4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1171
гр. София, 20.10.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4639 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Е. П. против решение от 03.12.2013 г., постановено по гр.д.№ 14872/2012 г. от Софийски градски съд, ІІІ”в” състав.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
В. съд се е произнесъл по основателността на предявения от ищеца иск с правно основание чл.128 КТ. Съдът е приел за установено по делото, че за периода до юни 2008г. няма неизплатено трудово възнаграждение на ищеца. За периода от юни 2008г. до прекратяване на трудовото му правоотношение през април 2011г. на ищеца са били изплащани регулярно суми по РКО, вкл. и чрез два банкови превода съгласно удостоверението от Б. „Д.”, като по преводите основанието е работна заплата за месец ноември и декември 2009г., които са подробно отразени по дати и размер в таблицата по заключението на вещото лице, прието като доказателство по делото, като получаването на сумите не се оспорва от ищеца. Предвид изложеното, въззивния съд е приел за основателни доводите на въззивника, че при постановяване на първоинстанционното решение съдът не е съобразил представеното удостоверение с изх.№ 2341/14.07.2011г., което не е оспорено по реда на чл. 193 от ГПК и видно от което с преводи на трите посочени дати по банков път ответникът е превел на ищеца сумата от 290,33 лв. с основание – месец 11 раб. заплата и сумата от 281,88 лв. – с основание раб. заплата месец 12. Съдът е приел, че няма пречка да се заплаща възнаграждението по банков път, както е сторено и в случая, като от неоспорения документ е установил, че сметката на ищеца е заверена с посочените суми, т.е. за ноември 2009г. и за декември 2009г. са му заплатени общо 572,21 лв. като трудово възнаграждение. Съдът е приел за установени и наличието на плащанията за периода м.07.2010г.- м.04.2011г., извършени с РКО, в които е записано като основание за плащане – заплата и командировъчни, поради което с плащанията, надхвърлящи в пъти размера на командировъчните пари по Наредбата, е погасявано и задължението за изплащане на основно трудово възнаграждение за процесния период. Въззивния съд е счел за неоснователни доводите на ищеца, че тези суми съставлявали допълнително трудово възнаграждение, а не основно, тъй като по делото не е предявена претенция за присъждане на допълнително трудово възнаграждение и не се е установило да е конкретно уговорено по размер същото. Получаването на тези суми не се е оспорило от ищеца, както и посоченото в тези РКО основание – аванс-заплата/командировка”, поради което с изплатените суми по същите и съгласно изготвеното, неоспорено от страните заключение на ССчЕ въззивния съд е приел, че едновременно с командировъчните е изплатено и дължимото трудово възнаграждение на ищеца за периода – м.07.2010г. – м.03.2011г., както и част от трудовото възнаграждение за м.04.2011г. /от начисленото Н. 137.22 лева са изплатени 50 лева/, видно от таблицата на стр.5 от заключението на вещото лице. За разлика от тези плащания извършени от ответника, доколкото в РКО за изплатените на ищеца суми за периода м.07.2009г. –м.06.2010г. – подробно посочени в справката към т.5 от заключението, като основание на плащането е посочено единствено командировъчни, съдът не е приел за установено въз основа на тези доказателства, че с тях са изплатени и трудови възнаграждения в размер над командировъчните по Наредбата. Този свой извод съдът е приел и предвид извършеното за част от този период /м.11 и м.12.2009г./ изплащане на трудовото възнаграждение на ищеца по банков път /съгл. удостоверение №2341/14.07.2011г. от Б. „Д.”/. С оглед липсата на доказателства, съдът е приел, че на ищеца не е заплатено възнаграждение за периода м.09.2008г. – м.06.2009г. Предвид горното, въззивния съд е приел, че от размера на начисленото по ведомостите на ответното дружество трудово възнаграждение на ищеца за целия процесен период 8604.85 лева /с удръжки/ следва да се приспадне сумата от 203 лева /изплатената част от трудово възнаграждение за м.06.2008г. по РКО №7223/06.08.2008г./, сумата от 405 лева /изплатената част от трудово възнаграждение за м.07 и м.08.2008г. по РКО №7385/04.10.2008г./, сумата от 572.21 лева /изплатена част от трудовото възнаграждение за м.11 и 12.2009г. по банков път/, както и сумата от 2745.61 лева /изплатено трудово възнаграждение за периода от м.07.2010г. – м.04.2011г. с РКО – аванс-заплата/командировка/, като общия размер на дължимото на ищеца трудово възнаграждение за процесния период м.06.2008г. – м.04.2011г. възлиза на 4679.03 лева за който размер иска по чл.128, т.2 от КТ е уважен от въззивния съд с обжалваното решение. Съдът е приел, че въззивникът не поддържа възражението си за прихващане, поради което същото не е разгледано, като поради необжалването с въззивната жалба на решението в частта, в която исковете по чл.221, ал.1 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ са уважени, решението е влязло в сила.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване не се сочи конкретен правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, като на това основание и предвид тълкуването по приложението на чл.280 ГПК, дадено с ТР №1/2009 г. от ОСГТК на ВКС, касационното обжалване не следва да се допуска. Твърдението, че решението по казуса на въззивния съд противоречи на решението на първата инстанция, като довод за приложението на чл.280, ал.1, т.2 ГПК е несъстоятелно. Тази разпоредба касае произнасянето от страна на въззивния съд по правен въпрос, по който въпрос по друго производство /не в рамките на инстанционния контрол/, с влязло в сила решение, е дадено друго разрешение. Твърдението, че по приложението на чл.242-246 и чл.269 КТ следва да се направи тълкуване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не води до наличието на правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивния съд, свързан с приложението на цитираните правни норми, по който да налице противоречива съдебна практика, да липсва такава или нормите да са неясни или непълни. Твърди се, че решението противоречи на посочени и представени съдебни решения на ВКС, но отново без посочване на правен въпрос, по който да е налице противоречие, предвид което касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.12.2013 г., постановено по гр.д.№ 14872/2012 г. от Софийски градски съд, ІІІ”в” състав.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.