О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№117
София, 04.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 2137 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 2235 от 06.03.2019 г., наименувана „искова молба“ на С. А. А., уточнена с частна касационна жалба, подадена от адв. Р. Д. Н., назначена по реда на чл.21, т.3 ЗПрП, против определение № 64 от 12.02.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 65 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено определение № 463 от 26.11.2018 г. по гр.д. № 978 по описа за 2017 г. на Районен съд-Павликени, с което исковата молба на С. А. А. против Л. Т. С. е върната като нередовна и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят счита, че атакуваното определение е недопустимо и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Въззивният съд е потвърдил първостепенното определение за връщане на исковата молба на С. А. А., като е приел, че е налице основанието по чл.129, ал.3 ГПК. Посочил е, че исковата молба на С. А. А. против Л. Т. С. е оставена без движение, с дадени конкретни указания от Районен съд-Павликени за отстраняване на констатирани нередовности, а именно: ищцата да посочи ЕГН, да индивидуализира имота, да приложи актуално и надлежно заверена скица, да посочи цена на иска, като представи удостоверение за данъчна оценка на имота и да внесе държавна такса, указани са и последиците от неизпълнение. В срока за отстраняване на нередовности е подадена молба от С. А. А. за освобождаване от внасянето на държавна такса по делото. Първоинстанционният съд, при преценка на относимите обстоятелства по чл.83, ал.2 ГПК, е приел, че искането е неоснователно. Определението му е обжалвано пред въззивен съд, потвърдено е и е влязло в сила. Като е съобразил, че в дадения срок констатираните нередовности не са отстранени, Районен съд-Павликени е постановил определение № 463/26.11.2018 г. по гр.д. № 978 по описа за 2017 г., с което е върнал исковата молба. Въззивният съд е разгледал описаната фактическа обстановка, съобразил е и доводите и възраженията в частната жалба и достигнал до извод, че С. А. А. не е отстранила констатираните нередовности на исковата молба в срок, поради което исковата ? молба правилно е върната.
В приложеното изложение е поставен следният въпрос: „Допустимо ли е за лице, което е над 80 години, критерият по т.6 от чл.83, ал.2 ГПК – „възрастта“ да бъде водещ за освобождаването му от заплащане на държавна такса, при съображения, приложим ли е приоритетно социалният характер на нормата, щом лицето отговаря на критериите в т.4, 5 и 6 от същата разпоредба?“. Формулираният въпрос е неотносим, тъй като не кореспондира с конкретно правно разрешение на въззивния съд, поради което не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Питането на жалбоподателката насочва към приложението на чл.83, ал.2 ГПК и развилото се производство по освобождаване на ищцата от внасянето на държавна такса. В случая обаче исковата молба не е върната единствено поради невнасянето на държавна такса по делото, а и поради неотстраняването на редица други изчерпателно посочени пороци. Освен това въпросът за основателността на отправеното с молба от 553/13.02.2018 г. искане е разрешен с влязло в сила определение № 188/23.04.2018 г. по ч.гр.д. № 264/2018 г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново. То от своя страна не е пречка при промяна на обстоятелствата относно материалното състояние на страната, тя да отправи ново искане до съда, но по делото липсва такова повторно искане.
В изложението се съдържа и позоваване на съдебна практика на ВКС, в която се приема, че неизпълнението на неясни, неточни, непълни указания не би могло да има за последица връщането на исковата молба. Въззивното определение не противоречи на посочената практика на ВКС, тъй като дадените на ищцата указания са ясни и конкретни и в съответствие с изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК и от тях в срок е изпълнено само едно /за посочване на ЕГН на ищцата/.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 64 от 12.02.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 65 по описа за 2019 г. на Окръжен съд- Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: