ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 117
гр. София, 05.03.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 25 февруари , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3399/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр.С. срещу решение №19 от 20.06.2013 по в.гр.д. № 62/13 на ОС-Търговище, с което е отменено първоинстанционното решение №105 от 06.03.2013 г. по гр.д. №567/2013 на РС-Търговище и касаторът е осъден да заплати на Й. М. С. сумата от 18 889 лева- неплатена част от цена на дървесина по договори за продажба от 12.03.2007 г. и 09.02.2007 г., както и 11 497 лева-лихва за забава на основание чл.86 ЗЗД за периода: 30.04.2007 -01.04.2012 г. и законната лихва върху първата сума от предявяване на иска до окончателното плащане и съдебни разноски.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 ГПК.
Ответната страна в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че процесният спор е основан на правоотношение, възникнало между страните от два договора за продажба на дървесина сключени от тях съответно на 12.03.2007 г. и 09.02.2007 г.. По силата на уговорките в тях ищецът като собственик на два горски имота е предоставил същите на ответното дружество за извършване на сеч в тях и се е задължил да прехвърли правото на собственост върху добитата дървесина на ответника срещу заплащане от страна на последния на договорената между страните цена. Съгласно уговорката в чл.5 от двата договора купувачът е длъжен да заплати цялото действително количество отсечена и маркирана дървесина, а не само предварително договореното което служи само за база. Въз основа на събраните и приети по делото писмени доказателства, неоспорени от страна на ответника и съобразно заключението на лесотехническата експертиза, изслушана по делото, съдът е счел за установено, че от двата горски имота на ищцата, от страна на ответника, реално е добито и извозено количество дървесина, което по своето количество надвишава първоначално уговорените прогнозни обеми. Доколкото последните са заплатени, ответникът остава да дължи разликата, предмет на иска по цени, съгласно договора, върху които се дължи и лихва-обезщетение за забава.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите: за обосноваността на изводите на съда, относно това , че извършената сеч е осъществена от ответника, следва ли съдът да обсъжда само част от събраните доказателства/ заключението на вещо лице/ , без да обсъжда всички доказателства в тяхната съвкупност-т.е. и писмените такива и следва ли да се изложат от съда съображения за това, как като решаващ спора орган е достигнал до конкретните размери на сумите, които е присъдил.
Твърди се,че по въпросите налице противоречива практика на съдилищата. Сочи и прилага незаверено копие от въззивно съдебно решение на ОС-Враца, за което няма данни да е влязло в законна сила.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и неговата значимост за изхода на спора и формулировката на въпросите от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че същите не отговарят на тях. Това е така, доколкото , първият въпрос: за обосноваността на изводите на съда изобщо не е правен, а фактически и представлява оплакване за необоснованост на обжалвания акт. Подобни оплаквания не могат да се релевират във фазата по допускане до касация при липса на конкретно зададени от касатора правни въпроси, а за касационният съд е налице забрана да сам да извлича и формулира от тях правни въпроси – т.1 от цитираното вече ТР. Същите имат значение само във фазата на произнасяне по същество на основателността на касационната жалба-чл.281 т.3 ГПК, но не и при преценка основанията за допускане до касация.
Останалите два въпроса са без значение за изхода на спора, тъй като не се установява допускане на твърдяните в тях процесуални пропуски на въззивния съд: напротив-съдът е обсъдил заключението на в.л. и писмените доказателства в тяхната съвкупност и е изложил съображения относно размерите на сумите, които е присъдил. Следователно самоцелният отговор на тези въпроси не би довел до промяна в изхода по спора. Отделно от това освен липсата на първата предпоставка за допускане до касация/ правен въпрос от значение за изхода на спора/ не е налице и втората: противоречива практика на съдилищата, доколкото от приложеното незаверено копие от въззивно съдебно решение на ОС-Враца по в.гр.д. 555/11 няма данни да е влязло в законна сила, в който случай единствено същото може да се цени като казуална практика по смисъла на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК и то ако се противопоставя на друг такъв акт от тази категория / така т.3 от цит. ТР/.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №19 от 20.06.2013 по в.гр.д. № 62/13 на ОС-Търговище.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.