О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1170
гр.София, 22.10.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА райчева РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4308 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.02.2015г. по гр.д.№328/2014г.на ОС Разград , с което е уважен частично иск с правно основание чл.200 КТ.
Жалбоподателят Б. З. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението, в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея иск, е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Насрещна жалба е предявил [фирма], който поддържа, че решението е незаконосъобразно в частта му, с която е уважен предявения иск.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
С въззивното решение съдът, като е потвърдил частично първоинстанционното решение, е осъдил на основание чл.200 КТ [фирма] да заплати на Б. З. , сумата от 7000 лева, ведно със законна лихва, считано от дата на увреждането до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществани вреди от трудова злополука. Със същото решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение частично, е отхвърлил иска на Б. З. против [фирма] , с правно основание чл.200 КТ за присъждане обезщетение за неимуществени вреди в размера над 7 000лв. до първоначално предявения такъв от 25 000лв.
Прието е за установено, че към момента на злополуката жалбоподателката-ищец е била в трудови правоотношения с [фирма] и претърпените от нея вреди са в причинна връзка с трудовата злополука, претърпяна като такава по време и по повод изпълнение, на възложените й по трудов договор задължения. Установено е своевременното деклариране на претърпяната от въззиваемата злополука като трудова такава по реда на чл. 57 от КСО и не са налице предпоставки, вменяващи в отговорност на работничката поведение, съпричиняващо претърпения от нея вредоносен резултат.
Взето е предвид заключение на назначената по делото СМЕ, в което е констатирано, че при придвижване към складово помещение, стъпвайки накриво, на 09. 06.2011г. жалбоподателката получава счупване на вътрешния глезен на ляв крак, като за периода 10-13.06.2011г. на същата е бил издаден Болничен лист №0065020 за временна нетрудоспособност с диагноза „навяхване и разтягане на връзки на ниво глезен и стъпало”. Установено е, че при направена й на 15.06.2011г. рентгенография и след проведен на 16.06.2011 консулт с лекар-ортопед е констатирано счупването на вътрешния глезен на ляв кръг и е проведена гипсова имобилизация.
Съдът е приел, че за времето от получаване на травмата до правилното и диагностициране, въззиваемата е търпяла болки и страдания, но и по вина на погрешно поставената й първоначална диагноза, забавила провеждането на следващото й се адекватно лечение, което обстоятелство не може да се вмени в отговорност нито на работодателя, нито на пострадалата работничка. Взет е предвид факта, че оздравителния период е преминал без усложнения и оплаквания от страна на жалбоподателката.
Съдът е взел предвид и обстоятелството, че по представената във връзка със заключението медицинска документация, вещото лице установява че от м.май 2013г.- м.юли 2013г. жалбоподателката е ползвала болнични във връзка с диагностицирана й коксартроза, имаща по дефиниция характер на хронично заболяване на опорно-двигателния апарат, но с влязло в сила Експертно решение на №2316/30.VІІ.2013г. на ТЕЛК заболяването е квалифицирано като общо заболяване, а не като трудова злополука.
Съдът е изложил съображения за това, че диагнозата коксартроза е поставена на жалбоподателката близо две години след отзвучаване на процесната телесна повреда и не е в причинно следствената връзка с нея.
Анализирайки всички факти и доказателства съдът е счел, че за претърпяната от жалбоподателката вреди следва да бъде обезщетена със сума до размера на 7 000, а искът до пълния му размер от 25 000 лева е отхвърлил.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката , чрез процесуалния си представител поддържжа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да вземе предвид всички обстоятелства от значение за размера на обещетението за вреди от трудово злополука и въпросът за приложението на принципа на справедливо обезщетяване. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Представя множество решения на състави на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД и за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за размера на дължимо се обезщетение за вреди от злополука.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателката въпроси. Въпросът за съдържанието на понятието справедливост съобразно което се определя дължимото обезщетение за неимуществени вреди е разрешен с ППВС4/ 23.12.1968 г. и с множество постановени по реда на чл.290 ГПК решения от 02.03.2011г. по гр.д.№556/210г.,ІІІ г.о. и от 102.2011г. по гр.д.№527/2010г.,ІV г.о. на ВКС по гр.д.№1650/2009г. ІІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№1716/2009г. ІІІ г.о на ВКС . В тях единно се приема, че понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, то винаги е свързано с преценката на конкретните обстоятелства по делото, имащи отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди /каквито могат да бъдат – характер на увреждането, начин на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинени морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В съответствие с практиката на ВКС съдът в мотивите си е обсъдил всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните. Преценката на доказателствата, въз основа на които последният е изградил вътрешното си убеждение за това доказани ли са или не вреди от непозволено увреждане, може да доведе до опорочаване на фактическите му изводи, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
С оглед изводът, че не следва да се допуска касационно обжалване по основната жалба на Б. З. И. настоящата инстанция не дължи произнасяне по нарещната жалба на [фирма]-чл.287,ал.4 ГПК.
Предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК разноските за тази онстанция следва да останат за страните така както са направени.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не допуска касационно обжалване на решение от 27.02.2015г. по гр.д.№328/2014г.на ОС Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: