4
гр. д. № 46/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1173
София, 01.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 26 ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 46/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Окръжен съюз на ТПК [населено място] е подал касационна жалба срещу решение от 28.10.2010 г. по гр. д. № 1438/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 10.03.2010 г. по гр. д. № 1960/209 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Д. С. Д. и Т. Р. Д. ревандикационен иск за 2.40 кв. м. представляващо складово помещение, с вход от към залата за клиенти на кафенето, намиращо се в централната южна част от партера, западно от стълбищната клетка, както и на площ от 1.65 кв. м., представлявала тоалетна с вход от към складовото помещение на кафенето, които площи понастоящем са присъединени и попадат в пространствения обхват на нотариалната кантора на нот. Д., в сградата построена в УПИ ІV-223, кв. 43 по плана на [населено място], адм. адрес [улица]. К. довод е за постановяване на решението при нарушаване на съдопроизводствение правила и за необоснованост. Относно предпоставките за допускане на касационна проверка се поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като съдът е разрешил процесуалния въпрос за постановяване на решение по напълно изяснено дело както и за зачитане силата на пресъдено нещо формирана с влезли в сила решения постановени между касатора и проводателите на ответниците в противоречие на задължителната практика на ВКС.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
За да се произнесе по наведените основания за допускане касационна проверка съдът взе предвид следното:
За да се легитимира като собственик на спорните помещения касаторът се е позовал на сключен договор за покупко-продажба през 1957 г. с продавач Д. Г.. Предмет на продажба са били ? ид. ч. от дворното място, съставлявало УПИ ІV-11 в к в. 7 по плана на [населено място] и реална част от построена в него едноетажна сграда, която част е индивидуализирана с граници: от запад – външната стена на постройката, на север и юг част от външните стени на постройката до средата на вътрешната разделителна линия с посочване и на дължината на частите от стените, заедно с предвиденото в архитектурния проект на арх. Ч. от 1934 г. помещение за стълбище на източната разделителна стена, както и правото на надстрояване.
От фактическа страна с писмени доказателства е установено, че учреденото право на надстрояване е реализирано. Извършено е и преустройство на първия етаж, като придобитата от ОС на ТПК реална част от този етаж е преустроена в кафене, а северната част от етажа в канцеларии. Тези помещения са се обслужвали от общ санитарен възел със склад към него, които са били построени на обща площ от 8.68 кв. м. по данни от приетата техническа експертиза, изпълнена от в. л. инж. С. Ж. и са нанесени в скица № 1 към заключението по гр. д. № 1960/2009 г. на ПРС. За обособеното кафене е била изготвена документация през 1997 г., въпреки че кафенето функционира като такова от преди 1970 г.
След преустрояване на кафенето с присъединяване към него на залата, пристроена към сградата от запад, съществувалите склад и тоалетна са разделени на две, като са обособени две тоалетни с антрета към тях, северната обслужваща канцелариите, а южната обслужваща кафе-аперитива.
Установено е и това, че през 1962 г. притежаваната от Г. част от първия (партерен етаж) и дворното място са били отчуждени за нуждите на ГС на ТПК. С влязло в сила решение по адм. д. № 648/1993 г. на Пловдивски РС отчуждения терен и част от първия етаж са реституирани на Г. на основание ЗВСНОИ.
През 1993 г. наследниците на Г. – И. Д. Г. и М. Д. Д. са предявили срещу ОС на Т. ревандикационен иск съединен с иск за заплащане на обезщетение за ползване без основание на две канцеларии от първия етаж в сградата в описания по-горе имот, всяка от които с площ от по 16 кв. м. и заседателна зала с площ от 116 кв. м. Окончателното решение по спора е постановено на 25.01.2000 г. по гр. д. № 4273/1996 г. на ПОС, с което ОС на ТПК П. е осъдено да ревандикира на ищците две канцеларии в северната част на етажа с площ от по 16 кв. м., заседателна зала, вътрешно входно антре, коридор и тоалетно помещение, всички разположени на север от стълбището в партерния етаж на сградата. С решение от 18.01.2002 г. по същото дело е тълкувано предходното, като се описани границите между които са разположени помещенията, а именно северната, западната и източната фасади на сградата, а от юг – стълбищната клетка за горните етажи.
През 2002 г. И. Д. Г. и М. Д. Д. са предявили срещу ОС на Т. ревандикационен иск за ? ид. ч. от дворното място и обекта кафе-аперитив в първия етаж на сградата, който е описан със обща застроена площ от 71 кв. м. и състоящ се от: основно помещение- бар-плот с площ от 25.60 кв. м., коридор с площ от 4.35 кв.м., зала за клиенти с площ от 37,10 кв. м., складово помещение с площ от 2.4 кв.м и с вход от към залата за клиенти и санитарен възел с вход от към складовото помещение и площ от 1.65 кв. м. По предявения иск е образувано гр. д. № 1082/2002 г., като окончателното решение по него е постановено по гр. д. № 2297/2003 г. на ПОС, с което искът е отхвърлен като неоснователен.
Реституираните собственици са се разпоредили с възстановения им имот в полза на ответниците по иска Д. и Т. Д. чрез продажба през 2007 г. След закупуване на имота те са извършили преустройство като са го преустроили в нотариална кантора. Площта, заемана от първоначално изградената тоалетна и складово помещение, обслужвали помещенията на етажа, е присъединена към кантората им.
За да отхвърли иска съдът е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на тези помещения, тъй като първоначално съществувалите склад и тоалетна са били отчуждени от собственика Д., поради което са му реституирани. Преки доказателства за отчуждените помещения от Д. не са събрани по делото.
Съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за обвързващата сила на пресъдено нещо, като не е зачел създадената с решението по гр. д. № 2297/2003 г. на ПОС, с което е отхвърлен предявения от И. Д. Г. и М. Д. Д. срещу касатора ОС на Т. ревандикационен иск за ? ид. ч. от дворното място и обекта кафе-аперитив в първия етаж на сградата, включващ и помещенията, предмет на настоящия иск. Въпросът е решен в противоречие с постоянната и задължителна практика формирана по него, поради което е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Г К, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.10.2010 г. по гр. д. № 1438/2010 г. на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторката да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 200 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: