4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1172
С., 22.11.2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4109/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Българско национално радио чрез главен юрисконсулт И. В. против въззивно решение № 1047 от 19.03.2013 г. по в. гр. дело № 75/2013 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2401 от 23.03.2011 г. по гр. дело № 3101/2010 г. на Благоевградски районен съд за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Идеал Едипов М. извършено със заповед № 62 от 01.10.2010 г. на директора на Радио Б. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „звукорежисьор” в екип „П. дейност и звукозапис” и осъждане на Радио Б. да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 1920 лв. за периода 01.10.2010г.-01.02.2011 г. със законните последици.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешение правните въпроси – към кой момент се определя дали работникът/служителят е започнал ползването на разрешен отпуск с оглед закрилата предвидена в чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ; доколко са задължителни указанията на ВКС дадени с отменителното решение по настоящето дело; каква е правната сила на подписите на свидетелите оформили отказа на адресата да получи даден документ – в случая заповедта за уволнение. Чрез представената съдебна практика жалбоподателят обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Идеал Едипов М. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси не обуславят основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са разрешени в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика.
По процесуалноправния въпрос относно задължителността на указанията на Върховния касационен съд дадени с отменителното решение.
Жалбоподателят представя две съдебни решения по гр. дело № 1356/2009г., четвърто г. о., ВКС и гр. дело № 1649/2009г., четвърто г. о., ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е прието, че указанията по прилагането и тълкуването на материалния закон задължават въззивния съд да приеме правната квалификация посочена в касационното решение – кои факти и обстоятелства са правно релевантни, кои са правно ирелевантни и какво е съдържанието на породените правни последици. При новото разглеждане на делото въззивният съд преценява по вътрешно убеждение, кои факти са доказани и кои не са, но ако приеме за установени съответните факти, той не може да признае или отрече права с различно съдържание.
Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд, кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извърши посочените като недопустими. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно, нито може да не обсъди доказателствено средство, което не му е предписано.
При постановяване на обжалваното решение въззивният се е ръководил от принципа, че указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото, съобразно указанията на ВКС дадени в отменителното му решение са допуснати и изслушани свидетелски показания на двете страни по установяване на фактите, дали заповедта за уволнение е връчена на работното място на ищеца преди да му бъде издаден болничен лист и съответно преди да започне ползването на разрешения му за същия ден отпуск или това е станало след започване ползването на отпуска; спазени са указанията и относно задължението на работодателя да извърши подбор при съкращаване на част от повече еднакви длъжности, при определя кръга на лицата, които да участват в подбора като в него трябва да се бъдат включени всички лица, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функций.
В изпълнение на тези указания съдът е приел, че работодателят е следвало да извърши подбор между всички служители в Радио Б. заемащи длъжността „звукорежисьор”, доколкото по делото не са представени доказателства от работодателя, нито са направени твърдения в тази насока, че административните длъжности „звукорежисьор” в различните екипи имат съществено различаващи се трудови функции. В подкрепа на този извод съдът е посочил, че в екип Програмна реализация и звукозапис по новото щатно разписание работодателят е запазил четири длъжности „звукорежисьор, които не са били предмет на подбор.
Нарушенията допуснати от работодателя при извършения подбора са самостоятелно основание достатъчно да обоснове незаконността на извършеното уволнение.
В съответствие с цитираната съдебна практика, въззивният съд е допуснал гласни доказателства на двете страни, за установяване на факта, към кой момент е била връчена заповедта за уволнението на ищеца – преди или след като е започнало ползването на отпуска за временна нетрудоспособност. Извода на съда, че не може да се установи с категоричност заповедта да е била връчена преди да е започнало ползването от ищеца на разрешения му отпуск по болест за същия ден, при което служителят се ползва от закрилата на чл. 333, ал. 4 КТ е изведен след извършен анализ на доказателствата. Съдът е обсъдил доказателствата за всички правно релевантни факти, като е посочил, кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. В настоящето производство не може да се ревизира вътрешното убеждение на съда като обоснована увереност относно крайния извод, но видно от изложеното то е формирано съобразно посочената от жалбоподателя съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по правните въпроси за момента, към който се определя дали работникът/служителят е започнал ползването на разрешен отпуск, с оглед закрилата предвидена в чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, обусловен от конкретна фактическа обстановка и задължителната сила на указанията на касационния съд по прилагането и тълкуването на закона, които са свързани.
Въпросът за правната сила на подписите на свидетелите оформили отказа на адресата – в случая да получи заповедта за уволнение, не е обуславящ за изхода на делото. По принцип подписа изразява съгласието на автора с изявлението, което е материализирано в документа. Истинността на това изявление, ако не отразява действителното фактическо състояние, включително и авторството, може да се установят с всички доказателствени средства.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба не представя доказателства за направени в настоящето производство съдебни разноски и съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1047 от 19.03.2013 г. по в. гр. дело № 75/2013 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ