О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
София, 05.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№878 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №2434/05.11.13г. по ч.гр.д.№3685/13г. на Софийския апелативен съд е потвърдено определението от 18.07.13г. по гр.д.№6658/13г. на Софийски градски съд, в частта, с която производството по отделените искове е прекратено пред СГС и те са изпратени за разглеждане на Софийски районен съд. Въззивният съд е приел, че с една искова молба са предявени пред Софийски градски съд три групи искове, първата от които с цена над 25 000лв., а останалите – под 25 000лв. Съдът е разделил производството и е постановил делото да продължи по първата група искове, които са му родово подсъдни, а по другите две групи е прекратил производството пред себе си и ги е изпратил по подсъдност на Софийски районен съд. Действията на Софийски градски съд са в съответствие с чл.103 ГПК. Те нямат за цел да прекратят изобщо производството по втората и третата група искове, а да ги изпратят за разглеждане на надлежния първоинстанционен съд.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищеца [фирма]. Жалбоподателят поддържа, че според него е налице такова прекратяване на производството по част от предявените от него искове, което води до преустановяване висящността на спора и с което съдът отказва разрешаването му по същество. Така с обратна сила се заличават всички процесуални действия по тези искове. Счита, че след разделянето на исковете съдът не е имал основание да прекратява производството по част от тях, а е следвало те да бъдат образувани в отделни дела. Поддържа, че обжалваното въззивно определение противоречи на практиката на ВКС по следните въпроси: следва ли при разделяне на производството по съединените искове, висящите пред съда производства, подсъдни на друг съд, да бъдат прекратени, при това преди да бъдат образувани нови производства пред компетентния съд; какви са последиците на прекратяването при разделяне на производството и изпращане на иска съобразно правилата на родовата подсъдност на друг съд; ако постановеното прекратяване на производството поради неспазване на правилата на родовата подсъдност предхожда разделянето на производството, прекратяването не се ли явява и не води ли до заличаване с обратна сила на всички извършени до този момент действия.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима. Съгласно т.9, б.”в” на ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, определение на въззивен съд, с което се потвърждава определение на първата инстанция за прекратяване на производството поради неподсъдност на спора /чл.121 ГПК/, подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Не са налице обаче сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като представената от жалбоподателя практика на ВС и ВКС не е във връзка с поставените процесуалноправни въпроси.
С определение №2963/23.12.1966г. по гр.д.№2838/66г. на ІІ ГО на ВС е разрешен спор за правилността на прекратяването на производството по отношение на един от ответниците по иск с правно основание чл.135 ЗЗД. От мотивите на определението става ясно, че прекратяването е мотивирано от първата инстанция с чл.103 ГПК /отм./, без обаче да е имало разделяне на делото и изпращане на отделения иск на надлежния съд. В. съд е приел, че спрямо този ответник е имало само един иск по чл.135 ЗЗД и не са били налице условията на чл.103, ал.2 ГПК /отм./. Дадени са и общи указания, че когато съдът постанови да бъдат разделени исковете, той не следва да прекратява производството по който и да е от тях, а следва да образува отделни дела и да продължи производството.
Разликата между спора, разрешен с определение №2963/23.12.1966г. по гр.д.№2838/66г. на ІІ ГО на ВС и спора по настоящото дело е в това, че в първия случай е постановено прекратително определение срещу един от ответниците по предявен иск, без това реално да е обусловено от разделяне на производството по реда на чл.103, ал.2 ГПК /отм./, а във втория случай производството по част от обективно съединените искове е прекратено само пред сезирания съд, като същевременно делото е изпратено на надлежния съд и реално ще продължи пред него по тези искове, без никакво заличаване на извършените до момента действия. Тази разлика изключва противоречиво разрешение по един и същ правен въпрос и съответно – основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Случаят, разрешен с определение №434/22.08.11г. по ч.гр.д.№373/11г. на ВКС, ІІІ ГО, също е различен. При него производството по един от исковете е прекратено на основание чл.126, ал.1 ГПК – поради наличие на две висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане. Съставът на ВКС е приел, че условието на чл.126, ал.1 ГПК не е налице и затова е отменил прекратяването. Липсва противоречие между това определение на ВКС и обжалваното в настоящото производство определение на въззивния съд, тъй като разглежданите в тях въпроси са различни.
Спорът по другото дело, по което е постановено определение №274/11.06.10г. по ч.гр.д.№619/09г. на І ГО на ВКС, е породен от това, че след разделяне на производството, единият от исковете е оставен без движение, след което исковата молба е върната поради неотстраняване недостатъците и, изразяващи се в липса на данни за постоянния и настоящ адрес на един от ответниците. В. съд е приел, че тази искова молба не е била нередовна, като се е позовал и на извършено преди разделянето призоваване на ответника по реда на чл.48, ал.1 ГПК. И тук разликата в проблемите, които са разрешени по двете дела, изключва основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че въззивният съд е действал в съответствие с т.9, б.”в” на ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, като е съобразил, че обжалваното първоинстанционно определение има преграждащ характер, но само пред сезирания съд.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2434/05.11.13г. по ч.гр.д.№3685/13г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: