2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
София, 28.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 829/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Касационна жалба срещу решение на Софийския градски съд по гр. д. № 9566/2009 г. е подадена от С. М. от[населено място] с искане да бъде отменено като неправилно. Към жалбата е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и решение на състав на ВКС.
Ответникът [фирма],[населено място], кв. Б. не е взел становище по жалбата и по искането за допускане на касация.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, с въззивно решение от 9. 12. 2009 г. по гр. д. № 9566/2009 г., е потвърдил решението на Софийския районен съд по гр. д. № 13880/2009 г., с което са отхвърлени исковете на М. за отмяна на уволнението й, извършено със заповед от 23. 1. 2009 г., възстановяването й на работа на длъжност „инспектор качество – суровини и металургична продукция” и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението в размер на сумата 8130 лв.. Градският съд е счел уволнението за законосъобразно при доказано по делото основание за прекратяване на трудовото правоотношение – реално съкращение на щата и при липса на основание за закрила на ищцата по чл. 333, ал. 4 КТ – съгласие на синдикалния орган в предприятието.
Заявеното от жалбоподателката основание за допускане на касация е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и се отнася до въпроса за продължаване с една година на действието на заварен колективен трудов договор, съгласно чл. 55, ал. 2 КТ, в случаите на промяна на работодателя по чл. 123 КТ. Изтъква се в изложението на жалбоподателката, че понятието „заварен КТД” не би следвало да се тълкува само в полза на работодателя, а и с оглед защита на правата на работниците и че по този въпрос няма съдебна практика.
Касационният съд счита, че произнасянето на градския съд по този въпрос не се отклонява от точното прилагане на закона. В исковата молба на ищцата е заявено като основание за незаконност на уволнението, липсата на съгласие на Ф. „Подкрепа” – ,К.” АД, изразено в писмено становище от 22. 1. 2001 г., приложено към делото. Въззивният съд е приел, че това несъгласие на синдикалния орган е без правно значение, тъй-като колективният трудов договор между синдикатите и [фирма] от 14. 12. 2006 г. е прекратил действието си от 1. 1. 2009 г. и при уволнението на ищцата няма действащ КТД и конкретно, разпоредбата на чл. 2.8 на КТД от 2006 г., която предвижда уволнение поради съкращаване в щата само след предварително съгласие на синдикалния орган в предприятието. Този извод на съда е съобразен с обстоятелството, на което се е позовала ищцата –допълнително споразумение № 84/9. 12. 2008 г., по силата на което тя е преминала от работно място в [фирма] на работно място в [фирма]. Споразумението удостоверява, че на новото работно място М. е на същата длъжност, клас и квалификационна степен и със същото трудово възнаграждение. При тези фактически данни, въззивният съд е приложил точно закона, като е приел, че ако споразумението от 9. 12. 2008 г. удостоверява факт на промяна на работодателя по трудовото правоотношение на ищцата, т. е. досегашният й работодател [фирма] е сменен с нов работодател [фирма], последният е длъжен да се съобразява със заварения от него колективен трудов договор между [фирма] и синдикатите за срок от една година – чл. 55, ал. 2 КТ. По делото не се твърди от ищцата и не са представени доказателства, че между [фирма] и синдикатите е налице друг колективен трудов договор, различен от приложения КТД от 14. 12. 2006 г., и който договор би бил задължителен за новия работодател [фирма], вкл. и за закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ . При това положение, произнасянето на въззивния съд не е обусловено от разрешаване на правен въпрос по приложението на чл. 55, ал. 2 КТ, а е резултат на преценката му за липса на доказателства относно правнорелевантното обстоятелство – „Заварен” колективен трудов договор. Твърдението на жалбоподателката, че следва да се има предвид колективния трудов договор, който тя е заварила на 9. 12. 2008 г. с преминаването й на работа при новия работодател [фирма] не съответства на закона – езиковото и логическо тълкуване на разпоредбата на чл. 55, ал 2 КТ.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 9. 12. 2009 г. по гр. д. № 9566/2009 г. на Софийския градски съд по жалбата на С. Г. М. от[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: