О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
гр. София, 26.02.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр.дело № 4195 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Аззурра“ ООД със седалище в гр. Кюстендил, подадена чрез процесуалния представител адв.В. П. срещу въззивното решение № 162 от 18.6.2019 г, постановено по гр.дело № 250/19 г на Кюстендилски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 149/6.3.2019 г по гр.дело № 2068/18 г на Районен съд-Кюстендил.С първоинстанционното решение са уважени предявените от Т. Ц. Г. срещу дружеството-касатор обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ вр. чл.225 ал.1 КТ, като са отменени като незаконосъобразни два броя заповеди с № 251 и двете издадени на 25.9.18 г, с които трудовото правоотношение на ищцата е прекратено съответно на основание чл.328 ал.1 т.5 и т.6 КТ, възстановена е на преди заеманата длъжност „подготвител горница на обувки“ и й е присъдено обезщетение за оставане без работа в размер на 2672, 40 лв за периода от 1.10.2018 г до 28.2.2019 г.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол и отмяната му, както и постановяване на друго, с което обективно съединените искове бъдат отхвърлени като неоснователни, ведно със следващите се от това законни последици.
Ответницата по касационната жалба Т. Ц. Г. оспорва същата, по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния й представител адв.Е. Й..Подържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното :
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на ищцата са връчени две заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение с № 251 от 25.9.2018 г, като първата издадена на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ-поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, а втората- на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ-поради това, че не притежава необходимата квалификация за изпълнение на длъжността.И двете са незаконосъобразни-първата е немотивирана, а по отношение на втората не е налице соченото уволнително основание, тъй като работодателят не е установил да е променил изискванията на заемане на тази длъжност, като е въвел изискване, на което условие служителката да не отговаря.Предвид уважаването на главния иск са уважени и обективно съединените с него за възстановяване на работа и присъждане на обезщетение за претендирания период.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Формулиран е следният въпрос : „ съдържащото се в разпоредбата на чл.328 ал.1 т.6 КТ основание за уволнение може ли да се изрази в липса или ниско ниво на практически знания, умения, навици и опит, необходими за ефективното изпълнение на възложената работа-в съответното количество, с необходимото качество и срочност.
Настоящият състав на ВКС намира, че соченото основание за допускане на касационен контрол не е налице.На първо място следва да се посочи, че на ищцата са връчени две уволнителни заповеди и са посочени две основания-чл.328 ал.1 т.5 и т.6 КТ.Въззивният съд законосъобразно е отменил и двете.Въпросът на дружеството-жалбоподател изрично сочи само едното основание-чл.328 ал.1 т.6 КТ-следователно въззивното решение в частта, с което са уважени исковете, като уволнението е отменено на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ-поради липса на въпрос и искане за допускането му до касационен контрол, следва да се приеме за влязло в сила.На следващо място : разпоредбата на чл.328 ал.1 т.6 КТ не се нуждае от тълкуване, същата касае извършване на обективна промяна в изискванията за заемане на длъжността и не се отнася до наличието на умения и навици у работника за изпълнение на работата точно, качествено и в срок.Поставеният въпрос е неотносим към решаващите изводи на съда, тъй като уволнението е отменено, поради обстоятелството, че работодателят не е установил по какъвто и да било начин промяна в изискванията по смисъла на чл.328 ал.1 т.6 КТ.Доказването не е било съсредоточено върху факта дали ищцата е притежавала необходимите качества за изпълнение на работата и с този въпрос въззивният съд изобщо не се е занимал, поради което поставеният въпрос е без значение за спора.
Предвид изложеното решението на Кюстендилски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационен контрол, а на ответницата следва да бъдат присъдени сторените в това производство разноски в размер на 600 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 162 от 18.6.2019 г, постановено по гр.дело № 250/19 г на Кюстендилски окръжен съд, Гражданска колегия.
ОСЪЖДА „Аззурра“ ООД със седалище в гр. Кюстендил да заплати на Т. Ц. Г. на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски сторени пред ВКС в размер на 600 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.