О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
[населено място] , 05.03.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и осми февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 476/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на В. Т. и А. П. против разпореждания от 31.01.2019 г. по т.д.№ 2018/2018 г. на Софийски апелативен съд, с които са върнати касационните жалби, подадени от всеки от двамата против решение № 2532/01.11.2018 г. по същото дело, поради неотстраняване в срок констатираната по същите нередовност – невнесена държавна такса за касационно обжалване, вкл. и след продължаването му по реда на чл.63 ГПК. Жалбоподателите не оспорват невнасянето на указаната държавна такса, вкл. в продължения по реда на чл.63 ГПК срок, но се позовават на неуведомяването си за същия, както и че в периода от постановяване определенията на съда за продължаването му и до постановяване на атакуваните разпореждания за връщане на касационните им жалби не са имали достъп до делото, въпреки неколкократно направените в деловодството справки, получавайки информация, че делото е „на доклад”.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частните жалби са подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
Частните жалби са неоснователни.
Според формираната непротиворечива съдебна практика съдът няма задължение да уведомява страната за постановеното от него определение по чл.63 ГПК. Съгласно чл.7 ал.2 ГПК съдът връчва препис само от актовете подлежащи на самостоятелно обжалване, каквото определението по чл.63 ГПК не е. Страната сама следи за продължаването му. В този смисъл : опр. № 454 по ч.гр.д.№ 4232/ 2013 г. на ІV г.о., опр.№ 158 по ч.гр.д.№ 145/2011 г. на ІІІ г.о., опр.№ 495 по ч.т.д.№ 1309/2014 г. на І т.о., опр. № 147 по ч.г.д.№ 84/2010 г. на ІІІ г.о., опр.№ 385 по ч.гр.д.№ 374/2010 г. на ІІ г.о., опр.№ 348 по ч.т.д.№ 135 /2015 г. на І т.о., опр.№ 364 по ч.т.д.№ 1656/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС и др.. Не са представени доказателства в подкрепа на твърдението, че делото не е било на разположение в деловодството на съда, за справка относно произнасяне по молбите. Но и да биха били налице, не биха били достатъчни да обосноват неоснователност на разпорежданията за връщане на касационните жалби, тъй като и до произнасянето на съда по чл.63 ГПК страната остава обвързана от първоначално определения срок. Изпълнението на указанията за отстраняване на нередовностите не е в причинност с узнаване разпореждането за продължаване на срока или отказа за това, нито зависи от съдържанието на това разпореждане, а от обективните възможности на страната. Първоначално определеният срок я обвързва и кани да изпълни във времевите граници в които може. Ако същите последващо съвпаднат с дискрецията на съда не би било в причинност с възможността за изпълнение, считано от узнаване за определението по чл.63 ГПК, а с възможността за това, считано от изтичането на първоначалния срок, съгласно чл.63 ал.2 пр. второ ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпорежданията на Софийски апелативен съд от 31.01.2019 г. по т.д.№ 2018/2018 г., за връщане касационните жалби на А. Р. П. и В. Н. Т. против решение № 2532/01.11.2018 г. по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: