О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1172
С. 15.12. 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1917/2017 г. по описа на IV г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. апелативна прокуратура срещу решение №550 от 09.03.2017 г. по гр. дело №4317/2016 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №6288 от 27.07.2016 г. по гр. дело №11585/2015 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на К. Ц. Т. на основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 З. сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва от 11.09.2012 г. до окончателното плащане. В. съд е приел, че с постановление за привличане на обвиняем от 02.07.2008 г. по досъдебно производство №5076/2007 г. по описа на СДВР, прокурорска преписка №63544/2006 г. по описа на СРП К. Ц. Т. бил привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл.220, ал.1 НК, за това, че на 09.12.2003 г., като длъжностно лице – член на съвета на директорите и изпълнителен директор на Авиокомпания [фирма], съзнателно сключил неизгодна сделка – споразумение за представителство и продажби за Испания и П. с испанска фирма „Д.”, от което е произтекла значителна вреда за представляваното от него дружество в размер на 215 966,64 лв. На 02.07.2008 г. е взета мярка за неотклонение „подписка“. С влязла в сила на 30.12.2011 г. присъда по НОХД №12118/2010 г. ищецът е оправдан. Наказателното производство е продължило три години, пет месеца и 28 дни. Ищецът не е осъждан и е с чисто съдебно минало. Създал е над 15 големи международни авиокомпании в света.Бил съкрушен от повдигнатото обвинение, претърпял психически срив. Съобразени са също възрастта на ищеца, който към момента на влизане в сила на оправдателната присъда е бил навършил 60 години, както и обществено-икономическите условия в страната, към момента на влизане в сила на оправдателната присъда. Според въззивния съд обезщетението за неимуществените вреди следва да е 15 000 лв.
Ответникът по касационната жалба К. Ц. Т., [населено място], оспорва жалбата.
Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г. и ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. Представени са и съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №550 от 09.03.2017 год. по гр. дело №4317/2016 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са решавани противоречиво от съдилищата.
В. съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика.
Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност.
От представените съдебни решения не може да се направи обоснован извод, че въпросите за критерия по чл.52 ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди са решавани противоречиво от съдилищата. В. съд е съобразил трайно установената съдебна практика. Според нея разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Н. вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 900 лв. деловодни разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №550 от 09.03.2017 г. по гр. дело №4317/2016 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на К. Ц. Т., [населено място], 900 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.