О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 117
гр.София 18.02.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 29/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Н. А. Т. от гр. С. срещу решение № 324 от 20.05.2008 год. по гр.дело № 275/2008 год. на Смолянски окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 66/14.02.2008 год. по гр.дело № 783/2007 год. на Смолянския районен съд и иска му по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на жалбата му, защото въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на твърдението си сочи две решения на ВКС – № 541 по гр.дело № 158/2004 год. и решение № 432 по гр.дело № 2* по описа за 2002 год.
По т.2 на чл.280, ал.1 ГПК касаторът е представил решения № 275 по гр.дело № 301/2006 год. на Смолянски районен съд, решение № 346 по гр.дело № 839/2007 год. на същия съд и решение № 655 по гр.дело № 549 по описа за 2007 год. на Смолянски районен съд. Касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, като е отказал да признае доказателствената стойност на приложения „списък” на лицата, притежаващи гори в района на с. С., а е признал доказателствена стойност само на последната декларация от 1949 год., с която общият наследодател е заявил по-малко площи гори, от действително притежаваните от него.
Касационният съд счита, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, на които се позовава касатора, по следните съображения: въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, защото цитираните от касатора решения разрешават спорове, различни от настоящия. Така цитираното решение № 541 по гр.дело № 158/2004 год. на І-во г.о. ВКС е постановеното по чл.19 СК и в него е обсъждано нарушение на чл.188, ал.1 ГПК/отм./, допуснато от решаващия съд – т.е. необсъждане на всички доказателства, съобразно тяхното доказателствено значение и стойност. В настоящия случай съдът е обсъдил всички представени от касатора доказателства, но приел, че последната декларация от 1949 год. установява по категоричен начин правото на собственост на общия наследодател към този момент, когато е притежавал гори в по-малък размер. Касационният съд не приема за основателен довода на касатора, че този размер е различен, защото през 1948 година са били отчуждени 21 дка гори в м.”Чокманското”, съгласно протокол за оценка, приложен по делото, които гори наследодателят не е заявил през 1949 година.
Към 1948 година, притежаваните гори са били 121.460 дка, включително с отчуждените 21.400 дка в м.”Чокманското”, като в декларацията от 1949 година наследодателят е заявил също гори в тази местност, а именно 60.6 дка и 4 дка, което обстоятелство е отчетено от решаващия съд, приемайки доказателствената стойност на декларацията от 1949 година.
Не е налице и твърдяното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото не се установява противоречие между въззивното решение и съдебната практика, на която се позовава касатора в приложените решения на Смолянски районен съд. Обстоятелството, че по цитираните решения има постановени позитивни резултати, защото исковете на ищците по тях са уважени по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ не може да обоснове изводи за противоречива съдебна практика.
По тези спорове съдилищата са приели, че представените от ищците доказателства са категорични и убедителни относно твърдяния факт за притежаваните от техните наследодатели гори, конкретизирани по площ и местности.
Нещо повече, в настоящия спор се установява, че ответникът Общинска служба по земеделие и гори гр. С. е възстановил на касатора повече гори, а именно в размер на 119.601 дка, отколкото са декларирани в емлячния регистър от 1949 год., а именно 114.600 дка гори.
Касационният съд не обсъжда последното, твърдяно от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по него не са изложени аргументи, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че касационната жалба не следва да се допусне на касационно обжалване, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 324 от 17.06.2008 год. по гр.дело № 275/2008 год. на Смолянския окръжен съд, по касационната жалба на Н. А. Т. от гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: