О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1172
гр. София 19.12.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 27 октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 986 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ищцата С. М. Т. встъпила на осн.чл.120 ГПК/отм./ в правата на починалия в хода на делото на 10.02.2009 г. първоначален ищец Г. Б. Т. срещу решение № 6151/23.12.2010 г. по гр.дело № 2272/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 05.01.2009 г. по гр. дело № 11413/2007 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения иск от Г. Б. Т. против ОСЗ „О. к.” с пр.осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото за възстановяване собствеността на наследниците на Д. К. Б. върху недвижимия имот – ливада, находяща се в землището на [населено място], м.”М. Ч.” с площ от 0.9 дка, за който по регулационния план от 1959 г. е отреден парцел * в кв.*, а по плана от 1987 г. е отреден парцел * като неоснователен.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила.
В изложението към касационната жалба поддържа, че въззивния съд е разрешил правните въпроси както следва – 1. кои документи представляват други писмени доказателства по смисъла на чл.11,ал.2, вр.чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ и представляват ли такива допустими писмени доказателства за установяване на собствеността на наследодателя преди обобществяването на процесния земеделски имот в производството по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ удостоверение, издадено от техническата служба при кметство В., в което е удостоверено, че съгласно разписния списък на одобрения кадастрален и регулационен план на [населено място] от 1959 г. процесния имот е записан на името на наследодателя Д. К., както и разписен лист към одобрения кадастрален и регулационен план на [населено място] от 1959 г., решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 906/26.02.2010 г. по гр.дело № 744/2009 г. на ВКС II г.о., постановено на осн.чл.290 ГПК, решение по гр.дело № 655/2010 г. на ВКС II г.о., постановено по чл.290 ГПК, 2. за правомощията на въззивната инстанция да допусне и приеме нови доказателства, които са относими към спора, решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/04.01.2001 г. по т.гр.дело № 1/2000 г.
Ответниците по жалбата не са изразили становище.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за неоснователен предявения иск с пр. осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ.
Прието е, че първоначалният ищец, починал в хода на делото Г. Б. Т. е наследник по закон на общия наследодател Д. К. Б., б.ж. на [населено място], починал на 28.01.1967 г. Прието за неустановено общият наследодател Д. Б. да е собственик на процесния имот. С констативен нотариален акт № */20.08.1951 г. същият е признат за собственик на недвижими имоти – три ниви и дворно място, сред които не е процесния имот. Според въззивния съд обстоятелството, че имота е записан на общия наследодател в разписния лист към заповед № 308/08.05.59 г., с която е одобрен кадастралният и регулационен план на [населено място] не налага извода за наличие на придобивно основание. С оглед на тези съображения съдът е приел, че първоначалният ищец не е носител на правото на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и предявеният иск с пр.осн.чл.11,ал.2 ЗДСПЗЗ е неоснователен.
По правните въпроси:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос по п.1-ви от изложението – кои документи представляват други писмени доказателства по смисъла на чл.11,ал.2, вр.чл12,ал.2 ЗСПЗЗ и представляват ли такива допустими писмени доказателства за установяване на собствеността на наследодателя преди обобществяването на процесния земеделски имот в производството по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ удостоверение, издадено от техническата служба при кметство В., в което е удостоверено, че съгласно разписния списък на одобрения кадастрален и регулационен план на [населено място] от 1959 г. процесния имот е записан на името на наследодателя Д. К., както и разписен лист към одобрения кадастрален и регулационен план на [населено място] от 1959 г. С решение № 906/26.02.2010 г. по гр.дело № 744/2009 г. на ВКС II г.о., постановено по чл. 290 ГПК състав на ВКС е застъпил становището, че с оглед целта на иска по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ да се установи правото на собственост към момента на обобществяване на земята и последващото реализиране на възстановяването на собствеността по административен ред в исковото производство са допустими всички писмени доказателства, които са допустими и пред органа на поземлена собственост. Прието е, че такова доказателство е всеки писмен документ, който не е съставен с оглед нуждите на исковия процес, независимо дали се касае до деклариране на имоти с оглед задължението за заплащане на поземлен данък или вписването им в емлячния регистър или възпроизвеждащ съдържанието на такъв документ, каквито са самите емлячни регистри и данъчни картони, както и документи, създадени от трети лица с оглед нуждите им или в изпълнение на законово задължение, какъвто е картата на воден синдикат, след като в него достатъчно ясно е отразено, че се касае за право на собственост върху конкретен имот, който е достатъчно индивидуализиран по площ и местонахождение. В същата насока е и разрешението на правния въпрос с решение по гр.дело № 655/2010 г. на ВКС II г.о. В обжалваното решение правният въпрос е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС. Поради това следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение на СГС.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос, поставен от жалбоподателката, тъй като същият касае правилността на обжалваното решение и е основание за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същият подлежи на преценка само ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение, а не в настоящото производство по чл.288 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 6151 от 23.12.2010 г. по гр. дело № 2272/2009 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 56838/20.06.2011 г., подадена от С. М. Т., чрез адв. Д. Г..
Делото да се докладва на Председателя на II г.о. на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: