4
гр. д. № 1004/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 117
София, 08.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 24 януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 1004/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Г. Д. С., С. К. С., Д. Д. К. и К. С. К. са подали касационна жалба срещу решение от 10.05.2011 г. по гр. д. № 315/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 10.12.2010 г. по гр. д. № 2835/2010 г. на Варненски районен съд, с което касаторите са осъдени да предадат на К. К. и Н. И. владението на по ? ид. ч. от недвижими имоти представляващи апартамент № 3 и прилежащото му избено помещение № 9, апартамент № 4 и прилежащото му избено помещение № 4 както и съответните идеални части от сградата, намираща се в [населено място], [улица], както и 37.50 кв. м. ид. части от дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ ІV-53, в кв. 482, по плана на 13 подрайон на [населено място]. К. довод е за недопустимост евентуално неоснователност на претенцията за предаване на ид. част от дворното място, застроено с многоетажна жилищна сграда, както и на исковете за ревандикация на по ? ид. част от двата апартамента, построени на основание отстъпено право на строеж.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна. Твърдят че не са налице предпоставки за допускане касационна проверка, тъй като не са посочени съществените за изхода на спора въпроси, решени от съда, които да съставляват обща предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното на Варненски РС, с което са уважени предявените от К. и И. срещу касаторите ревандикационни искове за по 1/4 ид. ч. от апартаменти №№ 3 и 4, в сградата, построена в УПИ ІV-53, в кв. 482, по плана на 13 подрайон на [населено място] и за 37.50 кв. м. ид. части от дворното място.
Прието е, че в отношенията между ищците и ответниците Г. С. и съпругът й С. С. следва да се зачете силата на пресъдено нещо, формирана с решение от 28.05.2009 г. по гр. д. № 1028/2008 г. на Варненски ОС, с което е прието за установено между страните, че К. е собственик на 985/14256 ид. ч. от дворното място по наследяване от С. К., както и че тя и съпругът й Н. И. са собственици в режим на СИО на 2579/14256 ид. ч. от същия имот, които права са придобили на основание давностно владение.
На основание договор за покупко-продажба сключен през 1964 г. между Д. К., наследодател на ищцата К. и ответницата Г., като продавач и Т. Т. като купувач последният е придобил правото на собственост върху ? ид. ч. от имота.
През 2004 г. между Г. С. С. Т., Д. Т., К. Т., Т. Т., Р. Т. и Х. Д. е сключен договор, с който страните взаимно са си отстъпили право на строеж на конкретни обекти в сградата, която ще се построи въз основа на одобрен архитектурен проект. За Г. С. това право е отстъпено за ап. № 3 и № 4 и прилежащите им мазета № 9 и № 4, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.
С договор от 02.03.2005 г., обективиран в н. а. № 172, т. І, н. д. № 172/2005 г., Г. С. е продала учреденото й право на строеж за двата апартамента на Д. К., заедно с 18.75 кв. м., ид. ч. от дворното място, цялото от 250 кв. м., съставляващо УПИ ІV-53, кв. 482 , по плана на [населено място].
По отношение на ответниците К., които са закупили правото на строеж за същите два апартамента от Г. С. на 02.03.2005 г., е прието, че праводателката им е била носител на правото на строеж само за ? ид. ч. от правото на строеж върху дворното място, а не на ?, поради което сключеният договор е породил вещни права до този размер. След реализирането на правото на строеж, то се е трансформирало в право на собственост като ответниците К. се легитимират като собственици на ? ид. ч. от описаните апартаменти, а останалите по ? ид. ч. от тях са собственици на ищците на основание приращение.
Касаторите поддържат, че с решението съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос дали учреденото право на строеж изключва придобивния способ приращение.
Този въпрос не е обсъждан от съда. От фактическа страна е прието за установено, че праводателката по договора за суперфиция Г. С. е била собственик на по малка част от правото на строеж за терена, от прехвърленото по договора. В съответствие със закона и трайно установената практика съдът е приел, че договорът за продажба на вещни права поражда транслативно действие до този обем права, за който продавачът се е легитимирал като собственик при сключването му. Това следва от принципа, че никой не може да прехвърли права, които няма. Правото на строеж съответства по размер на правото на собственост. Когато правен субект е собственик на идеална част от правото на собственост върху терена, то той може да се разпореди валидно само до размер на същата идеална част и от ограниченото вещно право на строеж за същия терен. Построеното извън обема на предоставеното право на строеж става съсобствено между собствениците на терена.
След като сключеният договор за суперфиция не е породил вещни права по отношение на ? ид. ч. от терена (или на 985/14256 ид. ч.), то това право не се е трансформирало в право на собственост за тези части от построените обекти след реализирането му. Тези части от построения обект са станали собственост по приращение на собственика на терена.
Въпросът дали единият придобивен способ изключва другия не е решаван от съда. Съдът ги е разгледал като различни придобивни способи, които предполагат осъществяването на различни правопораждащи факти. съобразно това поставеният въпрос не може да бъде определен като общо основание за селектиране на касационната жалба. като такъв може да бъде определен този материалноправен или процесуален въпрос, който е от значение за формиране решаващата воля на съда и изхода на спора. Такъв въпрос не е формулиран в изложението към касационната жалба, поради което не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение.
Ответниците по касация К. К. и Н. И. са направили разноски за производството в размер на 300 лв., което се установява от представения договор за правна помощ и съдействие сключен с адв. К. К. на 21.09.2011 г. Съобразно изхода на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторите ще бъдат осъдени да заплатят на ответниците сторените от тях разноски за производството.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.05.2011 г. по гр. д. № 315/2011 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Д. С., С. К. С., Д. Д. К. и К. С. К. да заплатят на К. К. и Н. И., представлявани от адв. К. К. от ВАК, от [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата 300 (триста) лева разноски за касационното производство
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: