ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1173
София, 25.08. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 839 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на адв. И като процесуален представител на Д. С. Т. от гр. Д. и на адв. Д като процесуален представител на Г. Н. Г. от с.гр. срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд от 09. ХІІ.2008г. по в.гр.д. № 457/2008г.
Касационните жалби са подадени в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и са процесуално допустими.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Хасковският окръжен съд е отменил решението на Д. районен съд от 15.VІІІ.2008г. по гр.д. № 745/2007г. в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл.21 ал.1 от СК до размера 11000/13328 ид.части от недвижим имот и вместо него е постановил друго, с което е признал за установено по отношение на ответника Г. Г. , че 11000/13328 ид.части от апартамент № 24, ет.8, в жилищна сграда бл. № 7 вх. А, със застроена площ 62.74кв.м, находящ се на ул.”С” № 7, са лично притежание на ищцата Д. Т. В останалата му отхвърлителна част за разликата до пълния предявен размер – установяване, че процесния имот изцяло е индивидуална собственост на ищцата, първоинстанционното решение е оставено в сила.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че бракът между страните, сключен на 16. ХІ1975г., е прекратен с влязло в сила през 2006г. съдебно решение. От 1983г. в процесния апартамент живеели ищцата и децата на страните, а ответникът, с когото били във фактическа раздяла, живеел при родителите си без да участва със средства в семейния бюджет. С договор от 24. ХІІ.1992г. ищцата закупила апартамента, цената за който в размер на 13328лв. заплатила изцяло при сключването му. 11000лв. от тази сума били предоставени /подарени/ на Т. от нейните родители, а 2000лв. произхождат от взет от ответника от св. Б заем. При тези обстоятелства е прието, че не е налице принос на ответника за придобиването на 11000/13328 ид.части от процесния имот, а за останалата част такъв е установен. С оглед на това е направен извод за наличие на частична трансформация на лично имущество.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК на касаторката Т. като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като решението е в противоречие с две решения на състави на ВКС и с ТР № 35/1971г. на ОСГК. Твърди се в тази връзка, че въпреки приетата от съда дълга фактическа раздяла между страните и липсата на доказателства, необосновано е достигнал до извода за наличие на принос на ответника в придобиването на апартамента. По делото са събрани доказателства, че в сметката на ищцата към момента на закупуването на апартамента е имало по-голяма сума от покупната му стойност.
В изложението на касатора Г. се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществено материалноправен въпрос в противоречие с решението на първоинстанционния съд при едни и същи доказателства в нарушение на закона и необоснованост на мотивите. Твърди се, че е безспорно притежаването от ищцата по спестовен влог на значителни суми от родителите й, че последните също са притежавали спестовни влогове в значителни размери, но и че е установено, че тези суми не са послужили за закупуването на апартамента. Фактическата раздяла между страните е неотносима към спора и е недоказано твърдението, че през този период ответникът не се е грижел за семейството си. Съществено нарушение на процесуалните правила е произнасянето от въззивния съд по непредявена претенция – за частична, а не за пълна трансформация. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
За да може касационният съд да прецени налице ли са основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът следва да формулира съществените материалноправни и/или процесуалноправни въпроси от значение за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд в противоречие с практиката на съдилищата или които са от значение за точното прилагане на закона. Съдът не може да извлича служебно тези въпроси, тъй като това би било в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес, съдържащ се в чл.6 от ГПК, и в нарушение на правото на защита на противната страна.
В разглеждания случай касаторите не са формулирали съществените въпроси, по които според тях въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата. Релевираните в изложенията им съображения представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, но не такива по чл.280 ал.1 от ГПК, а те са предмет на касационна проверка едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му. Липсата на основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване прави невъзможна преценката за наличието и на твърдените допълнителни такива по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд, ГО, от 09. ХІІ.2008г. по гр.д. № 457/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: