3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1170
С., 22.10. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 455/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници” [населено място] против въззивно решение № 377 от 04.01.2012 г. по гр. дело № 850/2011 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 199 от 10.10.2011 г. по гр. дело № 729/2010 г. на Свиленградски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. Х. Г. извършено със заповед № 11494 от 04.10.2010 г. на директора на Агенция „Митници” на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „младши митнически специалист” в Митница С. и работодателят е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 1823,19 лв. за периода 05.10.2010г. – 05.04.2011г., ведно със законна лихва от дата на предявяване на иска 25.11.2010 г. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправния въпрос – в случай, че възстановен от съда служител впоследствие е уволнен отново, тъй като е определен за съкращение съобразно извършен подбор, длъжен ли е работодателят да се съобразява с действащото длъжностно разписание към момента на повторното уволнение, при положение, че служителят е предвиден за уволнение въз основа на друго длъжностно разписание, действащо към момента на първото уволнение. Въпросът е поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът Д. Х. Г. в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалва. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
На поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 правен въпрос, дали работодателят е длъжен да се съобразява с действащото длъжностно разписание към момента на повторното уволнение на служителя, след като е възстановен на работа, при положение, че е предвиден за уволнение въз основа на друго длъжностно разписание, действало към първото уволнение, когато е извършен и подбора, с обжалваното решение е даден отговор съобразен с установената съдебна практика, според която „съкращаване на щата” е налице, когато съответната трудова функция действително е премахната, фактическото премахване на длъжността е извършено от компетентен орган по надлежен ред преди да се извърши уволнението – датата на уволнението съвпада или следва датата, на която е извършена промяната на щата, т. е. реалното намаляване на щатните бройки за съответната длъжност касаят действащото щатното разписание към момента на уволнението, от където й законосъобразността на уволнението се преценява с оглед наличието на съответното основание към момента на извършване на уволнението и прекратяване на трудовия договор.
Приетото с обжалваното решение, че работодателят не е доказал реално съкращаване на щата за заеманата от ищеца длъжност, спрямо действащото към прекратяване на трудовия договор щатно разписание и не е извършен подбор, не влиза в противоречие с изложеното. Установено е, че към момента на издаване на заповедта за уволнение е действало длъжностно разписание в сила от 01.05.2010 г. Съпоставено с предходното щатно разписания от 15.12.2009 г. е установено, че намаляване на бройките за длъжността „младши митнически инспектор” няма – и по двете разписания те са 29 бойки, от което е направен извод, че уволнението извършено със заповедта от 04.10.2010 г., касае старо щатно разписание от 17.11.2009г. и от 15.12.2009 г. Съдът е стигнал и по-далеч в изводите си, като е приел, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение за посочената длъжност е имало две свободни щатни бройки, поради извършени дисциплинарни уволнения на двама служители, за които няма данни да са били възстановени. Прието е, че към момента на повторното уволнение на ищеца, няма доказателства за извършен подбор между служителите заемащи същата длъжност, а подбора извършен при предходно уволнение не може да санира настоящето уволнение като законосъобразно.
Предвид изложеното не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят не излага съображения за необходимост от промяна на установената съдебна практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2, пред. 2 КТ, липсват твърдения за неяснота и непълнота на нормативната уредба, което идва да покаже, че основанието е заявено формално.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за адвокатско възнаграждение 500 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 377 от 04.01.2012 г. по гр. дело № 850/2011 г на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА Агенция „Митници” [населено място] да заплати на Д. Х. Г. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ