3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1173
гр.София, 22 октомври 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4192 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Ф. от [населено място], [община], чрез адв.П.Н., срещу въззивно решение №269/04.06.2015г. постановено по възз.гр.д.№358/2015г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение №49/18.03.2015г. по гр.д.№1067/2014г. на РС – Бяла и са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че решението на ОС – Русе е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
Представеното от касаторката изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, наименувано „изложение по възз.гр.д.№358/2015г. по описа на ОС – Русе“, съдържа само доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, без да е формулиран правен въпрос, без да се сочи конкретно основание по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационния контрол и без съответна аргументация. Материалноправен или процесуалноправен въпрос с характеристиките по чл.280 ал.1 ГПК не е поставен и не може да се изведе и от съдържанието на касационната жалба, въпреки, че в заглавната й част цифрово е посочена нормата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. На практика страната е развила само касационни доводи и оплаквания относно правилността и обосноваността на въззивното решение и в двата документа – в касационната жалба и в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата – Н.ч. „Р.1927” – [населено място], в срока по чл.287 ГПК е представил писмен отговор, в който поддържа, че не са налице основания за селектиране на жалбата, тъй като в същата липсва изведен правен въпрос.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.
С въззивното решение е прието, че заповедта за прекратяване на трудовия договор с ищцата за длъжността „работник библиотека”, на посоченото основание по чл.325 ал.1 т.3 КТ – поради намаляване обема на работа – е законосъобразна, тъй като работодателят, чиято е тежестта на доказване, е установил, че е налице намаляване обема на работа в библиотеката на читалището.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателката да е обосновала, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, или са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Както в документа, озаглавен „изложение”, така и в този, озаглавен „касационна жалба”, страната е изложила само доводи за неправилна преценка от страна на въззивния съд на събраните по делото доказателства, за допуснати процесуални нарушения във въззивното производство и за необоснованост на изводите на съда за намаления обем работа, респ. за законността на издадената заповед за уволнение. Не е направен и опит да се формулира конкретен правен въпрос, нито е налице аргументация във връзка с някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Съгласно приетото разрешение по т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. Оспорването на доказателствените изводи на въззивния съд не е основание за допускане до касация. Същите могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл. 293 ГПК, но само след допуснато касационно обжалване. Ето защо в случая, при липсата на формулиран от касаторката правен въпрос с характеристиките по чл. 280 ал. 1 ГПК, не са налице предпоставките за селектиране на подадената касационна жалба.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №269/04.06.2015г. постановено по възз.гр.д.№358/2015г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.