4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
Гр.София, 20.02.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1650/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Н. срещу Решение № 589/14 март 2017 г. по в.гр.д.№ 5634/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав, с което е отменено решение на СГС № 5700 от 5 юли 2016 г. по гр.д.№ 4636/2015 г., І ГО, 3 състав, в частта, в която [фирма] е осъдено да заплати на М. Д. Н. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 21 юли 2012 г. за разликата от 10 000 лв. до 45 000 лв. и законната лихва от 21.07.2012 г. и е постановено отхвърляне на иска на М. Д. Н. срещу [фирма] за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило на 21 юли 2012 г. до размер на 35 000 лв.- за разликата от 10 000 лв. до 45 000 лв. ведно със законната лихва от 21.07.2012 г. В жалбата на касаторката М. Н. се поддържа, че решението е неправилно в обжалваната му отменително-отхърлителна част по съображения за необоснованост и нарушение на материалния закон. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото правен въпрос за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреди и приложението на чл.52 ЗЗД. Претендира се отмяна на въззивното решение и уважаване на иска за обезвреда за още 35 000 лв. ведно със законната лихва от датата на ПТП. От първоинстанционния съд искът е уважен в предявения размер 45 000 лв.
Ответникът по касация [фирма] изразява становище че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Третото лице-помагач на ответното АД А. В. З. не е взело становище по жалбата.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд, поради което се явява процесуално допустимо.
За да постанови обжалваното решение, с което искът на касаторката с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлен до размер на 35 000 лв., въззивният съд е приел, че при ПТП на 21 юли 2012 г. ищцата е претърпяла телесни увреждания – компресивно счупване на четвърти поясен прешлен и вътреставна метаепифизна фрактура на лявата голямопищялна кост, проведено е оперативно лечение и е поставена метална стабилизация на ниво 4-ти/5-ти поясен прешлен. Лечението на травмата на долния крайник е консервативно – без гипсова имобилизация на коляното по избор на пострадалата. Проведени са медикаментозно и физиотерапевтично лечение, първата травма е довела до затрудняване движенията на снагата за период от 8 месеца, през които ищцата е търпяла болки, особено интензивни през първите три месеца. Вътреставната фрактура на коляното е причинила трайно затруднение в движенията на долния крайник за период от около 6 месеца.
При определяне общия размер на дължимото обезщетение по справедливост са съобразени затрудненията в ежедневното обслужване през първите три месеца и използването на помощни средства за придвижване, продължителността на възстановителния период, поставянето на метална стабилизация на ниво поясни прешлени, неколкократно провеждане на физиотерапевтично лечение и рехабилитация, пълното възстановяване след инцидента, както и обстоятелството, че поставената метална стабилизация ще остане постоянна. Отчетени са и конкретните обществено-икономически условия в страната към датата на ПТП и лимитите на отговорност на застрахователите при задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
При определяне дължимата част от обезщетението 45 000 лв. е приспадната доброволно платената от застрахователя сума 35 000 лв. до завеждане на делото, чието получаване от М. Н. е признато в исковата молба.
Предвид изложеното следва да се приеме, че въпросът за критериите при определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди и приложението на чл.52 ЗЗД при телесни увреждания е обусловил решаващата воля на въззивния съд по предмета на спора. При определяне справедлив общ размер на обезщетението съдът не се е отклонил от формираната задължителна практика по въпроса за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД, съобразил е указанията на т. ІІ на ППВС № 4/1968 г., като е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства – телесните увреждания и тяхната тежест, активната възраст на пострадалата, неудобствата при използване помощни средства, приложените лечения и извършената хирургическа интервенция, продължителността на възстановителния период, поставянето на перманентна метална стабилизация в поясната област на гръбначния стълб и пълното възстановяване след инцидента, както и социално-икономическите условия в страната към датата на ПТП и съответните нива на застрахователно покритие като ориентир за определяне дължимото обезщетение. При постановяване на обжалваното решение САС не се е отклонил от формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, служебно известна на състава – Решение № 139/19.07.2016 г. по т.д.№ 3179/2015 г. на І т.о. на ВКС, Решение № 186/14.02.2017 г. по т.д.№ 1501/2015 г. на Второ т.о. на ВКС, Решение № 41/26.04.2017 г. по т.д.№ 3133/2015 г. на І т.о. на ВКС, Р.. № 171/18.11.2016 г. по т.д.№ 2811/2015 г. на Второ т.о. на ВКС, Решение № 154/9 октомври 2017 г. по т.д.№ 374/2017 г. на І т.о. на ВКС и мн.др.
Предвид горното следва да се приеме, че изведеният от касатора правен въпрос не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, т.е. не е налице соченото допълнително селективно основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 589/14 март 2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав, постановено по в.гр.д.№ 5634/2016 г. по описа на същия съд в обжалваната от М. Д. Н. част.
Определението не подлежи на обжалване. Същото е постановено при участието на третото лице-помагач А. В. З..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: