2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
София, 06.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 793 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ц. А. З. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. Б., против въззивното решение № 395 от 17 март 2011 г., постановено по в.гр.д. № 2848 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2010 г., с което е потвърдено решение № 48 от 16 февруари 2009 г., постановено по гр.д. № 126 по описа на районния съд в гр. Карлово за 2008 г. за отхвърляне на иска на Ц. З. за осъждане на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] да му заплати сумата от 2315,56 лева неизплатена част от обезщетение по чл. 331, ал. 2 КТ, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез изпълнителния директор И. А. С., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, приподписан от юрисконсулт М. К., изтъква доводи за недопустимост на обжалването на основание чл. 280, ал. 2 ГПК и за неоснователността на жалбата.
К. съд в настоящия си състав приема, че жалбата на Ц. А. З. е недопустима предвид правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационната жалба е постъпила във въззивния съд на 7 април 2011 г. На 21 декември 2010 г. е публикувано изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК. Според § 25 и 26 от ПЗР към ЗИД ГПК, обнародван в ДВ бр. 100 от 2010 г., висящите производства се разглеждат по досегашния ред, а самото изменение в ГПК (с изрично изброени изключения) влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник. Следователно, преди подаването на касационната жалба е влязло в сила новото правило на чл. 280, ал. 2 ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В случая цената на изначално предявения иск по чл. 331, ал. 2 КТ е от 2315,82 лева, поради което е явно, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по предявения иск.
Ответникът претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции, както и за възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК заради представляването на дружеството от юрисконсулт. К. съд може да присъжда разноски само за настоящата инстанция при положение, че оставя касационната жалба без разглеждане, а разноските пред други инстанции следва да се претендират по друг ред. Освен това доказателства за сторени такива за касационното производство не се представят, поради което следа да се присъди само възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 150 лева.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Ц. А. З. от [населено място] против въззивното решение № 395 от 17 март 2011 г., постановено по в.гр.д. № 2848 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2010 г.
ОСЪЖДА Ц. А. З., ЕГН [ЕГН] с адрес в [населено място], [улица], да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: