7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
гр. С., 20,04, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 997 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] срещу въззивно решение, постановено на 22. 12. 2014 г. от Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, Първи състав по гр.д. № 598 по описа на съда за 2014 г. в частта му, с която въззивният съд е потвърдил решението на Етрополския районен съд в неговите части, както следва: в частта, с която съдът е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на вземане на [фирма], [населено място] към [фирма], [населено място], за което е издадена заповед № 61/18. 04. 2013 год. по ч.гр.д. № 105/2013 год. по описа на PC – Е. за заплащане на възнаграждение по договор за изработка на инструментална екипировка (шприц – форма за производство на купи за зеленчуци), сключен през м. юни 2008 год. до размера на 2 800 (две хиляди и осемстотин) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25. 01. 2013 год. до окончателното изплащане; в частта с която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения насрещен иск от [фирма] против [фирма] за заплащане на сумата 8000 лева главница – заплатено авансово възнаграждение по договора по фактура № 174/12. 06. 2008 год. (сумата 5 000 лева) и фактура № 205/05. 09. 2008 год. (сумата 3 000 лева), ведно със законната лихва в размер на 3 831,29 лева, считано от 12. 02. 2009 год. до датата на подаване на насрещния иск – 07. 08. 2013 год., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 265, ал. 2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД; в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения насрещен иск от [фирма] против [фирма] за заплащане на сумата 2 000 лева, дадена въз основа фактура № 267/ 05. 06. 2009 год., ведно със законната лихва върху същата в размер на 875,02 лева за периода от 05. 06. 2009 год. до датата на подаване на насрещната искова молба – 07. 08. 2013 год., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 265, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД; в частта с която съдът е признал за установено съществуването на вземане на [фирма], [населено място] към [фирма], [населено място] за разноски в заповедното производство до размера от 55 лв., както и в частта, с която съдът е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 1 371 лева.
Противната страна оспорва жалбата.
В частта му, с която първоинстанционното решение по първоначално предявените искове е частично отменено в неговата част, с която същите са уважени до пълния им, предявен размер и исковете, също частично са отхвърлени, въззивното решение, като необжалвано от ищеца е влязло в законна сила.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, след съвкупна преценка на твърденията на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
Касационната жалба, като подадена от страна в производството и в законоустановения срок, но срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, е процесуално недопустима. Жалбата е подадена след влизане в сила на 21. 12. 2010 г., на изменението на чл. 280, ал. 2 от ГПК със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 100 от 2010 г., поради което и по тълкуване по аргумент от противното на § 25 от посочения ЗИДГПК, по отношение на процесните правоотношения се прилага разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, във вариант след посоченото изменение. Съобразно приложимата редакция на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. В конкретния процесен случай с първоначалната искова молба е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и обща цена на иска 3893.58 лв. (претендира се установяването на съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение за 3200 лв. по главницата и акцесорно такова за мораторна лихва в размер на 693.58 лв.) С отговора на исковата молба ответникът – касатор в настоящото производство, е предявил, при условията на обективно, кумулативно съединяване срещу ищеца два главни (насрещни) иска, основани на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, съответно с цена 8000 лв. и 2000 лв., съединени с акцесорни такива за присъждане на мораторна лихва за период преди предявяването на исковете, с правно основание чл. 86, ал. 1 от с.з., с цена съответно 3831,29 лв. и 875,02 лв. В открито съдебно заседание в първата инстанция, проведено на 30. 04. 2014 г. е допуснато увеличение на цената на предявените насрещни искове, като размерът на тези за мораторна лихва за период преди завеждането на исковата молба, механично е прибавен към размерите по съответните главници, при запазване на искането за присъждане на законна лихва за период след предявяването на исковете, само върху първоначалния размер на главниците. След така допуснатото увеличение, цената на първия предявен насрещен иск (първоначално за 8000 лева) по главницата, е надхвърлила 10000 лева. Делото е търговско. Предявените с първоначалната искова молба искове се основават на претендирано от ищеца неизпълнение на задължения на ответника по сключен между страните по делото – търговски дружества, респ. – търговци по см. на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, договор за изработка. Същият, като сключен между търговци, в рамките на тяхното занятие и търговско качество – обстоятелства, по които не се спори по делото, но се установяват и от вписания в търговския регистър предмет на дейност на страните по делото – търговци, и от предмета на процесния договор, съставлява двустранна търговска сделка (срв. чл. 286 от ТЗ.) Насрещните искове се основават на института на неоснователното обогатяване, който принципно е такъв на гражданското право. Поради връзката между делата по първоначалната и насрещната искова молба обаче, разгледани в едно производство (срв. чл. 211, ал. 1 от ГПК), както и доколкото спорът е между търговци, твърдяното да е отпаднало по см. на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради развалянето му, основание за получаването на процесните престации, връщането на които се претендира, е двустранна търговска сделка, претендираното нейно разваляне се твърди да е предизвикано от неизпълнение на насрещно задължение по същата търговска сделка, сключена между страните – търговци, то спорът и в тази му част, според настоящия състав, също е търговски. Поради изложеното и доколкото се обжалва решение по въззивно търговско дело с цена на всеки от исковете – първоначални и насрещни с цена на иска до 10 000 лв., касационното обжалване се явява недопустимо, а касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Не сочи на друг възможен извод допуснатото увеличение на насрещните искове, чрез прибавяне към размера на главниците на същите и размерът на първоначално отделно претендираните, мораторни лихви. Не съставлява отделен иск заявяването на искане за присъждане на законна лихва само за период след завеждането на исковата молба (срв. т. 9 от Тълкувателно решение № 1 от 04. 01. 2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС). Обратно – искането за присъждането на мораторна лихва за период преди предявяването на иска, съставлява отделен иск, върху който се дължи държавна такса и съдът дължи отделно произнасяне по същия в диспозитива на решението си, поради което предявяването на такъв иск води до обективно, кумулативно съединяване на отделни искове, всеки от които – главен и акцесорен, има и своя отделна цена, преценявана с оглед подсъдността и допустимостта на касационно обжалване. Поради изложеното и определението, с което е допуснато увеличение на цената на иска в първоинстанционното производство, не обвързва касационната инстанция в преценката досежно законоуредената допустимост на касационното обжалване. Освен това, в конкретния случай и първоинстанционният, и въззивният съд са разгледали и отхвърлили по същество предявените насрещни искове в първоначално предявения им с отговора на исковата молба, размер. Никоя от страните не е упражнила правото си да иска допълване на постановените в производството две съдебни решения в тази им част, нито пък в касационната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, се съдържат оплаквания досежно непроизнасянето на въззивния съд по насрещните искове за разликата над първоначално предявените им размери от 8000 и 2000 лева, поради което и предметът на делото, така както е заявен пред касационната инстанция е по искове, както се посочи, с цена на всеки иск под законоустановения в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, размер от 10000 лв.
Страните ангажират доказателства за направени разноски в касационната инстанция, но не формулират изрично искания за присъждането им, поради което и такива не следва да им се присъждат служебно.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от [фирма] срещу въззивно решение № 523, постановено на 22. 12. 2014 г. от Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, Първи състав по гр.д. № 598 по описа на съда за 2014 г. в частта му, с която въззивният съд е потвърдил решението на Етрополския районен съд в неговите части, както следва: в частта, с която съдът е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на вземане на [фирма], [населено място] към [фирма], [населено място], за което е издадена заповед № 61/18. 04. 2013 год. по ч.гр.д. № 105/2013 год. по описа на PC – Е. за заплащане на възнаграждение по договор за изработка на инструментална екипировка (шприц – форма за производство на купи за зеленчуци), сключен през м. юни 2008 год. до размера на 2 800 (две хиляди и осемстотин) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25. 01. 2013 год. до окончателното изплащане; в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения насрещен иск от [фирма] против [фирма] за заплащане на сумата 8000 лева главница – заплатено авансово възнаграждение по договора по фактура № 174/12. 06. 2008 год. (сумата 5 000 лева) и фактура № 205/05. 09. 2008 год. (сумата 3 000 лева), ведно със законната лихва в размер на 3 831,29 лева, считано от 12. 02. 2009 год. до датата на подаване на насрещния иск – 07. 08. 2013 год., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 265, ал. 2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД; в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения насрещен иск от [фирма] против [фирма] за заплащане на сумата 2 000 лева, дадена въз основа на фактура № 267/05. 06. 2009 год., ведно със законната лихва върху същата в размер на 875,02 лева за периода от 05. 06. 2009 год. до датата на подаване на насрещната искова молба – 07. 08. 2013 год., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 265, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД; в частта, с която съдът е признал за установено съществуването на вземане на [фирма], [населено място] към [фирма], [населено място] за разноски в заповедното производство до размера от 55 лв., както и в частта, с която съдът е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 1 371 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: Членове: