О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№117
гр. София, 17.03.2020 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2524 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 22.03.2019 год. по гр. д. № 1464/2018 год. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция в производството по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил първоинстанционното решение от 20.03.2018 год. по гр. д. № 903/2014 год. на Несебърския районен съд в частта, с която е изнесен на публична продан делбения имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], м. „К.”, с площ 3 440 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: за курортен хотел, почивен дом, при посочените съседи, а съгласно чл. 24, ал. 5 ЗОЗЗ /нова-ДВ бр. 39/2011 год./, във вр. с пар. 27, ал. 3 ПЗР на ЗИД ЗОЗЗ /обн. ДВ бр. 39/2011 год., изм. бр. 22 и 91/2012 год./ с възстановен статут на земеделска земя, при правата на съделителите съобразно квотите им в съсобствеността. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта относно посочената пазарна стойност на имота в размер на 366 291 лв., както и в частите, с които въз основа на тази стойност съделителите са осъдени да заплатят държавна такса съобразно дяловете им, като вместо това е постановено за пазарна стойност на делбения имот да се счита сумата 237 100 лв., на която база са определени дължимите от съделителите държавни такси върху дяловете им и същите са осъдени да ги заплатят в полза на съда.
С касационна жалба в срок съделителката Е. Г. З., чрез пълномощника й адв. Ел. И. от Б., обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение и в частта, с която е определена пазарната стойност на имота в размер на сумата 237 100 лв., въз основа на която е осъдена да заплати държавна такса съобразно дела си в размер на 2 205.60 лв. Касаторката поддържа становище за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направения извод относно начина на извършване на делбата с оглед статута на делбения имот, при допуснато нарушение на разпоредбите на ЗОЗЗ. Решението за промяна на предназначението на имота като земеделска земя не е отменено по административен или съдебен ред, поради което и е запазило действието си с оглед започнало към 24.05.2017 год. изграждане в имота на плътна ограда с височина 0.60 м. /за която не се изисква разрешение за строеж/. Съдът не е отчел и обстоятелството, че делбеното производство е започнало през 2014 год., което поставя въпроса за спазване на сроковете за застрояване в съсобствения имот, чиято делба е поискана с оглед бъдещо строителство в обособените реални дялове от този имот. Необоснован е и изводът на съда за статута на имота като неурегулиран, въпреки приключила процедура по одобряване на ПУП-ПЗ през 2006 год., поради което и за делбата му е приложима разпоредбата на чл. 201 ЗУТ, за което съдът е следвало да задължи главния архитект да се произнесе с административен акт. В нарушение на закона е и произнасянето по искането на касаторката за допускане на допълнителна експертиза при оспорване на представената комплексна такава. Искането е за отмяна на въззивното решение, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за извършване на делбата по предложения от вещото лице М. първи вариант на заключението му. Касаторката претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По формулираните въпроси: 1. Допустимо ли е съдът едностранно да променя, на основание чл. 24, ал. 5 ЗОЗЗ статута на допуснатия до делба имот във втората фаза на делбеното производство, без за това да има надлежно издаден административен акт; 2 Длъжен ли е съдът да изиска произнасяне от общинската администрация по указан от него и подаден в общината проект за изменение на ПУП-* за делбения имот; 3.Налице ли е урегулиране на поземлен имот, ако за него има само одобрен ПУП-*, но не и ПУП-*; 4. Длъжен ли е съдът да извърши делбата на недвижим имот съобразно неговите характеристики с влязло в сила решение по нейното допускане? касаторката поддържа да е налице противоречие с определение № 421 от 24.11.2015 год. по гр. д. № 4323/2015 год. на ІІ г. о. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1704 от 22.04.2015 год. по гр. д. № 22/2013 год. на Благоевградския окръжен съд, с решение № 60 от 15.04.2015 год. по гр. д. № 4948/2014 год. на І г. о., решение № 1283 от 20.11.2008 год. по гр. д. № 6028/2007 год. на V г. о. В противоречие с цитираното решение № 118 от 15.05.2012 год. по гр. д. № 588/2011 год. на ІІІ г. о. на ВКС е произнасянето по правния въпрос относно процесуално нарушение ли е липсата на мотиви на съда за недопускане на допълнителна съдебно-техническа и оценъчна експертиза по оспорено заключение на вещите лица, поради неговата необоснованост и противоречие с приети по делото писмени доказателства?
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа по формулираните въпроси относно приложението на чл. 24, ал. 5 ЗОЗЗ във втората фаза на съдебната делба, конкретно поставени както следва: 1. Запазва ли действие решението на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ, ако за неговата отмяна липсва влязъл в сила административен акт или акт на съда по чл. 35 ЗОЗЗ. 2. Запазва ли действие решението за промяна предназначението на земеделска земя, ако в имота има частично изградена ограда, за която законът не изисква изготвяне на строителна документация 3. Прилага ли се чл. 24, ал. 5 ЗОЗЗ за недвижим имот, за който има влязла в сила заповед за одобрен ПУП-*. 4. Подаването в общината на указан от съда проект за изменение на ПУП-* за делбен имот спира ли срока по чл. 24, ал. 5 ЗОЗЗ за този имот и 5. Спира ли срокът по чл. 24, ал. 5 ЗОЗЗ при висящо дело за съдебна делба на недвижим имот?.
Ответниците по касационната жалба – П. Н. Р., Г. Х. Р. /наследници на починалия в хода на производството ищец Х. Г. Р./, М. Т. П., Т. В. М., Н. В. С., В. Т. Д. и „Зора Феникс” ЕООД, не са взели становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на касаторката, въз основа на данните по делото, намира следното:
Производството е делбено, във фазата по извършване на делбата на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община], м. „К.”, с площ 3 440 кв. м.. Делбата му е допусната с влязлото в сила решение № 70 от 5.06.2015 год. по гр. д. № 903/2014 год. на Несебърския районен съд, между посочените в него съделители и дялове. Установено е от събраните по делото доказателства, че имотът е бил с характер на земеделска земя с пл. № **, за който е одобрен частичен ПУП-план за застрояване с отреждане за „Ок /хотели/ и установяване на новопредвидена застройка с устройствени показатели, съгласно заповед № 943 от 13.11.2006 год. на кмета на [населено място], а с решение № 13 от 14.12.2006 год. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ е променено предназначението на земеделската земя за изграждане на обект „Хотелски сгради” при граници по скицата и влязъл в сила ПУП.
Поделяемостта на делбения имот съобразно броя на съделителите, в т. ч. и групиране на част от тях за получаване на общ дял от имота, е установена с представените заключения на две технически експертизи, като тази на вещото лице М. по изработените първи и втори вариант е изпратена на общината в Н. за становище. Същото е изразено в решението на ОЕСУТ от 12.10.2016 год., както и в становището на главния архитект на общината за неприложимост на процедурата по чл. 201 ЗУТ с оглед липсата на одобрен план за регулация за имота. Внесеното предложение за ПУП-* не може да бъде одобрено поради липсата на съгласие на всички съделители и невъзможност да се осигури достъп на имота до улица. Посочено е, че срокът на правното действие на решението за промяна на предназначението на имота е изтекъл.
От приетото във въззивното производство заключение на комбинираната съдебно-техническа експертиза е установено, че за м. „К.” в землището на [населено място] не е одобрен общ план за регулация, нито има общ устройствен план. Процесният имот, макар да отговаря на изискванията на УПИ по площ и лице, не е урегулиран. Към момента същият има статут на земеделска земя поради загубване правното действие на решението за промяна на предназначението му, съгласно чл. 24, ал. 5 ЗОЗЗ /нова- ДВ бр. 39/2011 год./ поради изтеклия 6-годишен срок от влизането му в сила, в който изграждането на обекта не е започнало, във връзка с предвидения срок по параграф 27, ал. 3 ПЗР на ЗИД ЗОЗЗ до 24.05.2017 год. От тази дата имотът е възстановил статута си на земеделска земя, като е без значение обстоятелството, че промяната в статута е станала след постановяване на решението по допускане на делбата.
При тези данни въззивният съд приел, че преценката за поделяемостта на имота следва да се извърши с оглед актуалния му статут, който изключва приложението на чл. 201 ЗУТ поради това, че имотът няма характер на урегулиран поземлен имот. Не могат да бъдат обособени и реални дялове в натура, които да отговарят на чл. 72 ЗН, във вр. с чл. 7 ЗСПЗЗ, поради което и съдът направил извод за неговата неподеляемост. Не е и възможно същият да бъде поставен в един от дяловете, поради което единственият възможен способ да се извърши делбата е изнасянето на имота на публична продан, съгласно чл. 348 ГПК.
Въз основа на приетото заключение въззивният съд е определил и актуалната му пазарна цена на стойност 237 100 лв., въз основа на която определил и дължимите се държавни такси от съделителите съобразно дяловете им.
Изводът на съда за неподеляемостта на имота е обусловен от произнасянето по въпроса за статута му като неурегулиран поземлен имот поради липса на одобрен ПУП–*. Съдът е приел, че одобряването на ПУП-* /съобразно предвидената в чл. 59, ал. 1 ЗУТ възможност/ и промяната в предназначението на имота от земеделска земя за застрояване на обект, което решение е и загубило правно действие поради изтичането на предвидения в закона срок, в който изграждането на този обект не е започнало, не обосновават извод за наличието на урегулиран поземлен имот, респ. приложимостта за разделянето му на процедурата по чл. 201 ЗУТ. Позоваването на обратния извод в приложеното определение № 421 по гр. д. № 4323/2015 год. на ВКС, ІІ г. о. не може да обоснове наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същото е постановено по реда на чл. 288 ГПК, както и недопуснатото с него до касация въззивно решение по гр. д. № 22/2013 год. на Благоевградския окръжен съд също не представлява съдебна практика по смисъла на цитираната разпоредба. Освен това, въпросите в раздел ІІ от изложението на касаторката, свързани със статута на делбения имот, установен във втората фаза на съдебната делба, не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Статутът на имота се определя от характеристиките му, въз основа на събраните по делото доказателства, поради което и установяването му е предмет на доказване в производството. Въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото, вкл. и приетата във въззивното производство техническа експертиза, и въз основа на тях е приел, че имотът представлява земеделска земя поради липса на одобрен регулационен план както за землището на [населено място], така и за конкретния имот. Съображенията на касаторката, намерили израз във формулираните въпроси, за наличието на одобрен ПУП-план за застрояване с оглед промяна на предназначението на земеделската земя, с отпаднало поради изтекъл срок по закон правно действие, представляват доводи за неправилност на извода на съда относно фактическия въпрос за статута на имота, но не и правен въпрос, произнасянето по който да е обусловил решаващия извод в обжалваното решение. Същото съображение е относимо и по повод поддържаното едностранно променяне на този статут, след допускане на делбата му с решението, тъй като в случая съдът е взел предвид един факт от значение за спорното право, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, а оплакванията на касаторката против тези изводи не могат да обосноват наличието на правни въпроси като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Освен това не е налице и допълнителната предпоставка – противоречие с практиката на ВКС – приложеното решение № 60 по гр. д. № 4948/2014 год. на І г. о., в което е прието, че ако след влизане в сила на решението по допускане на делбата имотът е урегулиран в УПИ, това обстоятелство следва да се вземе предвид от съда и се извърши делба на УПИ. Разрешението е приложимо и в обратната хипотеза, каквато е налице в настоящия казус, поради липсата на възникване на нов обект на право на собственост, по отношение на който да не е налице произнасяне и преценка в първата фаза на делбата.
С оглед на горните съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросите относно приложението и тълкуването на разпоредбата на чл. 24, ал. 5 ЗОЗЗ, изложени в раздел І от изложението, не са обуславящи относно извода на съда за статута на имота и неговата неподеляемост, а оттук и приложения способ за извършване на съдебната делба чрез изнасяне на публична продан на делбения имот. На първо място, съдът не се е произнасял по въпроса за действието на решението на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ в смисъла, вложен в първия въпрос – ако за неговата отмяна липсва влязъл в сила адм. акт или акт на съда, т. е. същото не е отменено изрично, защото е приел последицата от изтичането на срока, в който изграждането на обекта, за което е променено предназначението на земята, не е започнало – в този смисъл е разпоредбата на чл. 24, ал. 5, във вр. с параграф 27, ал. 3, т. 2 ПЗР на ЗИД ЗОЗЗ. Разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Същото съображение важи и за питането за действието на решението за промяна на предназначението на земята във връзка с „частично изградена ограда”, което не е било предмет на твърдение в хода на производството, респ. на произнасяне, още по-малко то да е обосновало извода в решението на съда. Същото важи и за останалите въпроси, неотносими към извода в обжалваното решение – съдът не е обсъждал нито спиране на срокове в посочените от касаторката хипотези, нито дали се прилага чл. 24, ал. 5 ЗОЗЗ за имот с одобрен ПУП-* или не. Така поставените въпроси съдържат несъгласието на страната, касатор с изводите в решението на съда, но не могат да обосноват наличието на правни въпроси, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съображения в тази насока не са изложени, съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № ІІІ-21 от 22.03.2019 год. по в. гр. д. № 1464/2018 год. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от Е. Г. З., чрез пълномощника й адв. Ел. И. от Б., касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: