ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1172
София, 12.09. 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1613 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Медицински институт – МВР /МИ при МВР/ чрез главни юрисконсулти Ф. и С. срещу въззивното решение на СГС от 29.ІІІ.2010г. по в.гр.д. № 1049/2010г.
Ответницата по касационната жалба С. К. Н. – А. от С. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопустимост на касационната жалба по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, тъй като поради необжалването му от касатора пред въззивния съд в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила и не е било предмет на въззивното производство, както и за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима само в частта по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ. В частта по иска с правно основание чл.224 ал.1 от КТ жалбата е недопустима на основание чл.280 ал.2 от ГПК с оглед цената на иска – 600лв. и следва да бъде оставена без разглеждане.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС по въззивна жалба на ищцата в частта по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ и по въззивна жалба на ответника само в частта по иска с правно основание чл.224 ал.1 от КТ е отменил решението на СРС от 26.ХІ.2009г. по гр.д. № 28106/2009г. в отхвърлителните му части по предявените от С. А. срещу МИ на МВР искове с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ и вместо него е постановил друго, с което е уважил тези искове, и е потвърдил първоинстанционното решение в уважителната му част по иска по чл.224 ал.1 от КТ.
За да постанови решението в частите по исковете по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ, въззивният съд е приел, че при влязло в сила решение по иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ фактът, че в новото щатно разписание не е предвидена щатна бройка за стоматолог, от каквато длъжност ищцата е уволнена, не е пречка за уважаване на иска за възстановяване на работа, както и че такава пречка не е обстоятелството, че работодателят не включил в подбора и лицата, които се ползвали с някаква специална закрила по чл.333 от КТ. По претенцията по чл.225 ал.1 от КТ е прието, че са налице всички предвидени в тази разпоредба предпоставки за уважаването на предявения иск.
В изложението на МИ при МВР по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено му указание от съда, се сочи, че въззивният съд се произнесъл в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса необходимо и задължително ли е извършването на подбор от страна на работодателя при уволнение във връзка със съкращаване на щата, когато в резултат на структурни промени при работодателя престава да съществува дейността по стоматологичното обслужване, т.е. в щатното разписание на МИ след извършеното съкращение престават да съществуват длъжности със сходни или аналогични функции, между които и реално съкратените служители да бъде извършен подбор.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай единственият поставен от касатора материалноправен въпрос не е от значение за изхода на спора по делото, тъй като той касае само законността на уволнението, претенцията за което е разрешена с влязлото в сила в тази част поради необжалването му от касатора пред въззивния съд първоинстанционно решение. Тъй като по претенциите по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ, предмет на атакуваното въззивно решение, касаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, обусловило решаващите му изводи, не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Ето защо по тези части на атакуваното въззивно решение, както и в частта за присъдените разноски, не следва да бъде допускано касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС ІІ В състав от 29.ІІІ.2010г. по гр.д. № 1049/2008г. в частта по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ, както и в частта за разноските по касационната жалба на МЕДИЦИНСКИ ИНСТИТУТ – МВР С..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на МЕДИЦИНСКИ ИНСТИТУТ – МВР С. срещу решението на СГС ІІ В състав от 29.ІІІ.2010г. по гр.д. № 1049/2008г. в частта по иска с правно основание чл.224 ал.1 от КТ.
Определението в частта за недопускане на касационно обжалване не подлежи на обжалване.
Определението в частта за без разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на препис от него на касатора с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: