2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 117
София, 28.06.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 1963/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4669/09.05.2018 г. на Б. К. Г. срещу разпореждане № 62 от 25.04.2018 г. на и. ф. председателя на първо гражданско отделение на ВКС за отказ да се образува производство пред касационната инстанция и връщане на жалба вх. № 3657/11.04.2018 г. Искането е за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно.
Жалбата е в срок, подадена е от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, поради което е допустима.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., при произнасяне по подадената частна жалба намира следното:
За да откаже да образува производство пред ВКС по жалба вх. № 3657/11.04.2018 г. и приложените към нея жалби, връщайки я на жалбоподателя, в обжалваното разпореждане е прието, че жалбите не са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и не попадат в предметния обхват на развиващите се пред касационната инстанция производства по реда на чл. 274 и сл. ГПК и по реда на чл. 288 ГПК. Прието е, че жалбите нямат и характера на молба за определяне на срок при бавност, тъй като в тях не се съдържат искания за извършване на конкретни дължими действия от страна на въззивния съд, които не са извършени своевременно. Този извод е формиран след анализ на съдържанието на жалбата и посочените в нея други жалби на страната, отнасящи се до оплаквания относно суми, за които същата е била осъдена за разноски в първоинстанционното производство и до отказа на районния съд да разгледа като просрочено искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за дължими от жалбоподателя суми в определение № 1464 от 13.07.2016 г. по гр. д. № 2595/2013 г. на Врачанския районен съд, потвърдено от Врачанския окръжен съд с определение № 749/19.10.2016 г.
Данните по делото сочат, че по иск на Б. К. Г. и С. Д. А. с решение № 663 от 07.10.2014 г. по гр. д. № 2595/2013 г. на Врачанския районен съд, влязло в сила като необжалвано, е допусната делба на земеделски земи, като срещу част от ответниците искът е отхвърлен и за тази част ищците са осъдени да заплатят общо 200 лв. държавна такса по сметката на съда.
С решение № 51 от 25.01.2016 г., с което делбата е извършена, всеки един от ищците е и осъден да заплати съобразно дела си държавна такса по сметка на съда в размер на 107.53 лв. Решението по извършване на делбата е връчено на Б. Г. на 27.01.2016 г. чрез надлежно упълномощения адвокат /л.л. 5 и 44 от първоинстанционното дело/. Срокът за обжалването му е изтекъл на 10.02.2016 г.
На 11.07.2016 г. Б. Г. е подал по пощата до Врачанския районен съд искане /жалба вх. № 9595 от 12.07.2016 ./ за изменение на последното решение № 51 от 25.01.2016 г., в частта за разноските, като претендира за себе си и за Св. А. по още 115 лв., /общо 230 лв./, от които 200 лв. държавна такса, за която са осъдени с решението в първата фаза на делбата, и 30 лв. внесена държавна такса, която следвало да бъде приспадната от окончателно дължимите държавни такси, но това не било сторено.
С определение № 1464 от 13.07.2016 г. в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК районният съд оставил искането без разглеждане като преклудирано, тъй като молбата е следвало да бъде подадена в срока за обжалване на решението, който е изтекъл, а в частта по искането на другата ищца – като недопустимо поради упражняване на чужди права. Същевременно разпоредил да се върне на ищеца държавна такса от 30 лв., внесена с исковата молба, приемайки, че разгледано като искане за връщане на надвнесена държавна такса, то е допустимо.
Определението е обжалвано пред Врачанския окръжен съд, който с определение № 749 от 19.10.2016 г. по ч. гр. д. № 476/2016 г. го потвърдил в частта, с която без разглеждане е оставена молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. Последното е връчено лично на Б. Г. на 04.11.2016 г., който с жалба вх. № 11048/10.11.2016 г. до ВКС го е обжалвал в срок. С разпореждане № 1211/28.11.2016 г. на окръжния съдия са дадени указания да се внесат 15 лв. по сметката на касационната инстанция и да се представи платежния документ, съобщени на 07.12.2016 г. С жалба вх. № 18198/09.12.2016 г. до Софийския апелативен съд /вх. № 10038 от 15.12.2016 г. на Врачанския окръжен съд/ Б. Г. е обжалвал разпореждането. Жалбата е върната като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт с разпореждане № 1301/20.12.2016 г. на Врачанския окръжен съд. Със същото разпореждане е върната и частна жалба вх. № 11048/10.11.2016 г. заради неотстраняване в дадения с разпореждането от 28.11.2018 г. срок на нередовността за държавна такса.
Разпореждане № 1301/20.12.2016 г. е връчено на Б. Г. лично на 16.01.2017 г. На 24.01.2017 г., видно от пощенското клеймо, Г. е подал жалба вх. № 1214/25.01.2017 г. до Софийския апелативен съд и Върховния касационен съд /вх. № 800 от 31.01.2017 г. на Врачанския окръжен съд/ срещу разпореждането. Към настоящия момент същата не е администрирана и по нея няма произнасяне /видно и от становището на съдията-докладчик, депозирано по реда на чл. 255, ал. 2 ГПК/.
В обобщение, с оглед изложените данни относно цялостното развитие на процесуалното правоотношение по искане /жалба вх. № 9595 от 12.07.2016 ./ за изменение на решение № 51 от 25.01.2016 г. по гр. д. № 2595/2013 г. на Врачанския районен съд в частта за разноските, се налага извод, че към момента на постановяване на обжалваното разпореждане № 62 от 25.04.2018 г. липсва съдебен акт, който да е обжалваем пред Върховния касационен съд. Затова и разпореждането, с което е отказано образуване на производство пред ВКС по жалба вх. № 3657/11.04.2018 г., е правилно. Жалба вх. № 1214/25.01.2017 г. следва да се изпрати на въззивния съд за администриране и ако след разглеждането й се постанови акт, който да подлежи на обжалване пред ВКС, тогава ще възникне основание за образуване на касационно производство.
За да постави въпроса за приложението по чл. 255 ГПК /процедура за определяне на срок при бавност/, в частна жалба вх. № 3657/11.04.2018 г. жалбоподателят сочи, че няма отговор на конкретно изброени жалби, а именно: 1/. жалба до председателя на Врачанския окръжен съд от 10.10.2017 г., 2/. жалба до председателя на Врачанския окръжен съд, с копие до председателя на ІІІ-то гражданско отделение на ВКС, от 20.11.2017 г. /вх. № 12644/22.11.2017 г./, 3/. жалба до председателя на ІІІ-то гражданско отделение на ВКС от 02.01.2018 г. /вх. № 88/03.01.2018 г./ и 4/. жалба до председателя на ІІІ-то гражданско отделение на ВКС за забавено производство – процедура по чл. 255 ГПК, от 20.02.2018 г. /вх. № 1979/23.02.2018 г./.
Посочените жалби /с изключение на първата, която не се намери да е приложена/ съдържат оплаквания на жалбоподателя за невръщане на суми, съставляващи направени от него, както и от С. А., разходи по делбеното дело. От данните по делото е видно, че по искането за връщане на надвзета държавна такса от 30 лева общо, или 15 лева за жалбоподателя, има произнасяне от районния съд, а изпълнението и реалното връщане се дължи при поискване от постановилия връщането съд. За разглеждане на искането за връщане на сумата 200 лева – държавна такса, дължима за частичното отхвърляне на иска за делба, е констатирано наличие на процесуална пречка, а именно преклудиране на искането, поради което последващо произнасяне не се дължи. Искания за връщане на други суми не са предявявани по съответния процесуален ред и затова не може да се постави въпрос за произнасяне по реалното им връщане. Това са сумите: по жалба от 16.10.2017 г. – 270.40 лв., 56.10 лв., 556.50 лв. или по 278.25 лева за всеки от ищците; по жалба вх. № 2002 от 21.02.2017 г. – 28.05 лв.; по жалба вх. № 12644/22/20/.11.2017 г. – 270.40 лв., 56.10 /или по 28.05. лева за жалбоподателя и за Св. А./ лв., 556.50 /или по 278.25 лв. за жалбоподателя и за Св. А./; по жалба вх. № 88/03.01.2018 г. – 270.40 лв., 28.05 лв. или общо 56.10 лв., 571.50 лв., 278.25 лв. или общо 556.50 лв. на двамата ищци; жалба вх. № 1234/02.02.2017 г. – по 28.05 лв. на всеки от ищците /жалба вх. № 906/25.01.2017 г. е идентична с жалба вх. № 1214/25.01.2017 г. – входящ номер на Софийския апелативен съд, а жалба вх. № 1979/23.02.2018 г. и жалба вх. № 6662/13.06.2017 г. са по приложението на чл. 255 ГПК/. С оглед изложеното не може да се постави въпрос за процедура по чл. 255 ГПК за определяне на срок за извършване на определено процесуално действие.
В обобщение, частна жалба вх. № 4669/09.05.2018 г. е неоснователна, а обжалваното разпореждане № 62 от 25.04.2018 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 62 от 25.04.2018 г. на и. ф. председател на I-во гражданско отделение на ВКС на РБ.
ИЗПРАЩА жалба вх. № 1214/25.01.2017 г., подадена по пощата на 24.01.2017 г. от Б. К. Г. /вх. № 800 от 31.01.2017 г. на Врачанския окръжен съд/ срещу разпореждане № 1301/20.12.2016 г. по ч. гр. д. № 476/2016 г. на Врачанския окръжен съд, за администриране от Врачанския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: