ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 117
София 04.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 800/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Г. Х. – от гр. В. срещу Решение № 365 от 16.VІІ.2008 г. по т.д. № 369/ 2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 643/ 2008 г. по гр.д. № 6545/ 2007 г. на Варненски районен съд, с което Х. Г. Х. – от гр. В. е осъден да заплати на “Р”ООД – гр. Б. лв. – възнаграждение по договор за поръчка, 438 лв. – ДДС и 7 300 лв. – неустойка, със законната лихва от 10.VІІІ.2007 г., с оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила, и необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – за необходимостта от индиви – дуализация на предмета на договора и постигането на съгласие – Р. № 64/21.ІІ.1996 г. по гр.д. № 888/ 1995 г. на ВКС и Р. №1561/ 27. ХІІ.1999 г. по гр.д. № 806/1999 г. на ВКС, за необходимостта договорът да съдържа съществените условия на окончателния договор и специално индивидуализация на предмета на договора – Р. от 5.VІІ.2006 г. по т.д. № 89/ 2006 г., Р. по гр.д. № 92/ 2004 г. и Р. № 572/ 15.ІV.2003 г. по гр.д. № 2279/ 2002 г. Жалбоподателят счита, че съдът е допуснал недопустимо комулиране на неустойки, за което се позовава на Р. № 508/ 25. ХІ.1998 г. по гр.д. № 350/ 998 г. на ВКС и че съдът неоснова – телно е възложил доказателствената тежест на ответника – Р. № 528/ 8.VІІ.2005 г. по т.д. №17/ 2005 г. на ВКС и Р. по гр.д. № 1522/ 2005 г. на ВКС. Жалбоподателят счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като договорите за посредничество при сделки с недвижими имоти са с широк граждански оборот, изготвят се типови договори с клаузи единствено в полза на фирмата посредник и по този договори липсва унифицирана съдебна практика. Жалбоподателят поддържа, че разрешаването на въпроса от касационната инстанция, ще способства за законосъобразно уреждане на обществени отношения с голяма значимост, ще се прекрати незаконосъобразното формулиране на договорните клаузи в нарушение на Закона за защита на потребителите, като и двете съдебни инстанции не са провели проверка за наличието на такива клаузи в договора. Жалбоподателят заключава, че разглеждането на спора по касационен ред, ще способства за създаване указания на съдилищата относно прилагане на разпоредбите на Закона за защита на потребителите и ще гарантира достиженията на правото на ЕС в областта на защита на потребителите и прилагането му във вътрешния правен ред.
Ответникът по касационната жалба “Р” – гр. Б. по съображения, изложени в писмен Отговор, излага, че не са налице основания за допускане на жалбата за разглеждане, излага и съображения за неоснователност по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционно-то решение, с което са уважени искове за възнаграждение по договор за поръчка 2190 лв., за ДДС 438 лв. и за неустойка 7300 лв. по чл. 5 от договора, поради неизпълнение задълженията на доверителя. За неоснователно е прието възражението на му за нищожност на договора поради липса на индивидуализация на имота, поддържана като липса на предмет на договора, както и възражението за неравноправни клаузи в договора, което съдът е преценил съобразно определението, съдържащо се в чл. 143 от Закона за защита на потребителите, коя клауза е неравноправна и с оглед хипотезите, посочени в чл. 145 от Закона за защита на потребителите, за което е изложил подробни съображения. Съдът, като е обсъдил събраните доказателства, е приел, че посредникът е изпълнил задължението си и е предложил на доверителя 4 офиса, а доверителят е закупил след осъществяване на лична връзка с продавача и без посредничеството на ищеца, офис в сградата на адреса, на който е един от предложените му офиси, поради което са налице условията на т. 2 от договора и дължи уговореното възнаграждение, както и неустойка по т. 6.
Жалбоподателят не сочи кои са съществените правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл, за които поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Не е достатъчно жалбоподателят само да посочи решения на ВКС по въпроси, по които се е произнесъл и въззивният съд, а следва и да обоснове защо счита, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
С оглед данните по делото настоящата инстанция може да изведе разрешените от въззивния материалноправни въпроси и те са: за действителността на сключения договор за поръчка, с оглед възражението на доверителя за липса на индивидуализация на имота, което поддържа като липса на предмет, и с оглед възражението за нищожност поради неравноправни клаузи съобразно разпоредбите на Закона за защита на потребителите, и за изпълнението на договора. Тези въпроси са съществени, защото от тях зависи изходът на делото, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Няма спор, че е постоянна съдебната практика относно необходимостта за постигане на съгласие относно съществените условия на съдържанието на окончателния договор, както и за изискването да е индивидуализиран предметът на договора, в който смисъл са посочените от жалбоподателя решения на ВКС и в който смисъл се е произнесъл и въззивният съд, като е обсъдил възраженията на доверителя, които е намерил за неоснователни по изложените съображения. От посоченото Решение № 508/ 25. ХІ.1998 г. по гр.д. № 350/ 1998 на ВКС, в което е прието, че неустойката е нищожна, когато е недействително поетото с договора задължение, не може да се приеме за основателен доводът на жалбоподателя, че въззивният съд е допуснал неоснователно комулиране на неустойки, като не е зачел акцесорния характер на неустойката. От Решение № 528/ 8.VІІ.2005 г. по т.д. №17/ 2005 г. на ВКС, с което е посочено, че страната не може да прави възражение за липса на договорни отношения, позовавайки се на порок, свързан с правосубектността или с представителната власт на насрещната страна и на Решение № 726 от 13.VІІ.2006 г. по гр.д. № 1522/ 2005 г. на ВКС, в което съдът е приложил чл. 127 ал. 1 ГПК (отм.), не може да се приеме за основателен доводът на жалбоподателя, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, неоснователно е възложил доказателствената тежест на ответника.
С оглед изложеното не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Неоснователно е поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Значението на разрешените от възивния съд правни въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, не се основава на широкия граждански оборот на договорите за посредничество при сделки с недвижими имоти и на съдържащите се в тях клаузи, за които жалбоподателят поддържа, че са изключително в полза на посредника. Разпоредбите на закона в частта относно договора за поръчка – чл. 280 и сл. ЗЗД – са ясни и е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика по приложението на разпоредбите на ЗЗД относно договора за поръчка. Въззивният съд е направил изводите си за основателност на предявените искове срещу доверителя за неизпълнение на задължения по договора за поръчка, след като приел за неоснователни възраженията му за недействителност, и в резултат на конкретна преценка на фактите по делото за твърдяното неизпълнение. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика по изложените правни въпроси, каквато в случая не е налице. Развитие на правото има, когато произнасянето от въззивния съд по съществен правен въпрос, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правна норма, както и когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, което в случая не е налице. Поради това доводите на жалбоподателя за необходимост от разрешаване на въпроса от касационната инстанция, което ще способства за законосъобразното уреждане на кръг обществени отношения с голяма значимост и за прекратяване на незаконосъобразното формулиране на клаузите в сключваните договори, не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 365 от 16.VІІ.2008 г. по т.д. № 369/ 2008 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: