О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
София, 09.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 950 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Д. Д. против решение от 25.03.2010г., постановено по гр.д.№ 2965/2008г. на СГС с което е оставено в сила решение от 14.07.2008г. по гр.д.№ 7365/2007г. на С. РС в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от касатора да се признае за установено по отношение на ответницата Л. Д. Д., че е собственик на 80 кв.м.от УПИ ІХ-159 от кв. 15 по ПУП на[населено място], кв. “О. купел” целия с площ 496 кв.м., която част е разположена между регулационната линия с УПИ ХІІІ-1040 и линията със знак за общност “Z”, обективирана с скица № АБ-9400.311/2007г., издадена от СО, която е неразделна част към решението.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – 110 от З. /отм/, допуснати съществени процесуални нарушения поради не обсъждане на доказателствата, касаещи регулационния статут на имота и необоснованост на решението.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК касаторът счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол, тъй като съдът не обсъждайки събраните гласни и писмени доказателства, касаещи владението му върху спорната площ от 80 кв.м. и регулационния статут на имота и е действал в противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. и ТР № 3/1993г., като не е изследвал дали е приложена регулацията, а е приел че отчуждителното действие на дворищната регулация е настъпило автоматично. По тези въпроси се позовава на основанията по чл. 280, ал.1 , т. 1 и 3 от ГПК.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, като счита, че съдът е обсъдил относимите към установителния иск за собственост доказателства и е съобразил правната уредба, поради което не е нарушено ТР № 1/04.01.2001г., а ТР № 3/1993г. е неприложимо, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1, а наличието на съдебна практика по поставените въпроси соби на липса на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК в първоначалната му редакция, при действието на която е постъпила касационната жалба до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: С н.а. № 25/1972г. и н.а. № 191/1973г. Д. И. Д. купува празно дворно место от 1250 кв.м., съставляващо имот 255, полигона № 34, К., м. “Тресулите” и с н.а. № 73, т. ІХ /03.12.1973г. дарява на двете си деца И. и Л. /страни по делото/ по 1/:4 ид.ч. С протокол от 07.05.1975г. е оформена съдебна спогодба по гр.д.№ 1901/1975г., като ответницата получава дял І – имот 255-А с площ 400 кв.м., ищецът получава имот 255 с площ 400 кв.м. и родителите Д. и С. Д. получават имот 255-Б с площ 450 кв.м. С н.а. № 70/1985г. Д. и С. Д. даряват на дъщеря си Л. само жилищната сграда в имот 255-б без дворното место. Съпругата С. умира на 30.03.1997г. Съпругът оставя универсално саморъчно завещание, с което се разпорежда с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на дъщеря си Л.. Той умира на 04.07.2006г.
Л. Д. е предявила иск за делба на дворното место, получено в дял от двамата родители. Ответникът И. Д. е заявил искане за намаляване на завещателното разпореждане и дарението. Съдът е допуснал делбата с необжалваната пред въззивната инстанция част от решението. В хода на производството И. Д. е предявил инцидентен установителен иск за собственост по давност на 80 кв.м.от УПИ ІХ-159 от кв. 15 по ПУП на[населено място], кв. “О. купел” целия с площ 496 кв.м., която част е разположена между регулационната линия с УПИ ХІІІ-1040 и линията със знак за общност “Z”, обективирана с скица № АБ-9400.311/2007г., издадена от СО, която е неразделна част към решението. СТЕ, приета от СГС е установила, че по линията “Z” минава на место оградата и че това е линията, по която е извършена делбата през 1975г. Първия регулационен план за тази част от града е приет 1994г. Регулационната граница не минава по линията “Z”, а на север от нея до жилищната сграда. Установено е, че ответника реално владее спорната площ, че баща му е съзнавал това, но не е бил съгласен със съществуващото положение.
Въззивният съд е приел с влизане в сила на регулационния план от 1994г. дворищната регулация е проявила отчуждителното си действие и пространствените предели на правото на собственост се определят от регулационните линии, т.е. процесната площ е част от процесния парцел, предмет на иска за делба. Прието е, че ищецът не е могъл до 2001г., когато е изменена нормата на чл. 59 от З. /отм/ да придобие по давност реална част от парцел, а от отмяната на установената с този текст забрана до предявяване на иска не е изтекъл изискуемия се от закона 10 годишен период за придобиване на тази площ до неговия личен имот по давност. Поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на РС, решението е потвърдено.
Искът за собственост се предявява според актуалното състояние на имотите. Регулационните линии определят пространствените предели на правото на собственост при действието на З./отм/ , нормата на чл. 59 от този закон в първоначалната и редакция в сила до 2001г. изрично забраняваше придобиване на реална част от парцел. По предявеният иск за собственост съдът се е съобразил с тази съдебна практика и правна уредба и е обсъдил относимите към спора доказателства, касаещи актуалния статут на имота. Затова не е нарушено ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК. Проследяването на регулационния статут на имота и изследване на въпроса за приложението на регулацията по предходните планове, с оглед правилното заснемане на имота в последния кадастрален план е относимо и е предмет на иска по чл. 32, ал.1 т.2 от З. /отм/, респективно по иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР. Такъв иск касатора не е предявил, поради което е неотносимо и ТР № 3/1993г. Не е установено със сила на присъдено нещо, че към 1994г., когато е влязъл в сила последния актуален регулационен план процесните 80 кв.м. са били собственост на И. Д. и са били неправилно заснети към парцел ІХ-159, поради което тази площ е част от парцела, на който е поискана делба. Процесното место не е показано в плана като придаваемо по регулация, но ако касатора е считал, че реалната му характеристика е била такава е могъл да иска изменение на плана в сроковете и по реда на пар. 6 от ЗУТ, каквато процедура няма данни да е инициирана от него. Затова като е изходил от актуалния регулационен статут на имота, въззивния съд не е нарушил задължителната съдебна практика – ТР № 3/1993г. Изложеното сочи на липса на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК и по двата поставени въпроса.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, тъй като не е налице неясна, или непълна правна уредба по поставения въпрос, а установената съдебна практика не е неактуална и не се нуждае от коригиране.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.03.2010г., постановено по гр.д.№ 2965/2008г. на С. градски съд по касационна жалба, подадена от И. Д. Д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: