4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
София, 18.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 3063 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. С. П., приподписана от адв. В. М., против решение № 209/04.05.2018 г. по възз.гр.д. № 748/2017 г. по описа на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено решение № 791/23.06.2017 г. по гр.д. № 12188/2017 г. по описа Районен съд – Русе, с което по иска й с правно основание чл. 128, ал. 1 СК е определен режим на лични отношения с внуците ? Т. Д. Т., С. Д. Т. и Д. Д. Т., както следва: всяка първа седмица от месеца от 18.00 ч. в петък до 10.00 ч. в събота с преспиване, които срещи ще се провеждат на територията на [населено място] и една седмица през лятото, по време несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, Р. П. да взема децата при себе си.
Жалбоподателката счита, че въззивното решение е неправилно и постановено в противоречие с константната практика на ВКС.
Ответни страни по жалбата са майката на децата – И. Д. И. и бащата – Д. Т. Т.. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил е писмен отговор само от майката, в който се оспорва основателността на жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:
Въззивният съд Окръжен съд – Русе е потвърдил първоинстанционното решение за определяне на режим на лични отношения между бабата и внуците ?, като е извършил обоснована преценка на доводите и възраженията на страните във връзка с установените факти, съобразявайки най-добрия интерес на трите малолетни деца. Посочил е, че детето Т. Д. Т. е родено на 09.06.2003 г. и понастоящем е на 15 години, ученик в Математическата гимназия в [населено място]. Децата Д. Д. Т. и С. Д. Т. са близнаци, родени на 16.11.2007 г. и понастоящем са на 11 години, ученици в начално училище в [населено място]. След развода на родителите на децата на И. Д. И. и Д. И. Т. упражняването на родителските права върху близнаците са предоставени на майката, а върху по-голямото дете са предоставени на бащата. Впоследствие е предявен иск от майката за предоставяне на родителските права върху детето Т. Д. Т. поради промяна в обстоятелствата. Искът е уважен на въззивна инстанция, а с определение № 859/07.11.2018 г. по гр.д. № 3208/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, с което е променено упражняването на родителските права по отношение на детето и те са предоставени на майката, решението е влязло в сила. Съдът подробно е разгледал обстоятелствата относно упражняването на родителските права в периода 2014 г. – 2017 г. и многократната намеса на Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ и МВР, за да се изпълнят съдебните решения.
Р. С. П. е баба на децата по бащина линия. По иска с правно основание чл. 128 СК, съдът е приел, че лични отношения с децата тя може да осъществява всеки първи петък на месеца от 18.00ч., с преспиване до събота в 10.00 ч. и една седмица през лятото, в която бабата може да взема децата при себе си. Като е съобразил събраните писмени доказателства, обясненията на страните, гласните доказателства и най-вече изявеното от трите деца, изслушани в съдебно заседание по искане на бабата, Окръжен съд-Русе е счел, че този режим в достатъчна степен удовлетворява необходимостта от поддържане на лични отношения между близките. Посочил, че за децата удачно е тези срещи да се провеждат в [населено място], където е местоживеенето им, считано от няколко години, както и обичайната им среда, а не в [населено място], където живее бабата. Този извод е направен при съобразяване на докладите на Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе. Съдът изрично е посочил, че действията на държания орган са били законни, навременни и необходими, за да се осигури добруването на децата, а възраженията на Р. С. П. са неоснователни и несъстоятелни. Като е съобразил изявленията на децата, дадени в съдебно заседание пред първа инстанция, съдът е установил, че всички те не общуват по пълноценен начин с баба си. Споделят, че тя ги обиждала, баща им ги настройвал срещу майка им, защото бабата изказвала обидни квалификации по отношения на нея. Близнаците категорично заявяват, че не искат да ходят в [населено място], а искат да се срещат с баба си в [населено място]. Голямото момче – Т. обяснява, че приложените доказателства – разпечатки от електронна кореспонденция отразяват написаното от него до баба му единствено с цел да избегне конфликти. Съдът е съобразил, че децата понастоящем се чувстват добре и се представят отлично в училище. Приел, че принос в личностното им развитие и постигнати успехи в образованието има и баба им, предвид професионалната ? квалификация – педагог. Отчел, че тя свободно общува с децата по телефона и други социални мрежи, тъй като дори самата тя представя разпечатки от електронни пощи и т.н. Майката, на която са предоставени родителските права, в нито един момент не се противопоставяла на общуването между децата ? и баба им, а ако бабата не е можела да се свърже с тях по телефона това е било единствено поради липсата им на желанието да общуват с нея. Като е съобразил всички установени обстоятелства, както и тежестта на травмите, причинени на момчетата още в най-ранна възраст, вследствие на конфликтите между родителите, Окръжен съд-Русе е приел, че определеният режим отговаря на най-висшите интересите на децата и е законосъобразен, с оглед на което е потвърдил първоинстанционното решение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления или в противоречие с практиката на ВКС, да решен в противоречие с атовете на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят, а третата хипотеза се обосновава. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се дължи произнасяне по наличието на допълнителните предпоставки. В инкорпорираното в касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване Р. С. П. твърди, че решението е постановено в противоречие с константната практика на ВКС и са цитирани съдебни решения. Не само, че не е поставен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание по смисъла на цитираната разпоредба, а и се поддържат изключително доводи за неправилност на въззивното решение. Релевира оплакване, че не е изслушана СПЕ по отношение на психическото състояние на децата, а съдът е направил голословни заключения относно отношението им към баба им. Счита, че определеният режим на лични отношения не е в интерес на децата. Това са оплаквания по същество на въззивното решение и касационният съд би дължал произнасяне само в случай, че допусне жалбата до разглеждане. В производството по чл. 288 ГПК ВКС единствено проверява налице ли са основания за допускане на касационна проверка, не и дали обжалваното решение е правилно. Цитирането на решения на ВКС по чл. 290 ГПК, които са произнесени в различна правна и фактическа обстановка, макар и идентична правна квалификация на претендираните права, не може да обуслови различен извод.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 209 от 04.05.2018 г. по възз.гр.д. № 748/2017 г. по описа на Окръжен съд – Русе.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: