5
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
[населено място], 6.02. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 530 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е въззивно определение на Пловдивския окръжен съд № 2249 от 19.07.2013 г. по ч.гр.д. № 1859/2013 г., с което е потвърдено определение от 03.04.2013 г., постановено по гр.д. № 601/2011 г. на Първомайския районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска с правно основание чл. 53, ал. 2 З. и неотстраняване в срок нередовностите на исковата молба по исковете с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 124, ал. 1 ГПК, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Недоволни от въззивното определение на ПОС са жалбоподателите И. П. Г. от [населено място] и А. Д. Г. от [населено място], Пловдивска област, които чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-П., го обжалват в срок като считат, че същото е неправилно и молят да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците по частната жалба не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, частните касатори сочат, че в обжалваното определение съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставените правни въпроси са – когато съдът прецени, че при ответниците е налице фигурата на необходимото другарство и когато един от ответниците не е посочен като страна, длъжен ли е съдът да даде напътствия и указания на ищеца, че следва да посочи този ответник, като предупреди ищеца, че непосочването на този ответник като страна ще представлява нередовност на исковата молба; както и може ли съдът служебно да се десезира от спор за собственост върху земя като игнорира искането на ищеца съдът да изиска служебно от Поземлена комисия/ОСЗГ/гр. П. съответната преписка на процесния имот. Представя и се позовава на решение от 26.04.1997 г. по гр.д. № 3902/1995 г. на ВКС, ІV г.о., както и се позовава на ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 и т. 17.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение за прекратяване производството по делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на частните жалбоподатели и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 53, ал. 2 З. е процесуално недопустим, тъй като не е предявен срещу надлежно легитимиран ответник – собственик на описаните урегулирани поземлени имоти, за които се твърди, че са заснети на мястото на имота на ищците. По отношение на предявените при условията на евентуалност искове за собственост по чл. 108 ЗС и чл. 124, ал. 1 ГПК е приел, че тъй като в случая липсват доказателства за завършена процедура по реституиране на имота – не е представено окончателното решение на ПК-П. по чл. 18ж ЗСПЗЗ относно него, т.е. няма реално завършена процедура по възстановяване на собствеността, което обуславя липсата на правен интерес от предявяване на исковете за собственост като преждевременно предявени. В тази връзка е приел, че не са изпълнени указанията на съда за отстраняване нередовностите на исковата молба, поради което правилно по отношение на тези искове тя е върната и производството прекратено. П. на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че след като исковата молба е била нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, правилно първоинстанционният съд я оставил без движение за отстраняване в срок нередовностите й и тъй като те не са били отстранени в законовия срок и с представената допълнителна молба на ищците от 22.02.2013 г., правилно съдът на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, я е върнал.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че жалбоподателите не са изложили кой е правният въпрос, разрешен от въззивния съд, който да е от съществено значение за делото, разрешен при хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Посочените правни въпроси от процесуално естество в депозираното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не са обусловили изхода на делото, поради което не съставляват общото основание за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като въпросът за фигурата на необходимото другарство не е обусловил изхода на делото по отношение на предявения иск с правно основание чл. 53, ал. 2 З., за който съдът е приел, че е процесуално недопустим, поради липсата на пасивна процесуалноправна легитимация. До този извод съдът е стигнал след като изпълнявайки указанията, дадени с определение № 78 от 28.01.2013 г. по ч.гр.д. № 633/2012 г. на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, постановено в производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, свързани с редовността на исковата молба по този иск, а именно да се изложат пълно и ясно обстоятелствата по този иск, които да кореспондират с петитума, както и да бъдат включени всички заинтересовани страни, решаващият съд с разпореждане от 12.02.2013 г. по гр.д. № 601/2011 г. на Първомайския районен съд, е оставил исковата молба без движение по предявените искове по чл. 53, ал. 2 З. и при условията на евентуалност искове за собственост по чл. 108 ЗС и чл. 124, ал. 1 ГПК относно спорния имот, с подробни указания за уточняване на обстоятелствената част, страните и петитума на тези искове. Във връзка с тези указания ищците са депозирали молба уточнение вх. № 1068 от 22.02.2013 г., с която изрично са заявили, че оттеглят иска срещу [община]. Във връзка с направеното уточнение на исковата молба с определение от 03.04.2013 г. първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 53, ал. 2 З., който е спор за материално право, е процесуално недопустим, тъй като не е предявен срещу надлежно легитимиран ответник – собственик на урегулираните поземлени имоти, за които се твърди, че са заснети на мястото на имота на ищците и е прекратил производството по този иск. По отношение на исковете за собственост, предявени при условията на евентуалност, съдът е приел, че указанията му не са изпълнени с допълнителната молба, а именно за описание на имота съгласно действащия регулационен статут, представяне на скица и данъчна оценка, поради което по отношения на тях е приел, че исковата молба е нередовна и подлежи на връщане, а производството по тях – прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Това определение е потвърдено с обжалваното въззивно определение. В заключение, като е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване производството по делото, въззивният съд е спазил задължителните указания на ВКС, дадени по делото с определение в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което и поставените процесуалноправни въпроси не са решени в противоречие, а в съответствие със задължителната съдебна практика, което обуславя липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по частна касационна жалба с вх. № 25254/12.09.2013 г. на И. П. Г. от [населено място] и А. Д. Г. от [населено място], Пловдивска област, въззивно определение на Пловдивския окръжен съд № 2249 от 19.07.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 1859/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :