ кадастрален и регулационен план регулацията не е приложена, отчуждителното действие на плана се прекратява и съществуващите стари имотни граници следва да послужат за основа при изработване на новия план. Прието е, че в случая регулационният план от 1965 г. е бил приложен. Придадените към парцела на ищците 92 кв. м. от имота на ответника са заплатени и сметките по регулация са уредени по предвидения в пар. 106 и пар. 107 ППЗПИНМ (отм.) ред. Поради това, регулационната линия между парцел IX-….. на ищците и парцел VIII-…. на ответниците, минаваща по буквите А. на комбинираната скица, която е материализирана частично и с каменен дувар, е трансформирана в имотна и е следвало да бъде нанесена като имотна граница между имот ….. на ищците и имот ….. на ответника, за които имоти е бил отреден общ парцел III по КРП от 1980 г. По същата линия е следвало да бъде нанесена и имотната граница между ПИ ….. и ….. по одобрената през 2007 г. кадастрална карта. Съгласно пар. 5 ПЗР ЗУТ парцел с приложена дворищна регулация става поземлен имот. Вместо това, имотната граница е нанесена по линията 3-4-5, като част с площ 13 кв.м. от имота на ищците погрешно е нанесена като част от имота на ответниците.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени пет въпроса, първият от които е кога следва да се счита, че е налице приложена регулация, изискваща отразяване на регулационните граници като имотни в кадастралната карта. Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 167 от 3. 07. 2014 г. по гр. д. № 1366/2014 г. на ВКС, 1 г.о., ТР № 3/28. 03. 2011 г. по т.д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, решение № 129 от 4. 01. 2018 г. по гр. д. № 529/2017 г. на ВКС, 2 г.о.и решение № 304 от 12. 07. 2010 г. по гр. д. № 263/2010 г. на ВКС, 2 г.о.
Противоречие не е налице.
В цитираната практика се приема, че в хипотезата на чл. 32, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 33, ал. 2 З. /отм./ дворищнорегулационният план следва да се счита за приложен при изпълнение на следните алтернативно предвидени изисквания: или ако придадените имоти са били заети чрез доброволното им отстъпване по реда на чл. 111 З. /отм./ или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение (нотариален акт по регулация на новия собственик след погасяване вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик) или чрез заплащане на парично обезщетение за придаваемите се части по предвидения в закона ред. При изпълнение на някое от тези изисквания парцелните граници по предходната регулация се приемат са имотни и съобразно тях следва да се изработи новият план. П. дворищнорегулационен план става кадастрална основа за следващия, а регулационните линии по предходния – имотни граници за действащия план на населеното място. С изтичане на сроковете по пар. 8, ал. 1 ПР ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. В кадастралната карта следва да се отрази парцел, който се е превърнал в имот в резултат на приложена регулация.
В мотивите към решението съдът е приел, че регулационният план от 1965 г. е породил отчуждително действие по отношение на придадените по регулация към парцела на ищците части, но това действие е било условно и е прехвърлило само голата собственост. Приел е, че едва със заплащането и завземането на придадените места по съответния ред е приключил процесът по прилагане на регулацията и тя е стабилизирана. Приел е, че в случая регулационният план от 1965 г. е бил приложен чрез изпълнение на процедурата по обезщетяване на собственика на отчуждената част по предвидения в пар. 106 и пар. 108 ППЗПИНМ /отм./ ред за уреждане на сметките и въвод във владение. Регулационните линии са трансформирани в имотни и парцелът на ищците по плана от 1965 г. е следвало да бъде нанесен като имот в следващия КРП от 1980 г. и като поземлен имот в одобрената през 2007 г. кадастрална карта. Нито един от тези изводи не противоречи на становищата, изразени в посочената от жалбоподателя съдебна практика.
Вторият въпрос касае значимостта на отразената в документите за собственост площ на придобитите имоти при преценка основателността на иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 196 от 6. 02. 2017 г. по гр. д. № 2151/2016 г. на ВКС, 1 г.о.
Противоречие няма.
В посоченото решение на ВКС се приема, че при действието на З. дворищната регулация има непосредствено отчуждително действие и с влизането й в сила се променят пространствените предели на правото на собственост върху придадените части от съседни имоти – чл. 110 З. /отм./. Прието е, че съгласно чл. 43, т. 5 ЗКИР границите на поземлените имоти, като основна кадастрална единица, се установяват от данните за означеното на място състояние в съответствие с документите за собственост, плановете и картите, а при приложена регулация – от регулационните планове. В последния случай границите на имотите в кадастралната карта следва да съвпадат с регулационните, освен ако след одобряване на регулацията са възникнали основания за промяна на собствеността.
По настоящото дело съдът е приел, че в кадастралната карта е допусната грешка, тъй като границите на имота на ищците следва да съвпадат с регулационните линии по РП от 1965 г., който е бил приложен и е настъпила трансформация на регулационната граница между парцела на ищците и ответника в имотна. Този извод е основан на представените от ищците писмени доказателства за собственост (н.а. № …../….. г. за покупко-продажба на неурегулиран имот с площ около 300 ара, н.а. № …../….. г. за признаване право на собственост върху придадените по регулация 92 кв.м. от имота на ответниците към парцела на наследодателя на ищците, н.а. № 40/1983 г. за придобиване на 1/2 ид.ч. от им. пл. № ….., с площ от 425 кв.м., попадащ в парцел III, в кв. ….. по плана на [населено място]), на заключението на съдебно-техническата експертиза, установяваща границата между имота на ищците и на ответника както към сключване на договора за продажба с н.а. № …../….. г., така и регулационната граница между парцела на ищците и парцела на ответника към одобряване на регулационния план от 1965 г., на представената от наследодателя на ответника И. Балкански декларация за даване на съгласие наследодателят на ищците да построи в имота едноетажна жилищна сграда на 60 см. от граничната линия. Тези изводи не противоречат на становището, изразено в цитираното по-горе решение на ВКС. Следва да се допълни, също, че спорният предмет се изчерпва с процесната реална част от 13 кв.м. между двата имота, поради което от значение са доказателствата, установяващи придобиването на собствеността върху тази реална част, както и че площта на имота не е индивидуализиращ белег на правото на собственост, а е функция на границите му.
Следващият въпрос е относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и разгледа всички възражения и доводи на страните. Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 45 от 06. 04. 2017 г. по гр. д. № 3343/16 г., 1 г.о. и решение № 283/14. 11. 2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., 4 г.о.
Противоречие не е налице.
В съответствие с изразените с цитираните решения становища, съставът на въззивния съд, излагайки собствени мотиви и препращайки към мотивите на районния съд по реда на чл. 272 ГПК, е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства, разгледал е всички наведени от страните твърдения, доводи и възражения, които са от значение за спорното право, съобразно очертаните от въззивната жалба предели, а мотивите към решението отразяват извършена правораздавателна дейност на инстанция по съществото на спора. Обсъдил е и възражението на ответника, че е собственик на имота по наследство и давност, за което се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка № …../….. г., както и събраните по повод това възражение писмени и гласни доказателства (посочения нотариален акт и показанията на свидетелите Л., П. и В.). Приел е, че спорната реална част от 13 кв.м. не е придобита от ответника по давност, а е собственост на ищците, които я притежават по наследство от П. П., който е придобил същата на основание договор за покупко-продажба и по регулация, след заплащане по предвидения в ЗПИНМ /отм./ и ППЗПИНМ /отм./ ред на придадените по регулационния план от 1965 година 92 кв.м. от имота на ответниците към парцела на наследодателя на ищците и снабдяване с констативен нотариален акт за собственост. Приел е, че след прилагане на регулационния план от 1965 г. регулационната линия между парцела на ищците и парцела на ответника е трансформирана в имотна граница, поради което в следващия КРП от 1980 г., както и в КК от 2007 г. границата между поземления имот на ищците и поземления имот на ответниците е следвало да съвпада с регулационната линия между парцела на ищците и парцела на ответниците по регулационния план от 1965 г.
За пълнота на изложението следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ, в сила от 31. 03. 2001 г., установява забрана за придобиване по давност на реални части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, неотговарящи на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ. Изключението, предвидено в алинея 2 на чл. 200 ЗУТ, допускащо придобиване по давност на реална част от поземлен имот, неотговаряща на изискванията на чл. 19 ЗУТ, е приложимо само в случаите, при които тази част се присъединява към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ – при първоначално урегулиране на два неурегулирани имота. Присъединяване на реална част от урегулиран поземлен имот към съседен урегулиран поземлен имот, ако тази част не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 ЗУТ. Това тълкуване e възприето в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (решение № 67 от 16. 07. 2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 102 от 30. 05. 2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г., 1 г.о., и др.). Аналогична е уредбата и при действието на чл. 59 З. в редакцията на нормата в периода 1. 01. 2001 г. – 31. 03. 2001 г. А при действието на чл. 40 ЗПИНМ (обн. ДВ бр. 227/1940 г., в сила от 1. 01. 1950 г., отм. ДВ бр. 29/1973 г., в сила от 1. 06. 1973 г.) и на чл. 59 З. в редакцията й от обнародване на закона в ДВ бр. 29/1973 г., в сила от 1. 06. 1973 г., до изменението на нормата в сила от 1. 01. 2001 г. (ДВ, бр. 34/2000 г.) е било недопустимо придобиване по давност на реални части от дворищно-регулационни парцели, независимо от това дали тези части съответстват на изискванията за минимални размери на площ и лице, установени за урегулираните имоти. Цитираните разпоредби са императивни, за спазването им съдът е длъжен да следи служебно, дори и при липса на въведени доводи, възражения и оплаквания от страните за неспазването й (ТР № 1/2001 г. и ТР № 1/2013 г.). Поради изложеното, дори да е владял спорните 13 кв.м. в продължение на 20 години преди предявяване на иска (от април 1997 г. до април 2017 г.), то това владение не би могло да има за последица придобиване на посочената реална част по давност. В случая не е било налице нито изключението на чл. 59, ал. 2 З. /отм./, нито изключението на чл. 200, ал. 2 ЗУТ. В този смисъл, обсъждането на поставения от касатора въпрос не би имало обуславящо значение за изхода на делото.
Следващият въпрос касае предмета на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР – установяване правото на собственост към приемане на кадастралния план, съотв. към одобряване на кадастралната карта или правото на собственост към предявяване на иска. Твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 8/23. 02. 2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС и с решение № 159 от 1. 07. 2016 г. по гр. д. № 4614/2015 г. на ВКС, 1 г.о.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос.
С диспозитива на потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено по отношение на ответника Б., че ищците Н., Д. и М. П. „са“ собственици на процесната реална част от имота. Правото на собственост е изследвано както към одобряване на кадастралната карта, така и след това – към предявяване на иска, а със самото решение (диспозитива) се решава спорът за собственост към настоящ момент, в съответствие с указанията, дадени по тълкуването и прилагането на нормата с цитираната задължителна съдебна практика (ТР № 8/2016 г.).
Не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по въпроса налице ли е правен интерес от иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, ако в кадастралната карта не е допусната грешка.
На въпроса е даден отговор в ТР № 8/23. 02. 2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, т. 4, както и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС (напр. решение № 92 от 4. 07. 2018 г. по гр. д. № 3321/2017 г., 1 г.о.). Приема се, че правен интерес от иска е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на част от имот, който е заснет в кадастралната карта в границите на имота на ответника и ответникът оспорва претендираното от ищеца право на собственост. Изводите на въззивния съд съответстват на така формираната практика.
При този изход на делото жалбоподателят Н. И. Б. ще следва да бъде осъден да заплати на Н. К. П., Д. П. М. и М. П. П. сумата 200 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 71 от 11. 04. 2018 г. по гр. д. № 57/2018 г. на ОС – Ловеч.
ОСЪЖДА Н. И. Б. ще следва да бъде осъден да заплати на Н. К. П., Д. П. М. и М. П. П. сумата 200 лв. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: