О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
София, 24.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 01.02.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3732/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4943/2016г.,подадена от Л. И. С.,чрез пълномощника й адвокат В. М.,против решение №275/30.05.2016г. на Софийски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№183/2016г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №20/25.01.2016г. по гр.д.№25/2015г. по описа на Районен съд-Елин Пелин в частта,в която е отхвърлен предявеният от Л. И. С. против Г. Г. С., иск с правно основание чл.29,ал.1 СК,като в останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно,поради нарушение на материалния закон и необосновано,като се иска неговата отмяна в тази му част.
Ответникът по касационната жалба Г. Г. С.,чрез пълномощниците си адвокат В. А. и адвокат С. А.,в депозирания писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му част,и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че са предявени искове с правно основание член 29,ал.1 СК и член 29,ал.2 СК,като бракът между страните,сключен през 1992г.,е прекратен с развод на 28.11.2013г.,и с решението,постановено по гр.д.№459/2013г.,упражняването на родителските права върху родените от брака им деца-А. Г. С.- [дата на раждане] и С. Г. С.- [дата на раждане] ,е предоставено на майката Л. И. С.,определено е местоживеене на децата в [населено място],като бащата Г. Г. С.,на когото е предоставено семейното жилище,е осъден да заплаща месечна издръжка в размер от по на 100 лева за всяко от децата.По отношение на предявения иск с правно основание член 29,ал.1 СК,въззивният съд е приел,че същият е неоснователен,като изцяло е възприел мотивите на първоинстанционния съд,към които е препратил на основание член 272 ГПК,и наред с това е изложил и свои мотиви.Съдът е посочил,че основанието да бъде уважен такъв иска,е свързано с наличие на „особени затруднения”,след прекратяване на брака за родителя,който ще следва да отглежда ненавършилите пълнолетие деца,а това са хипотезите,когато ненавършилите пълнолетие деца, поради особени нужди-здравословни,за образование и др.,обективно се нуждаят от по-големи материални възможности,извън определената издръжка.При преценката на съда следва да се отчете и степента на затрудненията,като има предвид особеностите на всеки отделен случай,като в тази връзка съдът е обсъдил установените с доказателствата по делото и данните по изслушаните експертизи,и е стигнал до извода след преценяване на разходите за месечната издръжка на всяко от децата и сумите,разходвани за битовите условия при които те живеят,че не са налице особени затруднения по смисъла на ППВС №5/72г. на ВС,а напротив в случая се касае не за извънредни по своя характер,а за обичайни затруднения по полагане грижи за децата,в които майката е подпомагана от бащата,чрез престираната от него издръжка за децата.
В изложението си на основанията си за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„Ще моля да приемете,че така обжалваното съдебно Решение от 30.05.2016г. по в.гр.д.№183/2016г. по описа на Софийски окръжен съд,с което е отхвърлена въззивната жалба и е потвърдено решение №20 от 25.01.2016г. по гр.д.№25/2015г. по описа на Районен съд-град Е. П. в частта,в която е отхвърлен предявения иск с правно основание член 29,ал.1 СК,е неправилно,поради нарушение на материалния закон и необосновано-основание за касационно обжалване по член 281,т.3 ГПК.
С така постановеното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.”,
след което се посочва какво е прието от въззивния съд във връзка с предявения иск по член 29,ал1 СК и изводите му в тази връзка,като се твърди от касатора,че същите са необосновани,в противоречие с константна съдебна практика/без да се цитира конкретно тази практика,както и с изложението не се прилага такава/
В последния абзац от изложението си касаторът твърди,че/цитирам/:
„Въпросът,който е от значение за развитие на правото е:следва ли по предявен иск с правно основание член 29,ал.1 СК съда да вземе предвид и другите вещи от имуществената общност,които са извън общото имущество,което пряко обслужва ненавършилите пълнолетие деца,при наличие на уважен иск с правно основание чл.29,ал.2 СК.”
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен в изложението си към касационната жалба по член 284,ал.3 ГПК, да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи по делото.
Видно от приетото с решаващите мотиви и цитираното по-горе съдържание на изложението,депозирано от касатора с жалбата му,в същото липсва формулиран правен въпрос,който да е относим към тези мотиви и да е обусловил правните изводи на съда.Напротив, в първата част от изложението се излагат само касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.1 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280 ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността или не на обжалваното въззивно решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване ,по реда на член 290 ГПК.
По отношение формулираният от касатора като правен въпрос,в заключителната част от изложението му,същият е също неотносим към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,тъй като липсва разрешаван такъв правен въпрос с постановеното решение.
Във връзка с приетото по горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителнитее основания за това.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №275/30.05.2016г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,втори въззивен състав,постановено по в.гр.д.№183/2016г. по описа на същия съд,в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: