Р Е Ш Е Н И Е
№ 117
София 24.10.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря М. М., като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №410 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 47 ЗМТА и е образувано по искова молба на
Н. А. И. от [населено място] за отмяна на арбитражно решение от 4.04.2012г., постановено по арб.дело №172/2011г. на Арбитражния съд при Б.. Ищецът се позовава на следните основания за отмяна на арбитражното решение: решението е постановено при липсата на арбитражно споразумение – чл. 47, т.2 ЗМТА; решението противоречи на обществения ред – чл.47, т.3 ЗМТА; решението е постановено за спор, който не е предвиден в арбитражното споразумение – чл. 47, т.5 ЗМТА. В съдебно заседание молителят поддържа исковата молба за отмяна на арбитражното решение.
В отговор вх. № 7003 от 9.07.2012г., изпратен по пощата с клеймо 5.07.2012г. [фирма] /А. Е./ излага доводи за неоснователност на исковата молба. Позовава се на чл.24 от договора за наем от 22.02.2005г., в който страните са уредили помежду си всички спорове да бъдат решаване от АС при Б., че ищецът е признал вземането на дружеството и не е направил възражение и арбитруемостта на спора, че не е нарушен обществения ред по смисъла на чл. 47, т.3 ЗМТА доколкото въпросите за прекомерност на неустойката е въпрос, който се решава в резултат на правораздавателната дейност на арбитражния съд по приложение на материалния закон – чл.92 ЗЗД и която дейност не може да бъде ревизирано от ВКС по иск за отмяна на арбитражното решение. Поддържа становище, че е недопустимо в производство по иск по чл.47 ЗМТА да се изследват материалноправните отношения между страните. Счита, че липсата или недействителността на арбитражно споразумение е обстоятелство ирелевантно и не може да бъде основание за отмяна на арбитражно решение, когато страните по материалното правоотношение са постигнали спогодба и са се съгласили тя да бъде възпроизведена в арбитражното решение при уговорени условия. В открито съдебно заседание представителят на ответника, счита молбата за отмяна на арбитражното решение за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение за да се произнесе взе предвид следното:
Исковата молба е подадена на 20.04.2012г. в тримесечния срок по чл. 48, ал.1 ЗМТА, поради което е допустима. Решението е получено лично от ищеца на 17.04.2012г.
С решение от 4.04.2012г. по арб.д. № 172/2011г. АС при Б. е възпроизвел постигната между ищеца [фирма] и ответника по арбитражното дело Н. И. спогодба от 2.12.2011г., с която страните са уредили имуществен спор по договор от 22.02.2005г. за дължими суми за наем на жилище за периода от м. октомври 2010г. до м. февруари 2011г., за договорна неустойка за периода от 6.02.2011г. до 5.12.2011г., за консумативи за времето до м. октомври 2011г., както и за арбитражните разноски , като И. е осъден да заплати сумата от 23 673.51 лв., както и да освободи и предаде на А. Е. апартамент №5, намиращ в [населено място], [улица], чл.215 със застроена площ 47.44 кв.м.
По основанието по чл.47, т.2 ЗМТА – решението е постановено при липсата на арбитражно споразумение:
Искът е неоснователен. В чл.24 на договора за наем от 22.02.2005 г. страните са се договорили всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него – тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, за попълване на празнота в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, да бъдат разрешаване от АС при Б.. В първото арбитражно производство, проведено на 18.10.2011г. ответникът И. се е явил лично и не е възразил за подведомствеността на делото пред арбитражния съд.
По основанието по чл. 47, т.3 ЗМТА – решението противоречи на обществения ред на Република България:
Неоснователно се поддържа, че решението на АС при Б. противоречи на обществения ред и е основание за отмяна по чл.47, т.3 ЗМТА. Спазването на обществения ред на Република България означава спазване на основните принципи на правопорядъка на Републиката, които принципи могат да бъдат както материалноправни, така и процесуалноправни. В правната теория и съдебна практика се приема, че противоречие с обществения ред ще е налице не само когато съдържанието на решението, но и начинът по който то е постигнато, са несъвместими с този ред., като например принципите за законност, установяване на истината, равенство на страните в процеса, състезателно начало и др. Не всяко нарушение на материалния и процесуалния закон обаче, което е допуснато от арбитражния съд, представлява основание за отмяна на решението по чл. 47, т. 3 от ЗМТА. Ищецът поддържа, че не е имал воля за подписването на споразумение за сумата от 23 673.51 лв., а само за сумата от 6 878.17 лв., като изпадането в заблуждение отдава на ищеца, че претендира по-малката сума, както и на заболяванията си, обстоятелства които не се установяват по делото. Спогодбата е подписана от ищеца. В нея подробно са описани отделните периоди на задълженията, вида задължение и цената. Заболяванията на ищеца не обосновават извод, че той не е могъл да възприеме правилно съдържанието на спогодбата. Оплакването, че с арбитражното решение е нарушен принципа на справедливост и е в противоречие с добрите нрави присъждането на неустойка в прекомерно завишени размери, също не представлява основание за отмяна на арбитражното решение поради “противоречие с обществения ред”. Този довод е относим към правилността на арбитражното решение и приложението на материалния закон. Ищецът е редовно призоваван за арбитражните заседания, лично се е явявал по делото и е могъл да направи възраженията си пред състава на арбитражния съд за недействителност или прекомерност на договорената неустойка, както и при несъгласие с размерите на неустойката да откаже подписването на спогодбата. В това производство ВКС не може да прави преценка за правилността на арбитражното решение по приложението на материалния закон. Недопустимо е в производството по иска с правно основание чл. 47 от ЗМТА да се изследват материалноправните отношения между страните – предмет на постановеното арбитражно решение, нито да се извършва проверка на правилността на решението на АС при Б. по същество. Не може да се ревизира самия арбитражен процес, тъй като в това исково производство ВКС не е нито въззивна, нито касационна инстанция. С оглед на това не могат да бъдат обсъждани доводите на ищеца за противоречие на решението на арбитражния съд с практиката на ВКС по приложението на чл.92, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.38, ал.3 ЗМТА арбитражния съд, при постановяване на решението прилага условията на договора и взема предвид търговските обичаи. Доколкото арбитражния съд се е съобразил с искането на страните да се произнесе по подписаната от страните спогодба, уреждаща отношенията им по сключения между тях договор за наем, твърдението за нарушение на закона – чл.38, ал.3 ЗМТА, не е от естество да обоснове противоречие на това решение с обществения ред на Република България.
Не е основание за отмяна на арбитражното решение поддържаното от ищеца твърдение, че в нарушение на чл.41, ал.1 ЗМТА решението на арбитражния съд не е мотивирано.
Решението на арбитражния съд трябва да бъде мотивирано – чл.41, ал.1 ЗМТА. Изключение от правилото може да има ако страните са договорили друго или е постановено по спогодба при уговорени условия. Правото на постигане на спогодба между страните по делото при уговорени условия и възпроизвеждането й в арбитражното решение е закрепено в чл.40 ЗМТА. В случая на стр. 165-169 на арб. дело е приложена Спогодба за установяване и изплащане на парични задължения по договор за наем. В заседание е направено искане спогодбата да бъде възпроизведена в арбитражното решение. Решението е постановено по постигнатата от страните спогодба и с оглед на закона арбитражният съд не е задължен да излага подробни мотиви.
Неоснователен искът по чл.47, т.5, пр.2 ЗМТА. Основание за отмяна на арбитражното решение е произнасянето от арбитражния съд по въпроси извън предмета на спора. Това означава, че арбитражния съд не може да се произнася в повече от това, което страната претендира с исковата молба. Изключение от това правило ще е налице, когато в рамките на арбитражното производство ищецът направи увеличение на иска си или страните постигнат спогодба. С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Както беше посочено по – горе чл.40 ЗМТА позволява арбитражното производство да приключи със спогодба. В този случай ирелевантно е основанието за отмяна по чл.47, т.5 пр.2 ЗМТА защото порокът е саниран от сключената между страните спогодба. След като страните са уговорили нещо различно от исковата молба със спогодба и тя е възпроизведена в арбитражното решение, те не могат да се позовават на основанието за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.5, пр.2 ЗМТА.
С оглед на изложените съображения предявения от ищеца иск по чл. 47, т.2, т.3, т.5 ЗМТА ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен, затова ВКС, ТК, състав на първо отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения Н. А. И. от [населено място] срещу [фирма] – София иск за отмяна на решение от 4.04.2012г. по в.а.д. № 172/2011г. на АС при Б. като неоснователен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: