О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
София, 28.02.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.01.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №2640/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от [община] против решение №9/08.02.2017г. на Бургаски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№471/2016г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №374/09.08.2016г.,постановено по гр.д.№1911/2015г. по описа на Бургаски окръжен съд,в частта му,с която е уважен предявеният установителен иск и вместо него постановява:приема за установено по иска на Министерство на земеделието и храните на РБ-София,че [община] не е собственик на имот с идентификатор 11538.15.9 по влязлата в сила КККР на [населено място], [община],обл.Б.,с площ от 9 270 445 кв.м,получен от разделянето на ПИ с №015002 по картата на възстановената собственост,находящ се в местн.”К.” „С.” в землището на [населено място],трайно предназначение на територията-горска,начин на трайно ползване:друг вид дървопроизводителна гора.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е недопустимо,постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Министерство на земеделието,храните и горите,чрез процесуалния си представител М. М.Т.,в писмения отговор на жалбата,счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна,като претендира разноски по делото за настоящото производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че първоинстанционното производство е образувано по иск, предявен от Министерство на земеделието и храните срещу [община],за признаване за установено,че общината не е собственик на възстановените й с решение №6/21.06.2000г. на ПК Н. недвижим имот,ПИ №015002 по КВС,с площ 9 531 344кв.м,представляващо дървопроизводителна горска площ в посочените местности на землището на [населено място],като с определението си от 9.11.2016г. съдът е оставил без движение исковата молба,след дадените указания на ищеца за индивидуализация на спорния имот,във връзка с което са направени от последния уточнения за това в петитума на молбата,приети с определение в закрито заседание на 12.12.2016г.Съдът е посочил,че с посоченото решение на ПК Н. в полза на [община] е възстановено правото на собственост в стари,реални граници по чл.4,ал.1 ЗВСГЗГФ върху три имота,описани като широколистна гора,с издънков произход,между които и процесния имот,посочен като имот №015002,като според данните на извършената във въззивната инстанция и неоспорена от страните съдебно-геодезическа експертиза,този така посочен процесен имот е идентичен с имота,посочен в действащата КК на [населено място] с идентификатор 11538.15.9.Съдът е приел,че предявеният отрицателен установителен иск е допустим,тъй като ищецът не е бил участник в проведеното административно производство и не е обвързан от постановения акт,като съгласно член 17,ал.2 предл.2 ГПК е допустимо съдът да се произнесе по валидността на административния акт,с който ПК Н. е възстановила собствеността върху процесния имот на [община].Съдът е отбелязъл,че от приложението копие по преписка №6/1999г. на ОСЗ [населено място] е видно,че заявлението е било подадено от Кметство [населено място],в което като собственик на посочените гори е записана [община] и като документи са посочени стопанска карта на общинска гора на селото,ведомост на площта и насажденията и планове за ползване,поради което възстановяването на правото на собственост върху процесния имот е било заявено от субект-Кметството,който не е сред изброените в ЗВСГЗГФ,които могат да искат възстановяване на собствеността по този ред и за това не са надлежна страна,която да отправя искане до съответната ПК за започване на административно производство.Съдът е посочил,че по делото липсват доказателства за основанието ,на което ответника счита себе си за собственик на имота,като в приложените доказателства липсва основание за придобиване на правото на собственост върху процесния имот,както и че наред с това ответната Община не е изпълнила първото условие за реституция,посочено в член 2 ЗВСГЗГФ,изискващо за валидно възстановяване на собствеността в полза на Общината,последната следва да установи по кой закон,присъда или акт е отнет процесния имот,като за установяване правото си на собственост ответната Община се позовава единствено на горепосоченото решение на ПК Н.,което само по себе се не може да учреди право на собственост ,без да се посочват и представят доказателства, във връзка с правното основание за установяване правото на собственост върху имота,неговото отнемане и съответно неговото възстановяване.Съдът се е позовал на действащото законодателство относно горите в Княжество България до тяхното отчуждаване,регламентиращо правния статут на горите,съгласно действащото законодателство за периода от 1897г.,1904г. и 1922г.,съобразно които общинските гори са такива,отстъпени за вечно ползване/балталъци/ и гори,съставляващи частни имущества на общините.Съдът, след като е взел предвид приложеното по преписката на ПК-Постановление №1203,издадено на основания чл.20 от Закона за горите и протокол №43/19.07.1928г. за назначена комисия е записано кои гори в землището на [населено място] занапред ще служат за предмет на горското стопанско и по този начин са определени общинските гори/балталъци/ на населеното място.Съдът е стигнал до извода,че съгласно посочената нормативна уредба общините не могат да са собственици на гори,определени като балталъци,каквато в настоящия случай е била процесната гора,защото установяването на правото на собственост на общините върху гори частна собственост следва да бъде провеждано и доказвано с надлежни актове-нотариални актове,крепостни актове,нотариално заверени писмени договори,вписани протоколи за съдебна делба,съдебни актове,като със реституционния закон се възстановява правото на собственост само на частните общински гори,но не се възстановява правото на ползване,поради което възстановяването на собствеността върху такива имоти в полза на общините е изключено и не подлежи на възстановяване по този ред,съобразно параграф 5 ПЗР ЗВСГЗГФ и параграф 6 ПЗВСГЗГФ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 и т. 2 ГПК/ в редакцията до изм. с ДВ бр.86/2017г. във вр. с параграф 74 ПЗР ЗИД ГПК/.
В точка първа от изложението си,касаторът формулира процесуално правен въпрос/цитирам/:”Допустимо ли е изменение на иска във въззивната инстанция?”,като излага доводи,че с индивидуализацията на имота,след дадените от въззивния съд указания,отстранена според посоченото в решаващите мотиви с определение от 12.12. 2016г,. и данните по допуснатата съдебно-геодезическа експертиза,с оглед отразяването в КК на населеното място на процесния имот.Според касатора чрез тези предприети процесуални действия е налице изменение на иска- член 214 ГПК,което е недопустимо.
В случая обаче, не е налице такова изменение на иска,а е констатирана неточност при индивидуализацията на имота в исковата молба,водеща до неяснота в предмета на спора,във връзка с която са предприетите от въззивния съд процесуални действия.Това е така, защото спорното право се индивидуализира от ищеца в исковата молба,но ако в хода на процеса се установят обстоятелства,които водят до неяснота на спорния предмет-например,защото имотът е индивидуализиран по стар план- в случая с решението на ПК по картата на възстановената собственост,съдът следва да даде възможност на страната,както това е сторил въззивния съд с посоченото определение,на страната да направи допълнителна индивидуализация или уточни твърденията си-както е прието и в задължителната практика на ВКС-решение по гр.д.№1114/2009г. по описа на ВКС,ІІго.
В точка втора от изложението,касаторът посочва като въпрос:
„Допустимо ли е потвърждаване на действия без представителна власт с конклудентни действия?”,който въпрос свързва с твърдението във върззивната жалба,че макар и подадено заявлението от Кметство на [населено място],с възстановяване на земите на [община] е налице потвърждаване на действията на Кметството,като се позовава на съдебна практика на ВКС.
Касационният съд намира,че така формулираният правен въпрос е неотносим към решаващите мотиви и не е обусловил правните изводи на съда по делото,защото както е посочено в последните кметствата не са сред кръга на субектите,визирани в рестуционния закон,които следва да заявят по предвидения за това ред възстановяването на гори и земи от ДГФ.Също така,неотносима е и посочената съдебна практика,която визира договорни отношения,при сключване на договори и тяхното изпълнение и възможността за потвърждаване на определени правни действия,които произтичат от определено правоотношение.
Третият, посочен като правен въпрос от касатора, е във връзка с разпределението на доказателствената тежест при предявен отрицателен установителен иск,който според касатора се отнася до доказване на твърдян факт,а именно,че процесната гора е „балталък” ,който следвало да се докаже от ищеца.
С оглед съдържанието на решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,този въпрос е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС-Тълкувателно решение №8/2012г. на ОСГТК на ВКС,според приетото в което,при предявен отрицателен установителен иск,в производството по този иск ищецът доказва фактите,от които произтича правния му интерес,а ответникът- фактите от които произтича правото му.
Ето защо, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касационната жалба Министерство на земеделието и храните,следва да се присъди поисканите разноски по делото за настоящата касационна инстанция,представляващи юрисконсултско възнаграждение,на основание член 78,ал.8 ГПК,в размер на 2000 лева.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №9/08.02.2017г. на Бургаски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№471/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА ОБЩИНА,гр.Н. да заплати на Министерство на земеделието и храните,София сумата от 2000 лева/две хиляди лева/ разноски по делото за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: