2
определение по ч.гр.д.№ 1034 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
гр.София, 08.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 1034 от 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. Б. И. срещу определение № 1652 от 21.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 15456 от 2018 г. на Софийския градски съд, II-Г състав въззивен състав, с което е по същество е потвърдено определение № 1165 от 01.11.2018 г. на Д. К.- съдия по вписванията при СРС за отказ да заличи възбрана, наложена по изп.д.№ 20128380404198 от 2012 г. по описа на ЧСИ М. Б. и вписана в Службата по вписванията- [населено място] с вх.рег.№ 23292/2012 г., том ….., акт ….. .
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното определение с посочена практика на ВКС: Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС и определение № 141 от 17.07.2018 г. по гр.д.№ 3974 от 2015 г. на ВКС, ГК, второ г.о. Поставя се правния въпрос: Ако купувачът по публичната продан не желае да се възползва от защитата, която му е осигурена от вписването на възбраната, то след извършване на публичната продан следва ли тази възбрана да бъде вдигната ?
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение счита следното: С определение № 1165 от 01.11.2018 г. Д. К.- съдия по вписванията при Районен съд- [населено място] е отказал да заличи по искането на Б. Б. И. възбрана, наложена по изп.д.№ 20128380404198 от 2012 г. по описа на ЧСИ М. Б.. Според съдията по вписванията, искането на Б. Б. И. следва да се остави без уважение, тъй като съгласно чл.31, ал.1 от Правилника за вписванията /П./ заличаването на възбраната може да бъде поискано само от учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението, а ако гаранцията или обезпечението не са послужили- от заинтересованото лице със заявление, към което се прилага удостоверение, че вписването може да се заличи. Съдията по вписванията се е позовал на приетото в Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, според което вписаните по реда на чл.397, ал.1, т.1 ГПК или наложените в производството по индивидуално принудително изпълнение по чл.451 ГПК и чл.452, ал.2 ГПК възбрани не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените в закона хипотези. С оглед приетото в това тълкувателно решение е приел, че процесната възбрана не подлежи на заличаване по ред, различен от цитирания в чл.31 от П.. В случая се касаело да искане за заличаване на възбрана от лице, което твърди, че е заинтересовано по смисъла на чл.31 от П. /лице, което е закупило възбранения имот от купувача по осъществена по изпълнителното дело публична продан/, без това лице да представя писмено нареждане от ЧСИ Б. за вдигане на наложената възбрана.
За да постанови определението си за потвърждаване на отказа на съдията по вписванията да впише заличаване на възбраната, наложена по изп.дело № 20128380404198 от 2012 г. по описа на ЧСИ М. Б., Софийският градски съд е приел, че съгласно приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, тази възбрана не подлежи на заличаване, въпреки извършената публична продан на имота и изплащане на сумите по разпределението, тъй като тя брани интереса на купувача по публичната продан спрямо трети лица, придобили имота след вписването на възбраната, но преди вписването на постановлението за възлагане и спрямо други кредитори, вписали възбрани след първата възбрана: защото при вписана възбрана по изпълнителното дело постановлението за възлагане на възбранения имот на купувача по публичната продан придобива ред на вписване не от неговото вписване, а от вписването на възбраната.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното определение налице е посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване: Обжалваното определение противоречи на т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че вписаните по изпълнително дело възбрани не се заличават след провеждане на публичната продан на възбранения имот, освен в изрично предвидените от закона случаи /един от които е чл.433, ал.3 ГПК/ и че след влизане в сила на постановлението за възлагане, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако тя не му е противопоставима и не брани права.
По съществото на жалбата: Видно от представения по делото нотариален акт № ….., том ….., рег. № 2206 по нот.д.№ ….. от 21.07.2016 г., молителят Б. Б. И. се легитимира като собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ….. , представляващ жилище, находащо се в [населено място], район „В.“,[жк], [жилищен адрес]. Имотът е придобит от Б. И. по силата на договор за покупко-продажба, сключен с А. П. И.- купувач по публична продан на това жилище, осъществена по изпълнително дело № 20128380404198 от 2012 г. В този смисъл е представеното по делото постановление за възлагане от 11.01.2013 г. Не се спори и от представеното искане на ЧСИ М. Б. за вписване на възбрана изх.№ 40158 от 31.05.2012 г. се установява, че по това изпълнително дело, преди извършване на публичната продан, върху гореописания имот частният съдебен изпълнител е наложил възбрана, която е била вписана в Службата по вписванията с вх.рег.№ 23292/2012 г., том …., акт ….. .
Видно от представеното писмо на „Т. С.“ ЕАД от 10.10.2018 г. и 2 бр. платежни нареждания от 28.09.2018 г. и от 05.10.2018 г., изпълнителното производство, по което е наложена тази възбрана, вече е приключило съгласно чл.433, ал.2 ГПК /задължението е изпълнено и са събрани разноските по изпълнението, като взискателят е предприел действия за прекратяване на изпълнителното дело/, поради което е налице основанието на чл.433, ал.3 ГПК за вдигане на наложената възбрана от съдебния изпълнител. Поради бездействието на същия и предвид приетото в горепосоченото ТР, искане до съдията по вписванията за заличаване на тази възбрана може да отправи и Б. И. /като приобретател на купувача по извършената по изпълнителното дело публична продан/.
След като публичната продан на имота по изпълнителното дело е приключила и няма доказателства, че в периода между вписването на възбраната и влизането в сила на постановлението за възлагане длъжникът е извършил разпореждания с възбранения имот в полза на трето лице, че други кредитори са вписали други възбрани или че възбраната е противопоставима на купувача по публичната продан, следва да се приеме, че възбраната е изпълнила своята защитна функция да запази имота в патримониума на длъжника до момента на публичната продан и да се признае правото на молителя Б. И. /като приобретател на купувача по публичната продан/ да иска заличаване на тази възбрана, така че имотът да бъде „изчистен“ от всякакви тежести. В този смисъл е разрешението, дадено в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, както и в определение № 141 от 17.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 3974 от 2015 г. на ВКС, ГК, второ г.о.
Предвид на изложеното обжалваното определение на Софийския градски съд и потвърденото с него определение на съдията по вписванията следва да бъдат отменени, като вместо това следва да се постанови извършване на заличаване на възбраната.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1652 от 21.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 15456 от 2018 г. на Софийския градски съд, II-Г състав въззивен състав.
ОТМЕНЯ определение № 1652 от 21.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 15456 от 2018 г. на Софийския градски съд, II-Г състав въззивен състав и потвърденото с него определение № 1165 от 01.11.2018 г. на съдия по вписванията при СРС за отказ да заличи възбрана, вписана в Службата по вписванията- [населено място] с вх.рег.№ 23292/2012 г., том …., акт …. .
ДА СЕ ИЗВЪРШИ заличаване на възбраната, наложена върху жилище, находящо се [населено място], район „В.“,[жк], [жилищен адрес] и вписана в Службата по вписванията- [населено място] с вх.рег.№ 23292/2012 г., том …., акт ….. .
РАЗПОРЕЖДА на съдията по вписванията при СРС да извърши необходимите действия по заличаването на възбраната.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.