3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117/29.01.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 4416 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр.първо вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] , представлявано от управителя Е. А. против определение № 212 / 16.07.2013 г. по ч.т.д. № 281 / 2013 год. на Великотърновски апелативен съд , с което е оставена без разглеждане частната жалба на същата страна против определение № 229 / 15.03.2013 г. по гр.д. № 178 / 2010 год. на Плевенски окръжен съд , с което е върната , като нередовна , въззивната жалба на [фирма] против решението по същото дело .Оспорва се правилността на извода за липса на представителна власт на управителя Е. А. , по отношение на дружеството , предвид междувременно постановеното решение за обявяване [фирма] в несъстоятелност , с прекратяване правомощията на органите му, съгласно чл.711 ал.1т.3 ТЗ . Страната счита, че не следва да носи последиците от бездействието на синдика , неизпълнил съобщените му указания за отстраняване нередовности на въззивната жалба на [фирма], обусловило връщането й с определение № 229 / 15.03.2013 год. по гр.д.№ 178 / 2010 год. на Плевенски окръжен съд .
Ответните страни – А. Р. Л. и Д. Д. К. Е. – Л. – оспорват частната жалба , като считат, че въззивното определение е постановено в съответствие със закона – чл. 658 ал.1 т.7 ТЗ и в унисон със задължителна съдебна практика / цитирано реш. 100 / 15.06.2009 год. по т.д.№ 808 / 2008 год. на ІІ т.о. ВКС / .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна / с оглед основанието за отказ от разглеждане , прието от въззивния съд / и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от ответните страни облигационни искове срещу ответника [фирма] , с правни основания чл. 88 вр. с чл. 87 ал.2 ЗЗД , чл. 92 ал.1 ЗЗД и чл.55 ал.1 ЗЗД , за осъждане дружеството да върне заплатена цена , по сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот , кумулиращ и договор за изработката му , предвид развалянето му поради виновно неизпълнение на дружеството , както и да заплати неустойка за забава , уговорена в договора и обезщетение за вреди от развалянето на предварителния договор . С решението исковете са уважени . Предявена е въззивна жалба, чрез процесуалния представител на дружеството – ответник, оставена без движение за отстраняване на нередовност – дължима държавна такса . В хода на уведомяване жалбоподателя за отстраняване нередовността е постановено решение № 108 / 18.01.2012 год. по т.д.№ 1249 / 2011 год. на СГС , ТО ,VІ – 13 състав , с което [фирма] е обявено в несъстоятелност , с прекратяване правомощията на органите му за управление , респ. на управителя . Решението е вписано в търговския регистър на 26.01.2012 год. . Първоинстанционният съд, администриращ жалбата , е уведомил за нередовността й както заварения процесуален представител на дружеството, така и назначеният синдик , като в указания преклузивен срок , никой от двамата не е отстранил нередовността на въззивната жалба , предвид което е постановено и определението за връщането й . Последното е съобщено на синдика на дружеството и не е обжалвано от същия .
За да остави частната жалба на управителя на [фирма] , против определението за връщане на въззивната жалба , „ без разглеждане „ , въззивният съд е счел, че управителят на дружеството не е легитимиран да представлява същото, на основание чл.711 ал.1 т.3 ТЗ , а легитимираният за това представляващ дружеството синдик е бил надлежно уведомен за атакуваното определение , без да го е обжалвал.
Частната жалба е неоснователна .
С постановяване решението по чл. 711 ТЗ , съгласно ал.1 т.3 на разпоредбата , се прекратяват правомощията на органите на дружеството в несъстоятелност, каквото правомощие е и представителството на дружеството по дела , респ. правото да подава искове и да обжалва, като действия на управление . Съгласно чл.635 ал.3 ТЗ , по изключение правомощията на управителните органи не отпадат в изрично изброените в нормата / както и в други разпоредби на ТЗ – чл.728, чл.740 / хипотези, между които не са предявените облигационни искове, предмет на разглеждане по гр.д. № 178 / 2010 год. на Плевенски окръжен съд . Като изключение от правилото на чл. 711 ал. 1 т.3 ТЗ , нормата на чл. 635 ал.3 ТЗ / респ. останалите норми, предвиждащи изключения от правилото / не могат да се тълкуват разширително.Управителят на дружеството, обявено в несъстоятелност, не разполага с представителна власт по отношение същото , респ. с правомощието да обжалва , а представляващият дружеството синдик – уведомен за атакуваното определение – не е упражнил правото на жалба от името и за сметка на дружеството, поради което и за въззивния съд не е съществувало задължение за уведомяването му за подадената от управителя на [фирма] частна жалба срещу опр. № 229 /15.03.2013 г. по гр.д. № 178 / 2010 год. на Плевенски окръжен съд , за да заяви дали я поддържа .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 212 / 16.07.2013 г. по ч.т.д. № 281 / 2013 год. на Великотърновски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :